Решение № 138 от 17.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Горна Оряховица, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ 1.НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200308 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. останал недоволен и чрез адв. А. Д. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 26-0268-000072/23.03.2026 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР - Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР. Поддържа, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание чрез адв. Д. жалбоподателят поддържа жалбата.

Защитникът поддържа, че доверителят му не е знаел за прекратената регистрация и поради това не следва да се ангажира отговорността му. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на 1 жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 08.03.2026 г. около 21:49 часа в гр. Лясковец, на ул. „Васил Левски“ в посока ул. „Трети март“ М. А. А. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо“, модел 206 с рег. № *****. Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ – Горна Оряховица Н. В. С. и Х. Х. Х.. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че регистрацията на лекия автомобил е служебно прекратена от 03.03.2026 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключена задължителна застраховка „Граждански отговорност“. С оглед на така констатираното обстоятелство мл. автоконтрольор Н. С. съставил против жалбоподателя АУАН серия GA № 5200052/08.03.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Иззел СУМПС, 2 бр. регистрационни табели и СРМПС. АУАН е връчен на А. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения против АУАН.

Със ЗППАМ № GPAM-2531151 от 08.03.2026 г. на мл. автоконтрольор Н. С. при РУ – Горна Оряховица към ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 171, т. 1, б. з/гг/ от ЗДвП било отнето СУМПС на М. А. А., до решаване на отговорността, но не повече от 6 месеца.

Издадена е мотивирана резолюция с № 26-0268-М000018/09.03.2026 г. по описа на РУ – Горна Оряховица за прекратяване на АНП по съставения АУАН и за констатираното при проверката деяние била уведомена РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица. С постановление от 16.03.2026 г. по пр. пр. № 1803/2026 г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица прокурорът отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като приел, с деянието на А. е с ниска обществена опасност и поради това наказването на дееца е неоправдано. Поправитолното, превъзпитателно и възпиращо въдействие върху М. А., както и върху останалите членове на обществото би се постигнало и с налагане на административно наказание. Прокурорът разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ – Горна Оряховица за реализиране на съответната административнонаказателна отговорност на виновното лице.

На 23.03.2026 г. Д. И. В. – ВПД Началник сектор в ОДМВР - Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал обжалваното Наказателно постановление

№

26-0268-000072/23.03.2026 г., в което приел, че с описаното в постановлението 2 на прокурора за отказ да образува досъдебно производство по пр. пр. № 1803/2026 г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица управление на автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на М. А. А. административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнел 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.

НП е връчено на А. на 15.05.2026 г. и на 29.05.2026 г. последният депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

В приложеното към преписката сведение от М. А. А. същият е посочил, ч е не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация заради неплатена задължителна застраховка „Граждански отговорност“.

От писмо на РУ – Горна Оряховица рег. № 268000-8478/15.07.2026 г. се установява, че предвид действащата към 03.03.2026 г. разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за служебно прекратената регистрация на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ******* не е извършено уведомяване на собственика М.

А. А..

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Н. С. и Х. Х. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

Наказателното постановление е съставено в хипотезата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН след отказ от РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица да образува наказателно производство по пр. пр. № 1803/2026 г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица, като от постановлението на прокурора е започнал да тече срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. След произнасянето на прокурора, препис от постановлението е изпратен на РУ – Горна Оряховица по компетентност. В случая по изключението, предвидено в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, НП е издадено въз основа на постановление за отказ за образуване на наказателно производство, а не както е по общия ред – след съставяне на АУАН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ВПД 3

Началник сектор в ОДМВР - Велико Търново, РУ – Горна Оряховица Д. И. В. , който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. да издава НП по ЗДвП /л. 12-14/. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като административнонаказателното обвинение е недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 08.03.2026 г., жалбоподателят е управлявал в гр. Лясковец, на ул. „Васил Левски“ в посока ул. „Трети март“ собствения си лек автомобил „Пежо“, модел 206 с рег. № *****, който е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 03.03.2026 г. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият погоре лек автомобил не е бил регистриран по съответния законов ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС – собствения си лек автомобил „Пежо“, модел 206 с рег. № ****** , но не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От друга страна, съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрация” е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото. За това свидетелства и актосъставителят Н. С.

4

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът М. А. А. не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него л е к автомобил „Пежо“, модел 206 с рег. № ******, негова собственост. Той не е бил уведомен за този факт, видно от приложеното към АНП сведение. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят според други обстоятелства и най – вече наличието на поставени регистрационни табели на автомобила да е бил в състояние да узнае за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Не са представени доказателства той да е бил уведомен за този факт. От писмо на РУ – Горна Оряховица рег. № 268000-8478/15.07.2026 г. се установява, че предвид действащата към 03.03.2026 г. разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за служебно прекратената регистрация на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ***** не е извършено уведомяване на собственика М. А.

А..

От данните в АНП и от събраните в настоящото производство доказателства не се установява жалбоподателят М. А. А. да е узнал по друг начин за прекратяването на регистрацията на автомобила преди датата на извършване на деянието, за което е наказан. От друга страна, ноторен е фактът, че автоматизираната информационна система, в която е било отразено служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, не е публично достъпна, поради което А. не е имал възможност по своя инициатива да извърши проверка относно регистрацията на автомобила.

Поради това не може да се приеме за установено, че жалбоподателят е действал виновно – умишлено или непредпазливо – като е управлявал процесния автомобил със служебно прекратена регистрация на посочените в наказателното постановление място, дата и час и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

В случая съдът съобрази и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В случая безспорно се установи, че собственикът на МПС, който е и водач на процесното МПС, не е уведомяван за служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.