Решение № 1725 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1725 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100501732 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20237 / 07.12.2023 г., постановено по гр.д. № 32 782/2023 г. на СРС, ГО, 27 състав с-в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против В. И.

В. и Р.М.С. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответниците дължат разделно /при квоти 3/4 за В. И. В. и 1/4 за Р.М.С./ сумите, както следва: 1330,13 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб.№ *******, за периода от м. 11.2019 г. до м.

04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г. в размер на 198,93 лв. и цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 35,59 лв. за периода от м.01.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 6387 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 8687/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като са отхвърлени искът за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1 463,07лв. и за периода м. 05.2019 г. – 31.10.2019 г., искът за мораторна лихва върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 218, 82лв. и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г. в размер на 6,49лв.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 376/ 02.01.2024 г. от В. И. В. срещу 1 решението в частта, с която исковете срещу нея са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Въззивникът ответник оспорва да е потребител на ТЕ в исковия период поради наличието на вещен ползвател; подадена от други лице молба –декларация. Оспорва да е поставена в забава и за дължи мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 05.02.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ. Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части относно главницата за ТЕ и главницата за дялово разпределение.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник В. И. В. е оспорила исковете единствено по основание, но не и по размер. С отговора на исковата молба В. И. В. оспорва да е собственик или ползвател на имота в исковия период /без да навежда конкретни доводи за вещен ползвател в имота или че трето лице го използва/; позовава се на давност. Ответницата В. И. В. и другата ответница Р.М.С. са признали доставката ТЕ и исковете по размер, като изрично са поискали да не се допускат експертизи.

Поради това правилно с доклада по делото, приет без възражения, СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за имот апартамент № 25, находящ се в гр.София, ж.к. „******* аб. № *******, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1463,07лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която е начислена лихва за забава в размер на 218.82лв. за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023г.; че в имота е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума от 35,59 лв. за главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., върху която е начислена лихва за забава в размер на 6.49лв. за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023 г.

С решението съдът е приел, че част от главницата за ТЕ е погасена по давност за периода м. 05.2019 г. – 31.10.2019 г., а като непогасена по давност е дължима главница за ТЕ за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2022 г. в размер на 1330,13 лв. за целия имот.

Във въззивната жалба се съдържат доводи единствено относно липсата на правоотношение по доставка на ТЕ между ищеца и В. И. В., както и за недължимост на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, поради което СГС е ограничен до тези въпроси при извършване на въззивната проверка.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на 2 параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се в исковия период ответникът В. И. В. да е отговарял за ¾ от задълженията. Оспорванията в отговора на исковата молба са за липса на облигационни отношения и са обсъдени с решението. Както с отговора, така и с въззивната жалба този ответник не е сторил обосновани и конкретни оспорвания относно наличието на вещен ползвател, който би изключил отговорността на собствениците. Липсват по делото каквито и да било доказателства за учредено вещно право на ползване; за използване на имота на каквото и да било основание в исковия период от трето за спора лице; за подаване на молба –декларация от трето за спора лице. Напротив, спор е съществувал между двете ответници – дъщеря на М.В. и негова втора съпруга, относно това коя от тях използва имота. Отношенията между тях и евентуално постигнати уговорки между тях обаче не могат да бъдат противопоставени на ищеца, а и не се установява нещо конкретно по делото.

Видно от договор за продажба на държавен имот по НДИ от 14.11.1986 г. то ответникът В. И. В. е придобила в режим на СИО процесния топлоснабден имот заедно с М.В.. Последният почива на дата 25.11.2020 г. и за задълженията в периода м.

05.2019 г. – 25.11.2020 г. отговарят наследниците му, а именно ответниците В. И. В. и Р.М.С. при квоти ¾ и ¼. Впрочем за този период искът е отхвърлен по давност.

За периода 26.11.2020 г. - м. 04.2022 г. за дължимите суми за топлоснабдяване на имота отговарят собствениците му при съответните квоти, липсва подадена молба – декларация в противен смисъл. В исковия период собственици на имота са били ответниците В. И. В. и Р.М.С. при квоти съответно ¾ и ¼.

Представена е искова молба от трето за спора лице Ж.Г., против двете ответници, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. Няма данни, а и не са наведени твърдения, да е постановено решение по спора, относимо към исковия период.

Представена е и спогодба от 06.12.2022 г. и предварителен договор относно ¼ ид.ч. от имота между Ж.Г. и Р.М.С.. С н.а. от 24.02.2023 г. /или след края на исковия период/ Р.М.С. е продала на Ж.Г. ¼ ид.ч. от имота. Тези доказателства не са относими към квотата на собственост на В. И. В..

Така, установи се в исковия период В. И. В. да е била собственик на ¾ ид.ч. от имота.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като собственик на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след 3 влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Правилно е бил уважен искът за главница за ТЕ и за дялово разпределение срещу В. И. В. в горепосочените размери, след признаване на част от сумите като погасени по давност.

Основателно обаче е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на ¾ от сумата от 198,93 лв- мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., или за сумата от 149,20 лв.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.