Решение № 209 от 18.06.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Смолян, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря *А.а като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101502 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. В. против *, в която се твърди от ищеца, че на 08.02.1989г. е сключил трудов договор №8/08.02.1989г. с предприятие *(*) - с.*, общ.Смолян, представлявано от Директор - * *. Видно от трудовия договор е изпълнявал длъжността „ *“ в дневен бар в * -*, находяща се в с.*, общ.Смолян при пълно работно време от 8(осем) часа, дневна смяна, както следва: Сутрин от 08:00 часа до 14:00 часа и вечер от 18:00 часа до 20:00 часа., с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 125 лв. и допълнително трудово възнаграждение , както следва: 3% клас - 3.75 лв.; за товарене и разтоварване - съгласно чл.154, т.7 -30 лв.; отдалечени - съгласно заповед №5/ 20.01.1989г.-10лв., като трудовият договор е изпълнявал при шестдневна работна седмица.

В т.2 от трудовия договор се договорили, че трябва да постъпи на работа на 08.02.1989г. и той, видно от разписката разположена в най-долният край на трудовият договор точна на тази дата - 08.02.1989г. е постъпил на работа. Трудовият договор, който сключил на основание чл.70 , ал.1 от КТ е с тримесечен изпитателен срок. На база този трудов договор на 08.02.1989г. е започнал да работи и да изпълнява съвестно и точно длъжността си. След изтичане на изпитателният срок , договорът му автоматично станал постоянен за неопределено време и той продължил да работи при този работодател, който продължил да му плаща договореното трудово възнаграждение. Така е работил при този работодател от 08.02.1989г. до 11.12.1993г., когато преустановил работата при него. Докато е работил в * с.* негова колежка била * * * от гр.Смолян с адрес: гр.Смолян, ул.* №*, която работела на длъжност“регистратор и администратор“, като това е видно от извадка от нейната трудова книжка.

Твърди се от ищеца, че на 11.08.2025г. е подал документи за пенсиониране и установил, че за този период 08.02.1989г. до 11.12.1993г, в който работил в * с.*, общ.Смолян няма документ за трудов стаж и имам единствено описания от него по-горе трудов договор. При извършена от него проверка установил, че * с.* е закрита и е прекратила дейността си и поради това иска му е предявен само срещу * гр. Смолян.

Опитвайки си да проследи, къде е предаден и съхранен архива на * с.* установил, че същият е предаден в с.* с пощенски код *, ул.* , като за същият отговаря * - *. Установявайки това е подал съответното заявление и от * -* му издали удостоверение по чл.5, ал.2 от Закона за 1 установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,, което да му послужи пред районният съд за установяване по съдебен ред на трудов стаж. Желае да установи трудовият си стаж при работодател * с.*, общ.Смолян който има за период от 08.02.1989г. до 11.12.1993г. и да използва този стаж при пенсионирането си и при определяне на размера на пенсията му и единственият начин за установяване на стажа му е чрез завеждане на дело и установяването му от съда.

Моли съда да постанови решение с което решение с което да се признае за установено по отношение на ответника *- гр.Смолян, че ищецът за период от 08.02.1989г. до 11.12.1993г. е работил в * -*, представлявано от Директор - * * на длъжност „*“ в дневен бар в * - * при пълно работно време от 8 (осем) часа, шестдневна работна седмица , дневна смяна, както следва: Сутрин от 08:00 часа до 14:00 часа и вечер от 18:00 часа до 20:00 часа и което време да се признае за негов трудов стаж. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *, с който оспорва иска. Твърди, че Във връзка с формулираното в исковата молба искане да бъде допуснат до разпит свидетеля * * намирам с:ьщото за недопустимо, rьй като не е изпълнено условието на чл. б, ал. 4 от ЗУТОССР, съгласно което за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. В настоящия случай към исковата молба не са представени такива писмени доказателства, а единствено извадка от трудова книжка, без да са видни номер, дата и издател, за да бъде извършена преценка относно нейната удостоверителна сила. Ето защо считам, че в настоящия случай същата не следва да се приеме като годно писмено доказателство по смисъла на чл. б от ЗУТОССР. Налице е аргумент в полза на нарушена удостоверителна сила на представен от ищеца официален удостоверителен документ (трудова книжка - извлечение). Освен това фигуриращият стаж в представената извадка от трудова книжка трудов стаж е за периода 12.09.1988 г. - 20.02.1992 г., а трудовият стаж, който ищецът претендира да бъде доказан в настоящото производство включва и период след освобождаването на искания свидетел - до 11.12.1993 г. Следователно дори да допуснете до разпит като свидетел визираното лице, моли да се има предвид, че то не отговаря на поставеното от закона условие да е работило при същия работодател през целия период, през който е положен претендираният стаж. Не на последно място, моли да се има предвид, че в съдебната практика по тези дела се призовават поне двама свидетели, за да се осигури по-голяма достоверност и пълнота на показанията пред съда. Това изискване се извлича и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗУТОССР, в която е посочено, че исковата молба трябва да съдържа имена и адреси на лица, с които ищецът е работил.

В с.з. ищецът р.пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника си адв.П.М..

Ответинкът не изпраща представител.Оспорва иска в писмено становище.

Съдът след преценка на изложеното в иссковата молба и отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР- за установяване по реда на този законн на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В текста на чл. 5 от Закона е посочено кога искът е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, съгласно която когато 2 осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение, според което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода 08.02.1989г.-11.12.1993, като в исковата молба се претендира същия период по настоящото дело е представено и това е достатъчно условие за допустимост на иска.

По същество искът е основателен, предвид следното:

Според Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. на Върховния съд по гр. д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР е прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

В чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗУТОРССР е предвидено изискване в исковата молба да се посочи времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда. В настоящия случай от представения от ищеца трудов договор №8/03.02.1993г. сключен между него и *-* се установява длъжността, която е била заемана от ищеца, а именно „*“ в дневен бар в * с.*, продължителността на работния ден – пълно работно време от 8 часа при шестневна работна седмица, дневна смяна- сутрин от 08:00ч. до 14:00ч. и вечер от 18:00ч. до 20:00ч. при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 125,00лв. Това са индивидуализиращи белези на конкретно трудово правоотношение, във връзка с което се установява продължителността на трудовия стаж. Съгласно Тълкувателно решение № 2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон. Т. е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред.

В настоящия случай свидетелски показания са допустими, тъй като е налице писмено доказателство- трудов договор, което установява вероятността на полагане на трудовия стаж. Това доказателство е сред изрично изброените в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, а именно посочено е в т.1.Предвид обстоятелството,че трудовият договор е сключен с изпитателен срок три месеца и липсата на данни трудовият договор да е прекратен до края на претендирания период свидетелските показания за установяване на периода на полагането на труда от ищеца са допустими. Поради наличието на писмено начало, съдът кредитира свидетелските показания на * * * и * * *, установяващи мястото и периода на работа, длъжността на ищеца, работното време и заплащането на труда, които са еднопосочни и безпротиворечиви. Претендираният стаж попада в посочения от гласните доказателства период от време на полагане на труда от ищеца, като са налице и писмени 3 доказателства, а именно преписи от трудови книжки, от които се установява, че свидетелите * * и * *, са работили при същия работодател през периода на претендирания стаж.

В настоящия случай съдът намира, че ищеца проведе успешно пълно и главно доказване, че през процесния период е полагал труд при работодателя * с.* като „*“. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по безспорен и несъмнен начин, че е заемал посочената по- горе длъжност в посочения период от време.

По разноските:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавни такси по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират, поради което независимо от изхода на спора ответникът не дължи такава. Съгласно разясненията дадени с Т. Р. № 2/06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане н разноски. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на * – гр.

Смолян, ЕИК *, адрес *, че М. А. В., ЕГН ********** с адрес гр.Смолян, * е полагал труд през периода 08.02.1989г. до 11.12.1993г. без прекъсване на длъжност „*“ в дневен бар в * - * при пълно работно време от 8 (осем) часа, шестдневна работна седмица , дневна смяна, както следва: Сутрин от 08:00 часа до 14:00 часа и вечер от 18:00 часа до 20:00 часа.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, * – гр. Смолян, ЕИК *, адрес * да заплати на М. А. В., ЕГН ********** с адрес гр.Смолян, * разноски по водене на делото в размер на 511,29 евро за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Смолян, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА