Решение № 12793 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12793 гр. С., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110102356 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. В. К., действащ лично и със съгласието на своя баща - В. О. К. и В. О. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми за имот, находящ се в гр. С., общ. „К.С.“, бул.

„П.“ № 32, вх. 1, ет. 5, ап. 14 с абонатен № 91417: А. В. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 248,71 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 32,42 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,04 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,82 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение; В. О. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 746,14 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97,26 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 27,10 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37965/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Б.” ООД (с ново наименование „Д.“ ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

По делото е постъпило писмено становище от ответниците, извън срока за отговор на исковата молба, в което се съдържат направените и във възраженията по чл. 414 ГПК доводи относно неоснователността на исковете. Ответниците оспорват между страните да е налице облигационно правоотношение с твърдения, че имотът, за който се претендират задълженията представлява надстроена част от сградата, за която не е взето решение за присъединяване към топлоснабдителната мрежа, а освен това тръбите и сградната инсталация не достигат до имота, който не е топлоснабден. Оспорени са вземанията за дялово разпределение и лихва по отношение на услугата дялово разпределение, доколкото услугата е извършвана от трето по делото лице. Направено е възражение и за погасяване на задълженията по давност. Прави се искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз 2 основа на твърдяното право на собственост върху имота, че процесният имот е топлоснабден – че е присъединен към топлопреносната мрежа, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че в полза на ищеца е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички свои възражения, евентуално че са погасили претендираните вземания.

Спорно на първо място е обстоятелството дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за 3 битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том II, рег.

№ 4263, дело № 305 от 2008 г., на 22.08.2008 г. С. Т. А. и съпругът й С.Т.А. са продали на В.

О. К. и на съпругата му Ю. Х.ва Г. процесния недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 14, находящ се в гр. С., район „К.С.“, на петия етаж (четвърти надпартерен) в жилищната сграда на бул. „П.“ № 32, вх. 1, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и две антрета, със застроена площ от 100 кв. м., заедно с таванско помещение № 15 и мазе № 11 и с 11,5 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо съгласно скица УПИ II-7 от квартал 341а по плана на гр. С., местността „Б.“, целият с площ от 315 кв. м., за което в полза на „Б. ДСК“ ЕАД е учредена договорна ипотека – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 129, том II, рег. № 4268, дело № 306 от 22.08.2008 г.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № РПД24-ДИ11-328/12.08.2024 г. Ю.

Х.ва Г. е починала на 27.02.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон ответниците В. О. К. – съпруг и А. В. К. – син.

По делото е прието заявление – декларация от В. О. К. до „Т.С.“ ЕАД от 17.09.2008 г.

(вх. рег. № 1479/12.06.2009 г. по регистъра на „Т.С.“ ЕАД), с което е поискано откриване на 4 партида за имот – на бул. „П.“ № 32, вх. А, ет. 5, като е посочено, че домакинството на ответника се състои от 2 членове, приложена е и декларация, че имотът ще се ползва за жилищни нужди. Декларацията носи подпис за ответника, който е оспорен в хода на производството, но извън преклузивния срок с подаване на отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.