Решение № 201 от 15.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Ихтиман, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200341 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: град Ихтиман, ул. „*“ № 33, представлявано от * - управител срещу НП № 23-2300139 от 02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“.

В жалбата са изложени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Посочва се, че работникът, за който е установено, че работодателят не е сключил застраховка за риск „трудова злополука“ за 2023г. не е ангажиран в производството, а е продавач, в този смисъл не съществува опасност за живота и здравето му.

В открито съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. В постъпила молба от управителя същият иска да се даде ход на делото, заявява, че поддържа жалбата. Излага съображения по същество, посочва, че след извършване на проверката е сключил застраховка „трудова злополука“.

Представя доказателства. Иска от съда да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на административно наказващия орган оспорва жалбата. В хода на съдебните 1 прения излага доводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Намира, че не се касае за „маловажен случай“, а представените доказателства за сключена застраховка са ирелевантни, доколкото касаят период след извършване и установяване на нарушението. Иска от съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол , поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 20.02.2023г. свидетелите П. Д. Е. и Б. И. И., в качеството им на служители на Дирекция „Инспекция по труда София област“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружество „*“ ЕООД в обект за контрол – баничарница, находящ се в град Ихтиман, ул. „*“ № 28. На 01.03.2023г. проверката продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда София - област“, в присъствието на законния представител на дружеството – *, където на основание представените документи и проверката на обекта от 20.02.2023г. бил съставен протокол за извършена проверка № ПР 2306432 от 01.03.2023г.

В хода на проверката инспекторите установили, че дружество „*“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е застраховал към момента на проверката работещите в обект – баничарница, находяща се в град Ихтиман, ул. „*“ № 28 за риск „трудова злополука“, в това число и *, ЕГН: ********** - работник на длъжност „продавач, закуски и напитки“.

Въз основа на констатациите от проверката свидетелката П. Е. на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда София област“ съставила в присъствието на свидетелката Б. И. И. - свидетел по установяване на нарушението и по съставяне на акта, и в присъствието на законния представител на въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение № 23-2300139 от 01.03.2023г. затова, че „*“ ЕООД, ЕИК: *, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е застраховал към момента на проверката работещите в обект баничарница, намиращ се в град Ихтиман, ул. „*“ № 28, за риск „трудова злополука“ в това число и *, ЕГН:

********** на длъжност „продавач, закуски и напитки“. На законния представител на дружеството - въззивник бил връчен на 01.03.2023г. екземпляр от съставения АУАН срещу подпис. В АУАН същият не е вписал възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 01.03.2023г., управителят на дружеството е депозирал писмено възражение /л.13/, че бил уведомен от счетоводителя, че застраховката „трудова злополука“ не е задължителна за наетите от него лица по трудово правоотношение, поради 2 това към датата на проверката няма сключена такава.

За констатираното с АУАН № 23-2300139 от 01.03.2023г. нарушение било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-2300139 от 02.05.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда София област“, с което на жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, било наложено на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Е. и Б. И., чрез надлежно приобщените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка от 01.03.2023г., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, писмено възражение от управителя на „*“ ЕООД /л.13/, идентификационна карта, застрахователна полица за застраховка „трудова злополука“ от 29.07.2019г., допълнително споразумение от 01.04.2022г. по трудов договор № 1А от 21.07.2020г., допълнително споразумение от 03.01.2023г. по трудов договор № 1А от 21.07.2020г., уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, известие за доставяне, заповед № 3-0864 от 17.10.2022г., заповед № ЧР-43/30.01.2023г. и заповед № ЧР-425/20.02.2017г., длъжностна характеристика, както и чрез събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – застрахователна полица за сключена на 02.03.2023г. застраховка „трудова злополука“ от „* „ЕООД и приложен списък на застраховани лица.

От показанията на свидетелите П. Е. и Б. И. се установяват непротиворечиво обстоятелствата около извършване на процесната проверка – време, място, начин на извършване. На 20.02.2023г. свидетелите посетили в град Ихтиман, ул. „*“ № 28 обект – баничарница стопанисван от въззивното дружество за извършване проверка по спазване на трудовото законодателство.

Проверяващите установили в обекта да работи лицето *. При продължаване на проверката по документи на 01.03.2023г. свидетелите установили, че дружеството като работодател не е застраховало работниците и служителите си, в това число и * на длъжност „продавач - закуски и напитки“, за риск „трудова злополука“ за 2023г. Показанията на проверяващите инспектори се потвърждават и от констатациите в протокола за извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от *, допълнителни споразумения към трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ.

Съгласно попълнена индентификационна карта към датата на проверката в дружеството са наети пет броя работници.

Видно от собственоръчно попълнената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от *, същата работи при въззивното дружество на длъжност „продавач“ с работно време от 08:00 ч. до 15:00 часа, с два почини дни седмично и почивки в работния ден от 12:00ч. до 13:00ч. при трудово възнаграждение в размер на 3

710,00 лева.

Видно от приетите по делото допълнителни споразумения към трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ * работи при „*“ ЕООД по трудово правоотношение от 21.07.2020г. на длъжност „работник – продавач закуски и напитки“ с код на икономическата дейност на работодателя „Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия“.

От представената в хода на съдебното следствие застрахователна полица се установява, че на 02.03.2023г. в 00:00 часа дружество „*“ ЕООД е сключило с „* груп“ застраховка „трудова злополука“, за която е съставена полица № 36072318205000049 със срок на действие 00:00ч. на 03.03.2023г. до 23:59ч. на 02.03.2024г. А съгласно приложения списък към застрахователната полица за риск „трудова злополука“ са застраховани пет броя служители/работници на дружеството в това число и * на длъжност „продавач закуски и напитки“.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповед № 3-0864 от 17.10.2022г., заповед № ЧР-43/30.01.2023г. и заповед № ЧР-425/20.02.2017г. на Директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено/установено нарушението. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 01.03.2023г. за нарушение, извършено на 20.02.2023г., а НП е издадено на 02.05.2023г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет. А във втората алинея на чл. 52 е посочено че при определяне на условията на труд се отчита осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

4

От своя страна чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006г. /Наредбата/, предвижда, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съгласно Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г. на Министъра на труда и социалната политика, коефициентът на трудовия травматизъм за икономическа дейност „Производство на хранителни продукти“ е определен 0,67 при среден коефициент на трудов травматизъм за страната 0,64.

От събраните доказателства по делото се установява, че към дата 20.02.2023г. *, ЕГН: ********** е работила по трудово правоотношение при въззивното дружество „*“ЕООД на длъжност „продавач на закуски и напитки“ код на икономическа дейност на предприятието „производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия“ с място на работа баничарница, находяща се в град Ихтиман ул. „*“ № 28, без същата да е била застрахована от работодателя за риск „трудова злополука за 2023г.