Решение № 202 от 04.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Стара Загора, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „ЗАД О.З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законни представители:

А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори, действащи заедно чрез адв. С. С. срещу постановление от 25.04.2025 г. за отказ за намаляване на разноските по изп. д. № 20257660400357 на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за разликата над 200 лева, като несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че освен подаването на молба за иницииране на производството с посочване на способа за изпълнението процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер.

Твърди също така, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява.

Претендира отмяната на обжалваният отказ, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени, а нему бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от 1 взискателя Г. Н. П., действащ чрез адв. М. З., с което същият оспорва жалбата.

Взискателят твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к. се дължи за процесуално представителство и правна помощ по изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.

Претендира оставянето на жалбата без уважение.

ЧСИ К.А. е представил мотиви, с които заявява доводи за неоснователност на жалбата, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/.

Материалният интерес в изпълнителното производство към датата на образуване на делото е бил 40 719,83 лв., поради което същият обуславя и размер на адвокатското възнаграждение от 2137,79 лв., определено с оглед чл.10 от НВАР.

Излага съображения, че вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално-легитимирано лице срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20257660400357 на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, е образувано по молба на Г. Н. П., действащ чрез адв. М. З., въз основа на изпълнителен лист № 70/08.04.2025 г., издаден въз основа на решение № 67/06.03.2025 г. по т.д.№ 12/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съгласно който „ЗАД О.З.“ АД е осъдено да заплати на взискателя П. сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител избор на способ за изпълнение след извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г., от който е видно, че взискателят Г. Н. П. е заплатил на адв. М. З. в брой сумата от общо 400 лева /200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. за водене на изпълнително дело/, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.

С разпореждане от 10.04.2025 г. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разноски по изпълнението.

2

Видно от изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 11.04.2025 г. таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 3195,83 лв., с ДДС, а в материалният интерес, въз основа на който е била определена, е включено и приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение.

На 15.04.2025 г. длъжникът е получил изпратената му от ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора покана за доброволно изпълнение, а на 17.04.2025 г. дружеството е подало възражение срещу приетото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 25.04.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че в настоящия случай допустимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде следното: 200 лв. за образуване на изпълнително дело + 1937,79 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /съобразно материалния интерес към датата на образуване на изпълнителното дело –40319,83лева/, т.е. общо 2137,79 лева. Ето защо на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа приетото адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано.

Прието е, че дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 3195,83 лв., с ДДС, изчислена при материален интерес по изпълнителното дело от 40719,83 лв., представляващ сборът от вземането на взискателя и присъденото адвокатско възнаграждение към датата на образуване на изпълнителното дело - 11.04.2025 г.

Съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се претендира намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съгласно задължителната за националните юрисдикции на държавитечленки практика на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, поради противоречието й с общностното право.

Съдът намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С438/22 намира приложение и към настоящата редакция на наредбата Наредба за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, т.к. въпреки направеното след постановяването му изменение на подзаконовия нормативен акт, той продължава да не е съобразен с правото на ЕС, съобразно даденото от СЕС тълкуване на общностното право.

Това е така, т.к. начинът на приемане на НВАР, въвеждаща тарифа за адвокатските възнаграждения, все още представлява съгласуване на цените на адвокатските услуги от всички участници на пазара на принципа на хоризонталното ценообразуване.

В решение на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 е прието, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и 3 установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС.

Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа, а разпоредбите на НВАР могат да служат на съда за ориентир относно типичните за пазара на адвокатски услуги цени на отделните видове предоставяни услуги.

Оплакването на жалбоподателя, че като разноски по изпълнението следва да бъде признато само платеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е неоснователно.

Съгласно чл. 10 т. 1 от НВАР за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на чл. 10 от НВАР отделно е предвидено заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Това от своя страна обуславя извод, че пазарът за адвокатски услуги разграничава образуването на изпълнителното дело и процесуалното представителство по делото като отделно предоставяни услуги, всяка от които със своя отделна стойност, и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при преценката за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В случая взискателят е ангажирал квалифицирана услуга от адвокат както за самото образуване на изпълнително дело, така и за водене на изпълнително производство и извършване на различни изпълнителни действия за събирането на дълга.

Адвокатското възнаграждение е било заплатено от него в деня на образуване на изпълнителното дело, когато все още не е известно какви изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя.

Платеното възнаграждение е за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело до събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.

Изпълнителното дело е образувано, защото длъжникът не е заплатил доброволно и извънсъдебно присъдената сума.

В тази връзка следва да се има предвид, че той е застрахователно дружество, което по закон следва да поддържа капитал в особено голям размер, определящ и наличието на значително по размер имущество, чието основно предназначение е изплащането на обезщетения на правоимащите лица в случаите на настъпили застрахователни събития.

Именно поради бездействието на длъжника и в защита на своите интереси, взискателят е ангажирал адвокатски услуги за образуване на изпълнително дело, за водене на изпълнително производство и извършване на различни изпълнителни действия за събирането на дълга, т.к. в конкретният случай и към момента на подаване на възражението за прекомерност 4 длъжникът не е изпълнил дори и частично задължението си към взискателя П..

Ето защо според съда, с оглед принципа на справедливостта, направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да му бъдат възстановени в пълен размер, т.к. към настоящият момент не може да се приеме, че положеният от адвоката труд обуславя по-ниско заплащане, както и е може да бъде направен извод, че делото е с ниска фактическа и правна сложност.

Неоснователни са и наведените в жалбата възражения за неправилно определяне от съдебния изпълнител на таксата, дължима на основание т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума.

Съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство трябва да бъде включено към основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото то не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител, а подлежи на събиране наред и заедно със сумите по изпълнителния лист.

В тази връзка следва да се посочи, че доколкото в случая не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК, няма основание и за съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Относно разноските:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски в настоящото производство.