Решение № 427 от 04.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4617/2024
- Вид
- Решение № 427
- Подписан
- 04.04.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 2 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 104б т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 427 гр. Варна, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110204617 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А. Р. Х. чрез адв. П. М. против НП № 24-0442-001268/16.10.2024 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, отразена в НП, досежно вмененото на въззивника нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., преупълномощен от адв. М., редовно упълномощен от жалб. Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира съдът да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Според адв. Б. в хода на съдебното следствие е установена фактическа обстановка различна от описаната в НП. Твърди, че не са събрани доказателства, от които да се установява, че въззивникът е извършвал дрифт съотв. че демонстративно е правил кръгове с автомобила на няколко различни места. Излага становище, че от гласните доказателства, събрани чрез разпита на полицейските служители се установява, че същите са възприели единствено приплъзване на гумите на процесното МПС. Навежда аргументи, че от разпита на допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели е видно, че автомобилът не е поднасял по време на движение. Според процесуалния представител на въззивника дори да се приеме, че е установено поднасяне на 1 превозното средство, е възможно същото да е вследствие на атмосферните условия и непочистената настилка, които обстоятелства се считат установени от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача, не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.
След преценка н а доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.08.2024 г. свид. П. П. и свид. С. А., полицейски служители в ПУ – Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна застъпили в наряд като автопатрул, с позивна АП-477, за времето от 20.00 ч. на 29.08.2024 г. до 08:00 ч. на 30.08.2024 г, като изпълнявали трудовите си функции със служебен автомобил „Шкода" с peг. № B 735ХА.
Около 21.30 ч. на 29.08.2024 г. полицейските служители извършвали обход по утвърден график в с. Гроздьово, обл. Варна със служебния автомобил, като се движили по бул. „Г. Д." в посока центъра на селото. След кръстовището на ул. Г. Д. с ул. „Елин Пелин“, пред находящия се там хранителен магазин, около 21.49 часа, те възприели спрян лек автомобил „БМВ" с peг. № В0897ТТ, управляван от въззивника.
Полицейските служители забелязали, че водачът на превозното средство рязко потеглил с автомобила, като вследствие форсирането на двигателя, автомобилните гуми се приплъзвали вляво и вдясно. Въззивникът се придвижил с управлявания от него автомобил по бул. Г. Д. в посока на кръстовището с бул. Ленин, следван от полицейския автомобил. На посоченото кръстовище, жалбоподателят извършил завой наляво в посока към Горско стопанство - Шерба, като отново форсирал двигателя при извършване на маневрата, вследствие на което задните гуми на л.а. БМВ поднесли надясно. Впоследствие л.а. БМВ бил застигнат от полицейския такъв, а органите на реда спрели водача и извършили проверка на същия. След като самоличността на въззивника била установена, полицейските служители му поискали устни обяснения за извършения дрифт с превозното средство. Жалбоподателят заявил, че е извършил посочените действия, тъй като не е забелязал, че е следван от полицейския автомобил.
Предвид гореизложените обстоятелства, свид. П. съставил на въззивника АУАН серия GA № 837316/29.08.2024 г., за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, 2
В законоустановения 7 - дневен срок е постъпило от въззивника възражение с № 442000-13574/02.09.2024 г срещу акта, с са оспорени констатациите в същия. След като е разгледал възражението, АНО е установил, че същото е неоснователно, с оглед събраните по преписката обстоятелства, поради което е издал обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалб. Х. за описаното в АУАН нарушение, на основание чл. 175а ал.1 пр. 3 от ЗДвП като е наложил на същия административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – П. П., на длъжност „старши полицай“ в ПУ-Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, свидетелят по акта – С. А., на длъжност „младши инспектор“ в ПУ-Долни чифлик към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, както и допуснатите до разпит лица, по искане на процесуалния представител на въззивника – свид. Г. Г. и свид. Т. Т., в приятелски отношения с жалбоподателя.
В хода на разпита си по отношение на релевантните факти, свид. П. заявява следното: “ Бях нощна смяна… малко преди центъра на село Гроздьово, спряхме зад лек автомобил „БМВ“, който потегли рязко, като приплъзваше гумите на автомобила, след което малко по-напред на кръстовището с бул. Ленин, при ляв завой, изнесе задницата на автомобила в дясната страна и тръгна по булеварда. … при проверката се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация и няма гражданска отговорност…въртеше задните гуми на автомобила, въртяха се свободно, т.е. тръгваше рязко и въртеше гуми през това време. Това се случи еднократно при самото тръгване на автомобила. Тръгна рязко с приплъзване на гумите и продължи с висока скорост към центъра на селото. След това при ляв завой се изнесе задницата на автомобила в дясната страна и продължи в посока към бул. Ленин. …Не мисля, че е възможно приплъзването на автомобилните гуми и поднасянето на задницата в определена посока да е вследствие на някаква възникнала в случая пътна ситуация или на състоянието на пътя…. Ако се тръгне полека и внимателно няма как да се приплъзнат автомобилните гуми. Ако се тръгва бързо може да се поднесат и при сух, и мокър, при всякакъв асфалт…Надали е имало пясък по пътя, това е главен път, ако има пясък, ще го изчистят, това е в центъра на селото, центъра на селото е много голям. …Моето наблюдение е, че има доста такива случаи, в които се ползва точно това място за дрифт. Тези дейности се случват в малките часове. … Чувал съм от хората в селото, че се извършва дрифт нощно време.“
В показанията си пред съда относно процесния случай свид. А. твърди: „Към края на август месец бяхме нощна смяна съвместно с колегата П. П. … Отидохме в село Гроздьово, по бул. Г. Д., тръгнах да спирам служебния автомобил на кръстовището с ул. Елин Пелин … Пред хранителния магазин имаше спрял лек автомобил „БМВ 118“, …. Водачът се качи в автомобила и тръгна, като подаде силно газ и умишлено поднасяше автомобила наляво и надясно. Тръгнах след автомобила и на кръстовището вече, което е за Провадия го настигнах, но той зави наляво, движеше се по бул. Г. Д. и направи ляв завой в посока с бул. Ленин към Горско стопанство – Шерба. … там умишлено на левия завой поднесе автомобила на дясната страна.
Настигнахме го със светлинен и звуков сигнал и го спряхме. ….Попитах водача каква е 3 причината за поведението му на пътя, за това поднасяне на задницата и той ни каза, че не ни бил видял, че сме зад него и затова го е направил. … По принцип съвсем леко беше преръмяло в случая, но като е такава настилката не се подава умишлено газ, да се форсира автомобила. Личи си, когато това се прави несъзнателно, водачът когато подаде повече газ несъзнателно, връща газта и автомобилът се успокоява и си влиза в пътя, а не както в случая - да продължи да подава газ, да форсира, и да занася автомобила наляво и надясно и после преди да влезе в кръстовището като види, че няма автомобили насреща, в движение пак да дава пълна газ на левия завой. … Първия път автомобилът тръгна от място по-ускорено и поднесе наляво и надясно.
Втория път, на левия завой фактически, като даде по-рязко газ, се поднесе задницата му в дясно и след това вече нагоре по самата улица си изправи автомобила.“ Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление № 24-0442-001268/16.10.2024 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор във Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.