Решение № 976 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Петър Милев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100511396 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20051484 от 03.08.2022, 79 състав, СРС по гр.д. №48367 от 2020 год. е частично уважен предявеният от С. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** чрез процесуалния си представител адв. Я. Д. от САК с адрес за призоваване: гр.

София, пл. ****, офис 10 срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 78, ал. 3 ЗДСл, по силата на което последният е ОСЪДЕН да заплати на ищцата сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 595,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване, а именно: провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури, като е ОТХВЪРЛЕН иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 17 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., или за размера от 8 000 лв. Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв и сумата от 892,19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1 159,57 лева по сметка на СРС, представляваща дължима държавна такса и депозит за СМЕ.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът оспорва изцяло изводите на СРС относно притежаваната от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ пасивна процесуална легитимация да отговаря по така предявения иск. Оспорва, че с ищцата по делото са се намирали в трудови правоотношения, като същата не е била назначавана на като служител в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Въвежда твърдения, че ненадлежно е уведомен относно промените във връзка с конституираните ответници, както и за изготвената и депозирана от назначеното вещо лице съдебно – медицинска експертиза. Моли съда, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място постанови ново, с което да отхвърли така предявените претенции. Претендира разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** чрез процесуалния си представител адв. Я. Д. от САК с адрес за призоваване: гр. София, пл. ****, офис 10 твърди, че със Заповед № 8121К-2590/10.02.2017 г. на Министерство на вътрешните работи е назначена като държавен служител на длъжността – главен експерт в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр. София“ на отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Института психология – МВР, поради което се е намирала в служебно правоотношение с посочения от нея като евентуален ответник Главна дирекция „Национална полиция“. Поддържа, че на 10.10.2019 г., около 07:50 часа, в гр.

София, в близост до метростанция „Софийски университет Свети Климент Охридски“ при придвижване по обичайния път/маршрут от постоянното си местоживеене към работното си място е претърпяла трудова злополука, която е призната за такава с влязло в сила разпореждане № 28887/18.10.2019 г. на ТД на НОИ – С. град. Уточнява, че инцидентът е настъпил при следните обстоятелства: на около 3-4 метра след подвижната пътека в прехода между метростанция „Софийски университет Свети Климент Охридски“ и изхода към светофара на „Орлов мост“ се подхлъзва, в резултат на което тялото се усуква и пада върху лявата ръка, поемайки цялата му тежест. Сочи, че вследствие на инцидента е получила следното травматично увреждане: фрактура (счупване), многофрагментна, на главата на лявата раменна кост с навяхване на лявата раменна става, като непосредствено след него бил извършен преглед от ортопед-травматолог и е поставена ортезна имобилизация за период от 30 дни. Заявява, че на 08.11.2019 г. е прегледана от лекар специалист, който поради ограничения обем на движение в лявата раменна става е назначил ЛФК и ФТР, след което на 12.11.2019 г. и на 20.11.2019 г. е прегледана от специалист по 2 физикална и рехабилитационна медицина, като са направени необходимите изследвания, но поради продължаващите оплаквания от болки и ограничени движения в лявото рамо на 22.11.2019 г. отново е прегледана от лекар специалист, който е назначил рехабилитация.

Заявява, че на 06.12.2019 г. е постъпила за рехабилитация в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт – МВР с оплаквания от болки, оток и ограничени движения в областта на лявата раменна става, както и затруднено самообслужване, като отново е преминала през физиотерапевтични процедури, след което на 13.12.2019 г. е била изписана. Впоследствие на 10.01.2020 г. отново е била прегледана от ортопед – травматолог, който е констатирал, че ограничените движения в областта на лявата раменна става персистират, поради което е дадено медицинско предписание за продължаване на ЛФК и ФТР, но след като оплакванията в травмираната област са продължили – на 14.01.2020 г. отново е била хоспитализирана в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт – МВР за продължаване на рехабилитацията, от където е изписана на 21.01.2020 г. Сочи, че поради персистиране на болката в областта на лявото рамо на 21.02.2020 г. е била приета за трети път в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт – МВР, където е направена магнитно-резонансна томография на лявото рамо (ЯМР), при която е установена многофрагментна фрактура на главата на раменната кост без дислокация, но в състояние на непълна консолидация, след което на 28.02.2020 г. е била изписана. Допълва, че оплакванията от болки в рамото продължили и след дехоспитализацията , поради което на 11.03.2020 г. и на 17.03.2020 г. отново се подложила на медицински прегледи. Заявява, че поради предписание за продължаване на физиотерапията се наложило ползването на отпуск поради временна неработоспособност за период от общо 170 календарни дни, обхващащи периода от 10.10.2019 г. до 27.03.2020 г., за което са издадени 8 броя болнични листа.

Сочи, че последиците от претърпения инцидента са се проявили във физическа невъзможност от извършване на активни и пасивни движения, задоволяване на ежедневните си битово-хигиенни нужди и потребности, нарушения на съня и др., като се наложило и приемането на обезболяващи медикаменти, които обаче имали само временно действие.

Освен това, твърди, че последиците от инцидента намерили отражение и върху психиката , тъй като започнала да проявява по-висока напрегнатост и раздразнителност в сравнение с преди. Допълва, че е направила разходи за лечение и възстановяване, а именно: провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури в размер на 595 лв. съгласно фактура № 172/14.09.2020 г., ведно с фискален бон към нея. По изложените съображения отправя искане за присъждане в нейна полза на сумите, както следва: 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2019 г. до окончателното плащане /след допуснато в открито съдебно заседание на 26.05.2022 г. изменение на иска чрез увеличаване на размера му/, както и 595 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване, а именно: провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури, чието заплащане претендира от Главна 3 дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ като предпочитан ответник, тъй като на основание § 83 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 60/2020 г.) се явява правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, с която се е намирала в служебно правоотношение към момента на настъпване на увреждането – 10.10.2019 г., както и от самата Главна дирекция „Национална полиция“, като евентуален ответник /съгласно посоченото, в уточнителна молба от 19.07.2021 г., поддържана от ищцата и в открито съдебно заседание на 28.04.2022 г./. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК предпочитаният ответник Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ не оспорва, че на основание § 83 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 60/2020 г.) се явява правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“. Не изразява становище по същество на спора.

Евентуалният ответник Главна дирекция „Национална полиция“ оспорва исковете при твърдението, че на основание § 83 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 60/2020 г.) правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния му фонд се явява Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, която следва да отговаря по тях.

С определение от 14.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 10.10.2019 г. ищцата С. Й. Й., ЕГН ********** е заемала длъжност на държавен служител – главен експерт в сектор в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр. София“ на отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Института психология – МВР, както и, че на същата дата, около 07:50 часа, в гр. София по описания в исковата молба начин тя е претърпяла инцидент, който по надлежния ред е признат за трудова злополука.

Във връзка с изложените с исковата си молба фактически твърдения от страна на С.

Й. Й. са представени заповед за назначаване № 8121К-2590/10.02.2017 г. на Министерство на вътрешните работи заповед за повишаване в ранг № 8151К-7143/20.03.2019 г. на административния секретар на МВР, заповед за определяне на основна месечна заплата № 8127К-6192/14.02.2019 г. на административния секретар на МВР, декларация за трудова злополука от 15.10.2019 г., протокол от 16.10.2019 г. за разследване на трудова злополука с участието на С. Й. Й., както и разпореждане № 28887/18.10.2017 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, с което инцидентът от 10.10.2019 г. е установен и признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В последното е отразено, че злополуката е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене към работното място, при което пострадалата се подхлъзва, пада и получава счупване на горния край на раменната кост на лява ръка.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изготвено след анализ на материалите по делото, в частност представените медицински документи – 3 броя епикризи съответно от 13.12.2019 г., от 21.01.2020 г. и от 28.02.2020 г. от отделение по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт – МВР, амбулаторен лист № 187/17.03.2020 г., Я. № 0722/27.02.2020 г. и др., както и извършен личен преглед на 4 ищцата, се установява, че в резултат на процесната трудова злополука С. Й. Й. е получила многофрагментно счупване на главата и шийката на лявата раменна кост без дислокация на фрагментите. На база описаната документация и при проведен непосредствен преглед, вещото лице заключава, че лечението, което е проведено на ищцата във връзка с полученото травматично увреждане, се е явявало необходимо. С оглед констатираните увреждания, вещото лице е потвърдило затрудненията, с които се е сблъскала ищцата в хода на възстановяването си.