Решение № 1707 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110208117 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю. Б. И., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №25-4332-007738/08.04.2025 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са й наложени наказания „Глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точни след влизане в сила на наказателното постановление.

В жалбата се обсъждат допуснати множество съществени нарушения на процесуалния закон при инициирането на административнонаказателното производство и ангажирането на отговорността на водача – нарушител, които са ограничили правото му на защита. Акцент се поставя върху непредявяването и невръчване на акта за установяване на административно нарушение на И.. Възразява се срещу необективиране в експертиза на резултатите от повторното изследване на контролните проби от кръв. В този смисъл се оспорва и доказателствената обезпеченост на извода за извършено управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Като допълнителен довод за незаконосъобразност на протеклата извънсъдебна фаза на административнонаказателното производство се изтъква открито противоречие между описанието на релевантните факти, очертаващи проявата в иницииращия производството акт и в наказателното постановление (НП). На упрек се подлага упражненото от наказващия орган правомощие да допълни фактологията в правораздавателния акт с твърдения относно установена по реда на експертно изследване по- ниска стойност на процентно съдържание на алкохол в кръвта на водача. Този подход бил в разрез с правомощието по чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото се касаело за съществено изменение на обстоятелствата. Не била ясна и волята на наказващия орган за коя от двете алтернативи в текста на чл.174, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността, доколкото в НП били вписани и двете стойности на алкохолната концентрация.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ч., която поддържа жалбата с изложените в нея съображения. В последното 1 съдебно заседание, когато е даден ход по същество, довереникът на жалбоподателя не взема участие.

Въззиваемата страна Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. М.а. Тя изразява становище по фактите и приложимия по делото закон.

Моли издаденият санкционен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.03.2025 г., около 23:40 часа, Ю. Б. И. управлявала лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 4Матик”, с рег. № *** собственост на „***“АД, ЕИК ***, по платното на бул.”Княгиня Мария Луиза”, гр.София, в посока от ул.“Опълченска“ към бул.“Рожен“. Тя била придружавана от свой приятел – свидетелят М. Ж. М., който се намирал на предната дясна седалка в превозното средство. Когато достигнала до участък от пътя, разположен пред административен адрес бул.”Мария Луиза”№114, автомобилът бил спрян от служителите на Отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР – свидетелите П. Н. А. и И. П. Б., назначени като автопатрул с позивна 230, които изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района. Докато установявали по документи самоличността на водачката, полицейските органи се усъмнили, че същата е употребила алкохол. По този повод те потърсили съдействие от Отдел „Пътна полиция“ - СДВР. На подадения сигнал на място се отзовал полицейски екип в състав - свид. М. К. Т. и колегата му Д. Н. Николов. Те поканили И. да се подложи на тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDM 0210, за установяване наличието на алкохол в издишания въздух, която приела. Водачката била изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с идентификационен № ARDM 0210, с проба с №4768, в 00:15 часа.

Отчетеният резултат бил положителен и възлизал на 0,81 ‰ съдържание на алкохол в издишания въздух. На жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване №264774, който й бил връчен на 12.03.2025 г., в 01:00 часа, с указания, че следва да се яви в УМБАЛ„Света Анна”АД най-късно до 45 минути, т.е. до 01:45 часа на същата дата.

При така установените факти, на място свидетелят М. Т. съставил на жалбоподателката и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.

№3573711/12.03.2025 г. В него били отразени обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация, а именно по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от очевидците П. А. и И. Б.. Същият бил връчен на И., която го подписала и получила препис от него. В АУАН не били вписани възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по преписката също не постъпили такива.

В изпълнение на издадените й с талона за медицинско изследване указания, в 01:42 часа, на 12.03.2025 г. И. посетила посочената й лаборатория към МБАЛ „Света Анна“ и доброволно предоставила кръв. Резултатът от изследването отчел 0,55‰ съдържание на алкохол в иззетите биологични проби.

Въз основа на горепосочения акт и при съобразяване на стойностите, получени в резултат на химическото изследване на кръв, било издадено атакуваното наказателно постановление №25-4332-007738/08.04.2025 г. от Г. В. Б. - Началник група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което при почти цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълване на обстоятелството: „с протокол за химическо изследване №127/12.03.2025 г. се установи наличие на алкохол, а именно 0,55 промила“, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателката била наложена „Глоба” в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за това, че е „управлявала МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице на 2

12.05.2025 г. Жалбата срещу този акт била подадена чрез наказващия орган на 19.05.2025 г., видно от положения щемпел за входящ номер.

Междувременно, позовавайки се на правото си по чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на 13.05.2025 г. жалбоподателката поискал повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството. Такъв бил извършен от маг. химик М. М. на 16.05.2025 г., а резултатите от него били обективирани в протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта под №127/16.05.2025 г., с изричното указание за повторността на изследването.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели М. К. Т., П. Н. А., И. П. Б., М. В. М. и М. Ж. М., както и в писмените доказателства по делото: талон за изследване №264774, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 12.03.2025 г., протокол за химическо изследване №127/12.03.2025 г. от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна София“АД, протокол за химическо изследване №127/16.05.2025 г. от Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна - София“АД, извлечение от паметта на „Алкотест Дрегер 7510“, молба от Ю. И., вх. №433200-53393/13.05.2025 г., фактура, писмо от ОПП – СДВР до Началника на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Св.

Анна“, справка – картон на водача И., Заповед №513з-9763/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, Заповед №8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от БИМ, вх.

№230580/01.07.2025 г., с приложение на допълнения към удостоверение за одобрен тип средство за измерване, отговор от ОПП – СДВР, вх.№222336/24.06.2025 г., с приложение извлечение от паметта на „Алкотест Дрегер 7510“ с №ARDM 0210, ежедневна ведомост и М.чески указания, отговор от ГДНП, с вх. №25300/23.07.2025 г., с приложение протокол №26-77-24/28.10.2024 г., отговори от УМБАЛ “Света Анна“ с приложения медицинска документация, изготвена по повод посещението на жалбоподателя в Специализирана химическа лаборатория на 12.03.2025 г., с вх. №237376/07.07.2025 г., вх.№237389/07.07.2025 г., вх.№266773/06.08.2025 г., вх. №360722/04.11.2025 г., вх.№421472/29.12.2025 г.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Т., А., Б. и Н., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН и провеждането на предхождащата го проверка. Актосъставителят Т. и колегата му Н. са категорични, че относно обстоятелствата, при които е спряна водачката, са се водили по информацията, предоставена им от заварените на място техни колеги. Същевременно са допълнили възприятията си за поведението на жалбоподателката и въз основа на лични наблюдения след отправената към нея покана да се тестува с техническо средство. Т. и Н. споделят и възстановени спомени относно реда, следван при извършване на проверката, резултатите от нея и вида на констатираното нарушение, свързано с наличие на алкохол в издишания въздух, установено с техническо средство. Предлагат сведения и за издадените по този повод документи на водача И. – талон за изследване, както и съставения акт за установяване на административно нарушение, надлежно предявен на нарушителката и подписан от нея. Заявената от свид. Т. първоначална неспособност да пресъздаде детайли за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата за движение по пътищата е обоснована от рутинността на извършваната от него дейност, респ. от изминалия некратък период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението му, че поддържа материализираните в АУАН констатации, доколкото последното той допълва с възстановяване на спомен за събитията. Същевременно, предложената от двамата свидетели информация намира подкрепа и в други обективни и независими източници на доказателства, приложени по делото – показанията на свидетелите А., Б., М. и в приобщените писмени доказателства, поради което и не следва да се разглежда като формална и лаконична. Принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази 3 насока/, но следва да се подчертае, че в случая показанията на двамата свидетели не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване.

Изложеното от актосъставителя и придружавалия го колега намира потвърждение и в спомените на свидетелите А. и Б. – очевидци на събитията. Убедителни са двамата за обстоятелствата, при които са наблюдавали водачката, спрели са я и са участвали както в първоначалното установяване на нейната самоличност, така и до приключване на проверката с тестуването й и издаването на съпровождащите тази процедура документи. Те дават и ясна представа, при какви обстоятелства е протекла контролната дейност спрямо въззивника, респ. за какво по същността си деяние е инициирана административнонаказателната процедура срещу него. Споменатите свидетели си припомнят и за превозвалия се пътник в управляваното от И. превозно средство, което се припокрива с твърденията и на свид. М. М. за присъствието му на мястото на проверката.