Решение № 1455 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Варна, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Д.гова

Членове:

Ирена Н. Петкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501705 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение №1454/2023 г., от 02.05.2023 г. по гр.д.

№ 20223110106002 по описа за 2022 г. на PC - Варна, в частта в която прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ш. Р. Ш. с ЕГН ********** сумата 1200.00 /хиляда и двеста/ лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато на 18.12.2020 г. обвинение по ДП № 2137/2020 г. на 4 РУ на ОД на МВР Варна за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, за което Ш. е оправдан с влязла в сила Присъда № 260140/01.07.2021 г., постановена по НОХД № 5147/2020 г. на Районен съд Варна, потвърдена с Решение № 248/30.11.2021г. по ВНОХД № 1041/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, по твърдения в молбата, че в резултат на воденото наказателно преследван било очернено името на ищеца пред обществото и за него се създало усещане, че е белязан, загубил доверие в правосъдната система, отчуждил се от обичайната си среда, загубил своята ведрост и жизненост, притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворил се в себе си, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от 1

ЗОДОВ. Подадена е и въззивна жалба от Ш. Р. Ш. ЕГН:**********, чрез адв.

И. К. И. с адрес: гр.Варна. ул."Д." ***", срещу решение №1454/2023 г., от 02.05.2023 г. по гр.д. №20223110106002 по описа за 2022 г. на PC - Варна, в частта в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 1 200 лв. до претендираните 10000 лв.

Във въззивна жалба на Прокуратурата на Република България се изтъква, че решението е необосновано и неправилно. Излага се, че първата инстанция не е взела предвид, че въззиваемият е осъждан многократно, като последната му присъда е за извършен грабеж през 2021 г. деянието е извършено веднага след като бил оправдан по НОХД№5147/2020 г. на РСВарна. Посочва, че ако въззиваемият е изпитвал неудобства и страх от воденото срещу него производство не би извършил престъпление. Твърди, че през същия период срещу въззиваемия са се водили и други наказателни производства и не би могло да се установи и разграничи търпял ли е вреди изобщо и от кое водено срещу него производство. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете на Ш. Р. Ш. изцяло. В случай, че се намери решението за правилно, в условията на алтернативност, моли да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В срок по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззивамия Ш. Р. Ш..

Във въззивна жалба от Ш. Р. Ш. се посочва, че решението в отхвърлената част е необосновано, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, както и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Изтъква, че при определяне на обезщетението районният съд не е взел предвид, че се касае за млад човек, който е бил обвинен за тежко умишлено престъпление от общ характер.

Твърди, че не е бил осъждан. Излага, че районният съд не е обсъдил релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелсва продължителността на наказателното преследване, настъпилите промени в отношенията в семейството, влошеното душевно състояние, страхът от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, ограниченията в личния, обществения и професионалния живот. Моли, да се отмени, решението в обжалваната част и да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Ш. Р. Ш., пълният размер на претендираните неимуществени вреди от 10 000 лв. В срок по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззивамата страна – Прокуратурата на Р.България.

В съдебно заседание въззивникът Прокуратурата на РБ, редовно призован. Представлява се от прокурор от Окръжна прокуратура – Варна – прок. Милен Ставрев. Поддържа въззивната жалба, оспорва депозирания писмен отговор. Оспорва въззивната жалба на Ш. Ш.. Моли да се остави въззивната жалба на Ш. без уважение.

2

Въззиваемият Ш. Р. Ш., редовно призован, не се явява, не се представлява.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:

По предмета на така предявения иск, се излагат следните твърдения на страните:

В пред ВРС в исковата си молба ищецът – въззивник посочва, че на 18.12.2020 г. прокурор от ВРП му е повдигнал обвинение за това, че на 26.04.2020 г. в землището на с. Бенковски, в съучастие, като извършител, при условията на повторност, чрез използването на техническо средство-1бр. тесла и 1 бр. метална щанга, направил опит да отнеме чужда движима вещ 1бр. метален фургон, на стойност 800 лв., от владение на Димитър Костадинов Ников собственост на дружеството „Инжстройинженеринг" ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е станало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като случаят е бил немаловажен, престъпление по чл. чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК. С присъда № 260 от 01.07.2021г., постановена НОХД № 5147/2020г. на Районен съдВарна, потвърдена с решение № 248 от 30.10.2021г. по ВНОХД №1041/2021г.

Окръжен съд-гр. Варна, бил оправдан по повдигнато обвинение. Твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение се отчуждил от обичайната си среда, настъпили сериозни противоречия в семейството му, не можел да си намери работа. Загубил и своята ведрост и жизненост. Притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворен в себе си. Сочи, че не бил деен като преди, не смогвал да свърши дори елементарни домашни задачи.

Изтъква, че в резултат от повдигнатото му обвинение изпаднал в стрес.

Посочва, че следва да се отчете фактът, че до произнасяне на оправдателната присъда са изминали около две години.

В отговора на исковата молба Прокуратура на Република България посочва, че ищецът е осъждан многократно, като последната му осъдителна присъда е за престъпление по чл. 198 от НК, извършено през ноември 2021 г.

Изтъква, че през процесния период срещу ищеца са водени и други наказателни производства и не би било възможно да се отграничи от което от тях са търпените вреди, които се сочат в исковата молба. Намира, че не са представени доказателства, от които да се установи, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на ПРБ. Твърди, че ищецът не е представил никакви доказателства за претърпените от него вреди, като липсва и медицинска документация, от която да се направи извод за здравословното му състояние. Счита, че следва да се има предвид и факта, че на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение - „Подписка", като обичайното му ежедневие едва ли е било нарушено.

3

От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следната фактическа обстановка:

С постановление за привличане на обвиняем от 04.06.2020 г. Ш. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК. За това, че на 26.04.2020 г. в землището на с. Бенковски в съучастие със С.М. са направили отпит, да отнемат чужди движими вещи един брой метален фургон на стойност 800 лева. Взета му е мярка за неотклонение подписка. За посоченото престъпление му е повдигнато обвинение на 18.12.2020 г., по което е постановена оправдателна присъда № 260 от 01.07.2021г., постановена НОХД № 5147/2020г. на Районен съд-Варна, потвърдена с решение № 248 от 30.10.2021г. по ВНОХД №1041/2021г. Окръжен съд-гр.

Варна.

Горното не спорно между страните и се доказва от предоставените писмени доказателства.

От справка за съдимост на Ш. (стр. 33 от гр. дело 6002/2022 на ВРС) се установи, че до 04.06.2020 (дата на която му е привлечен като обвиняем) е осъждан 6 пъти, като първото му осъждане е през 2005 г. Налагани са му различни наказания включително и лишаване от свобода, чийто изпълнение е отложено с изпитателен срок. Със споразумение, в сила от 27.01.2022 г., му е наложено и седмо наказание лишаване от свобода за срок от 5 – месеца, за извършен грабеж на 18.11.2021 г., което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

Срещу ищеца през 2019 г. са образувани две досъдебни производства за престъпления по чл.343б НК и по чл.354а НК, през 2020 г. е образувано едно досъдебно производство за престъпление против собствеността на 27.04.2020 г. и през 2021 г. е образувано едно досъдебно производство за престъпление против собствеността./ справка от Районна прокуратура Варна / стр. 32 от гр. дело 6002/2022 на ВРС /

След като му е било повдигнато обвинение за кражбата на фургон Ш. се променил, станал неспокоен, затворил се в себе си, трудно спял, спрял да яде, отслабнал.

Горното се установи от свидетелските показания на - Р.-Я.А., която е първа братовчедка и Е.А., която е майка на ищеца, ценени по реда на чл.

172 от ГПК

От установените факти съдът прави следните правни изводи:

Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл.

84, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, 4 при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице кумулативно следните предпоставки:

Първо, ищецът да е бил привлечен в качество на обвиняемо лице за извършено престъпление;

Второ, наказателното производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или ищецът с влязъл в сила съдебен акт е оправдан;

Трето, ищецът да е претърпял вреди /имуществени и неимуществени/ от воденото срещу него наказателно производство.

Безспорно установено и безспорно между страните е, че са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, с влязла в сила присъда на 30.10.2021г., е оправдан.

По наведеното в жалбата на Прокуратурата на РБ възражение, че не са доказани твърдените неимуществени вреди:

От събраните гласни доказателства се обосновава извод, че в резултат на незаконосъобразното обвинение Ш. е претърпял негативни изживявания.

Наличието на обременено съдебно минало и воденето на други досъдебни производство не може да доведе до извода, че лицето не търпи вреди Решение № 3/29.01.2014г по гр. д. № 2477/2013г на ВКС, IV ГО/. Това следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Следва да се отбележи, че относно неимуществените вреди не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които се презюмира, че се търпят в следствие на противоправно поведение.