Решение № 356 от 16.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Горна Оряховица, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101442 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 349, ал. 2 ЗЗД(отм.), вр. чл.

51, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. М. А. от гр. С. твърди, че на 18.06.1993г. е пострадал от ПТП на пътя между с. К., общ. С. и с. М., общ. А., където лек автомобил управляван от лицето А.Т. И. се блъснал в управлявания от него автомобил.

За ПТП-то било образувано следствено дело № 3493/1993 г. на ОСС – гр.

Велико Търново, което било прекратено с постановление от 07.04.1995 г. на прокурор при ОП – гр. В. Търново, на основание чл. 237, ал.1, т. 1, вр. с чл.

21, ал. 1, т. 4 от НПК- поради настъпила смърт на виновния водач. За обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които претърпял вследствие на ПТП-то, предявил срещу застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“ – „Държавен застрахователен институт“ иск, за което било образувано гр. д. № 640/1995 г. на Окръжен съдгр. В. Търново, което приключило с осъдително решение. Счита, че отговорността на ответното дружество, както и валидно сключената гражданска отговорност от виновния за ПТП-то Водач А. И. била установена с постановеното решение. Счита, че ответникът се явява правоприемник на „Държавен застрахователен институт“, поради което е легитимиран да отговаря срещу иска. Посочва, че след инцидента, а и към настоящия момент 1 е трайно инвалидизиран, като се придвижва с патерици. Здравословното му състояние не му позволявало да извършва, какъвто и да било физически труд.

Твърди, че до датата на злополуката работел като заварчик и оксиженист в Държавна фирма „Лъч“ АД. Трудовото му правоотношение било прекратено на 01.06.1994 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ-поради освидетелстване и констатация от ТЕЛК, че не може да изпълнява трудовите си функции. Към момента на предявяване на исковата молба получавал инвалидна пенсия в размер на 679 лв., като последователно от ЕР на ТЕЛК № 4179/05.12.2013 г. трудовата му нетрудоспособност се увеличавала от 86 % до 100 % на 27.11.2019 г. Такава била и до момента. Счита, че от 27.11.2019 г. е започнала да търпи нови болки и страдания вследствие на влошеното си състояние – ексцес, изразяващи се в невъзможност да упражнява трудовата си функция.

Счита, че тези увреждания и страдания са влошили състоянието му и иска да бъдат репарирани от застрахователната компания, която да му разликата за периода от 27.11. 2019 г. до завеждане на исковата молба в съда като общо обезщетение, изчислено на база месечните разлики в размер на 17 682 лв., ведно със законната лихва. На следващо място намира, че законът дава възможност обезщетението да се присъжда ежемесечно до навършване на пенсионна възраст на пострадалото лице или до настъпване на други обстоятелства, поради което претендира сумата от 621 лв. месечно, с падеж пето число на съответния месец, считано от завеждане на иска в съда, ведно със законната лихва до навършване на 65 години на 12.02.2028 г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сума в размер от 35 397 лв. от завеждане на иска в съда до навършване на 65 години на ищеца – 12.02.2028 г.( по 621 лева на месец), както и сумата от 17 682 лв.

(по 421 лева на месец), считано от 27.11.2019 г. до предявяване на иска, за претърпени имуществени вреди, които са в резултат на ПТП настъпило на 18.06.1993 г., в едно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията, както и направените разноски.

Ответникът "ДЗИ – Животозастраховане" ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба като заявява, че предявената искова претенция се явява процесуално недопустима, тъй като с оглед влязло в сила решение по гр. д. № 640 по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново за 1995 г., на основание 299, ал. 1 от ГПК спора не може да бъде пререшаван. Счита, че искът, с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е 2 неоснователен. Оспорва претендираните вреди да са в причинно – следствена връзка с твърдяното застрахователното събитие. Посочва, че ищецът вече е бил обезщетен с решение по предходното дело между страните. Намира, че не са налице нови увреди в здравословното му състояние, които да представляват „екцес“, и които да са в пряка причинна връзка с настъпилото на 18.06.1993 г. ПТП. Намира, че претендираното обезщетение е завишено и несъответства на принципа на справедливостта. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, т.к. не е провел правило лечение, респективно рехабилитация по отношение на травматичните си увреждания свързани с ПТП-то. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства са нормални биологични и дегенеративни процеси, вследствие на напредване на възрастта на ищеца. Намира, че претендираното обезщетение за загуба на трудоспособност не се покрива от задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Възразява, че е изтекла и погасителната давност по чл. 337 от ЗЗД (отм.), тъй като от настъпването на ПТП-то са изминали около 29 години. Твърди, че иска е завишен по размер.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се намира в причинна връзка с увреждането при ПТП от 18.06.1993 г., необхванато от обезщетението, предмет на решението по гр. д. № 640/1995 г. по описа на Окръжен съд – гр. В. Търново, както и за новонастъпили след исковата молба по предходното съдебно производство увреждания; действителен размер на вредите (размерът на трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не е налице неработоспособност);

От своя страна ответното дружество следва да установи по делото, с оглед наведените в писмения отговор твърдeния, възражението си за съпричиняване на ищеца, действия част от причината за настъпване на вредоносния резултат, свързан с влошаване на здравословното състояние на ищеца, довело до трайна неработоспособност; да докаже възражението си, че ищецът е бил обезщетен за настъпилите вреди с постановяване на решението по гр. д. № 640/1995 г. по описа на Окръжен съд – гр. В. Търново; да докаже 3 възражението си за изтекла погасителна давност за процесното вземане, т.е. моментът на настъпване на екцеса.

С определение от 20.12.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец И. М. А. са конституирани наследниците му, а именно ищците: М. И. М. и С. И. И..

Между страните не е спорно, че на 18.06.1993 г. наследодателят на ищците - И. М. А. е претърпял ПТП, причинено виновно от лицето А.Т. И., като водач на л. а. марка „Жигули“, с рег. № ***, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Държавен застрахователен институт“, чиито правоприемник е ответното дружество. Не се спори също така, че с решение по гр. д. № 640/1995 г. на ОС-В. Търново „Държавен застрахователен институт“ е бил осъден да заплати на А. обезщетения за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП-то.

От приетите и неоспорени от страните решения на ТЕЛК се установява нивото на трудоспособност на А. през годините след ПТП-то от 1993 г., както й общото му здравословно състояние, а то е следното:

На 02.03.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0440, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактури на таза парезис нерви ишиадици синистри“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. временна нетрудоспособност.

На 01.06.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1113, с водещата диагноза „Счупване на таза/луксацио коксесинистра, травматика малем саната, фрактура ацетабуле синистра-слабо консолидирана.

Фрактура ос пубис синистра, парезис нерви ишиадис синистра“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. втора група инвалидност за една година.

На 11.07.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1466, с което признал 72 % трайно загубена трудоспособност, като преценката била направена към едногодишния срок от злополуката.

4

На 21.04.1995 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1084, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирана състояние след фрактура на ацетабулума от ляво ос пубис синистра статус пост луксацио феморис синистра; травматична лезия на левия седалищен нерв“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. трета група инвалидност пожизнена, а в следващо решение от 11.10.1995 г. приема, че инвалидността му е втора група, като потвърждава останалите поводи.

На 11.03.1997 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0530, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактура на левия ацетабулум и лява седалищна кост, скъсяване на левия долен крайник, контрактура на лявата тазобедрена става, травматична лезия на левия нервус ишиадикус, паретично ляво ходило”. Потвърждават втора група инвалидност за две години.

На 01.02.1999 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0276, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактура на левия ацетабулум и лява седалищна кост. Скъсяване на лев долен крайник с контрактура на лявата тазобедрена става, травматична лезия на левия нервус ишиадикус-лява вяла долна моноплегия”, като решението е променено частично с експертно решение от 19.02.1999 г.

На 06.04.2001 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр.

В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1111, с водещата диагноза „Травми на периферните нерви на тазовия пояс и долни крайници/посттравматична лезия на ляв седалищен нерв. Тежка степен претърпяна фрактура на левия ацетабулум с контрактура в ЛТБС”. Признават му 72 % намалена работоспособност за три години.

На 06.04.2004 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1046, с водещата диагноза „Травми на периферните нерви на тазовия пояс и долни крайници. Травматична увреда на левия седалищен нерв тежка степен. Коксартрозис синистри пост фрактура ацетабилу абревиацио екстремиртас инфериоорис синистри 4 см.” Признават 5 му 78,4 % намалена работоспособност за три години.

На 06.03.2007 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 045, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Състояние след травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявостранна коксртроза след фрактура на ацетабулума. Скъсен ляв крак с 3 см. Рецидивираща микролитиаза на десен бъбрек кбф.” Признават му 78 % намалена работоспособност за две години.

На 26.01.2009 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0262, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявострана коксaртроза след фрактура на ацетабулума със средно тежък фд. Скъсен ляв крак с 3 см. Бъбречно каменна болест с колики през големи интервали. Признават му 64 % намалена работоспособност за три години.

На 07.12.2011 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 3283, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявостранна коксртроза след фрактура на ацетабулум и средно тежък фд. Скъсен ляв крак с 4 см. Бъбречно каменна болест сателитен нефрит кбф симптомна хипертония хипертонично сърце сн 0. Признават му 76 % намалена работоспособност за две години.