Решение № 2158 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2158 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100512876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. С. П. и А. П. Г. срещу решение № 10382/03.06.2025г., постановено по гр. д. № 54778/2024г. на СРС, 35 с-в.

Решението се обжалва в следните части: 1. частта, в която СРС е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу М.

С. П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на 5184,42 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането;

2) сумата в размер на 582,40 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., 3) сумата в размер на 37,72 лева – главница, представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав; частта, в която СРС е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу А. П. Г.-П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:

1) сумата в размер на 5184,42 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането; 2) сумата в 1 размер на 582,40 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., 3) сумата в размер на 37,73 лева – главница, представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20966/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Считат, че не се установява облигационна връзка между „Топлофикация София“ и двете жалбоподателки. Излагат доводи, че не се установява фактурите да са били издадени и оповестени по такъв начин, че да достигнат до потребителя, поради което не дължат лихва. Молят решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна 2 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Видно от приетия пред СРС нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство №125, том I от 21.01.1985 г., М. С. П. и А. П. П. са признати за собственици на ап. №******** в ж.к. Захарна фабрика. В първото по делото заседание пред СРС процесуалният представител на ответниците е заявил изрично, че не оспорва двете ответници да са съсобственици на имота.

Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.

3

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В случая не се установява М. П. да е подала заявление – декларация за откриване на партида на нейно име, за да се приеме, че от този момент е възникнало облигационно отношение само между нея и топлофикационното дружество.

Въпреки че процесуалният представител на ищеца е заявил в проведеното съдебно заседание, че няма такова заявление – декларация, СРС е уважили искането на ответника, като на основание чл. 190 ГПК е задължил дружеството да представи такава декларация, подадена от М. П.. С молба от 11.04.2025г. „Топлофикация София“ ЕАД е посочила, че М. П. е вписана като титуляр на партидата служебно и въз основа на представения пред СРС списък на етажните собственици, в който като собственик на ап. 103 е вписана М. П. и е приложение към протокол от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ********, проведено на 16.09.2002 г.

Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че СРС е следвало да приложи нормата на чл. 161 ГПК. Ищецът по никакъв начин не е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство. Още в съдебното заседание, в което е направено искането по чл. 190 ГПК, а и с последващата молба е посочил, че не разполагат с декларация за откриване на партида, подписана от М. П.. Не може да се вмени във вина на страната непредставянето на несъществуващ документ.

Неотносими към предмета на спора са оплакванията във въззивната жалба, че въззиваемото дружество не е могло служебно да открива партида само въз основа на протокол от общото събрание. Действително съгласно ОУ на дружеството служебното откриване на партида става въз основа на документ, удостоверяващ правото на собственост. Дори обаче партидата да не е открита съобразно регламентираното в общите условия, това не променя качеството на жалбоподателките на собственици на имота за процесния период. Именно в това им качество и съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, същите дължат заплащане на топлинна енергия за процесния период.

Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния период между 4 въззивниците и „Топлофикация София“ ЕАД съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на въззивниците, че такъв е сключен само с М. П., поради подаване на молба – декларация за откриване на партида. Жалбоподателите не са ангажирали доказателства в тази връзка, а искането им за прилагане на чл. 161 ГПК е неоснователно.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топло-мери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.