Решение № 504 от 11.08.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. гр. Хасково, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100497 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 61 ал.1 от ЗЗД от М. ВЛ. ГР., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв.

T. Ч. от АК Хасково за признаване за установено съществуването на вземания против Община Хасково, Булстат: 000903946, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Дечев. За претендираните суми е издадена заповед № 36 от 18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 92 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково, Първи граждански състав.

Ищцата твърди, че на 11.08.2021г. около 20:00 ч. в гр. Хасково, на тротоара по бул.

„Г.С.Раковски“, срещу АГКК, разхождала домашните си любимци. Натъкнала се на потресаваща гледка. Видяла пострадало, лежащо на тротоара и намиращо се в особено тежко състояние безстопанствено куче. То било жестоко блъснато /вероятно от МПС/ и около него се били насъбрали уплашени деца, които търсели съдействие от някой възрастен.

Тъй като наблизо се намирала ветеринарна клиника „Тракия“, ищцата отишла там да търси помощ. Помогнала и г-жа Д. Т., с която пренесли кучето, което цялото било в кръв и се намирало в безпомощно състояние. Случаен минувач също помогнал кучето да бъде пренесено до клиниката. Ветеринарният лекар д-р П. установил, че кучето има множество разкъсвания на сухожилията за заден ляв крак и се наложило да му се направи спешна /незабавна/ операция. Назначена била на безстопанственото куче и съпътстваща антибиотична, противовъзпалителна, противооточна, обезболяваща и общоукрепваща терапия. Така, според ищцата, същата предприела незабавни мерки за запазване живота на 1 кучето. Безстопанственото куче останало няколко седмици за терапия и лечение, т.е. било прието в клиниката на 11.08.2021 г. и изписано на 07.09.2021г.

В исковата молба е посочено още, че със сигнал на 12.08.2021г., подаден по имейл до Кмета на Община Хасково, до Директора на ОБДХ - гр. Хасково и до Областен Управител на област Хасково, ищцата уведомила компетентните органи за случая в съответствие със Закона за защита на животните. В последствие, безстопанственото куче било предадено на служители от Общинския център за кастрация и овладяване на популацията на безстопанствени животни. След престой в приюта, то било кастрирано. Ушната му марка била с номер 392. На 02.12.2021г. безстопанственото куче било осиновено в с.

Стамболийски, общ. Хасково от М. Е. М..

Ищцата посочва, че за услугата по лечението на кучето заплатила със собствени средства сумата от 498 лв., както и банкова такса в размер на 3 лв. или общо 501 лв.

Издадената била фактура с номер 75/30.09.2021г. за предоставена услуга лечение на куче „Раковски“. След изписването на безстопанственото куче от клиниката, то било поето от общинските служители на приюта в гр. Хасково и настанено там до намирането на дом.

Община Хасково проявила бездействие, поради което ищцата предприела всички необходими адекватни мерки по опазване на живота на безстопанственото куче. Поела лична отговорност за извършване на едно добро дело.

Поддържа се още, че на 18.08.2021г. ищцата получила отговор на сигнала й от Областна администрация - Хасково. На 27.08.2021г., получила отговор и от Директора на ОДБХ - Хасково. От Община Хасково и понастоящем нямала отговор. На 13.12.2021г. депозирала покана за доброволно плащане на сумата от 501 лв., но и до настоящия момент, Община Хасково не била възстановила сумата, която заплатила и не получила становище.

Така според ищцата, ответникът, в качеството си на орган на местната власт, съгласно ЗЗЖ бил задължен да осигурява спешна ветеринарно-медицинска помощ в случай на намерено болно или наранено животно, както и да осъществява надзор и да полага грижи спрямо кучетата на нейна територия. Тъй като от нейна страна били извършени действия, които съставлявали задължение на Община Хасково, счита, че ответната страна следвало да и възстанови извършените разходи, заедно с лихвите, което обосновавало правния и интерес от завеждане на иска - за водене на чужда работа без пълномощие. За да е налице такава било необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон (чл.60 ал.1 ЗЗД). Заинтересованият бил длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил (чл.61 ал.1 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) всеки, който намери болно или наранено животно, бил длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на 2

Изпълнителната агенция по горите. Изброените органи от своя страна били длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарно-медицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект. Безспорно била налице поета от ищцата чужда работа задължение на Община Хасково, предвидено в закон, като била заплатила лечението на безстопанственото куче със собствени средства. Щом работата на гестора отговаряла на изискванията на чл. 61, ал.1 от ЗЗД, доминусът бил длъжен да му заплати необходимите и полезни разноски, които били направени „добросъвестно, разумно и в полза“.

Ищцата заявява, че във връзка с процесното вземане подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 20225640100092/2022г. по описа на РС-Хасково, Гражданско отделение I- ви граждански състав, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 36/18.01.2022г. На 23.02.2022г. получила съобщение по ч.гр.д. № 92/2022г. по описа на РС-Хасково, с което била уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, като и било указано, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането и.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер от 501.00 лева главница, представляваща обезщетение за направени разходи за лечение на безстопанственото наранено куче, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство, за което се представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявеният иск за допустим, но недоказан и неоснователен.

Оспорва се обстоятелството, че ищцата е предприела работа, която е задължение на общината; че своевременно е уведомила компетентните органи по чл.16, ал.1 от ЗЗЖ.

Възразява се срещу твърдението, че работата е приета уместно; че за кучето са полагани стационарни грижи. Оспорва се и размерът на претендираните разходи.

Посочено е в отговора на исковата молба, че воденето на чужда работа без пълномощие бил извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлявал доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Воденето на чужда работа без поръчка, било законово облигационно отношение, което възниквало в случаите, когато едно лице, наречено (гестор) съзнателно предприемал извършване на чужда работа.

Правоотношението се пораждало между него и лицето, в чиято правна сфера били извършени действията, което се наричало заинтересовано лице (доминус). По силата на това правоотношение гесторът, който навлизал и засягал чужд кръг от права и интереси, трябвало да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, а заинтересованото лице се задължавало да плати направените разноски. За основателността на предявения иск, в тежест на ищцата било да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а 3 именно: 1. че ищцата е управлявала чужда работа без натоварване, като е предприела необходимите действия с грижата на добър стопанин 2. че ответникът е бил длъжен да положи предприетите от ищцата грижи; 3. че не е имало друг начин да бъдат защитени интересите на заинтересованото лице; че ищцата е предприела работата уместно, същата е била добре управлявана и е била в интерес на ответника 4. че ищцата е извършила твърдяната работата със собствени средства; 5. размерът на направените разходи за предприетото управление на чуждата работа.

Според ответника, първият, вторият и третият елемент от фактическия състав на иска не били доказани. Ответникът Община Хасково не била длъжна да предприеме извършените от ищцата действия. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗЗЖ „Който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите“. Това действие не било извършено от ищцата в момента на установяване на раненото куче като видно от представените от нея документи било, че е уведомила част от тези органи на следващия ден и то след 18:00 часа. Въпреки че в сигнала си била посочила, че е позвънила на тел.112 в 20:38 часа, в извършената от органите на полицията проверка, която била инициирана по сигнал на ответната община, било установено, че няма подаден сигнал на тел. 112. По-нататък разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ предвиждала, че органите по ал.1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ, т.е. законът възлагал в задължение на органите по чл.16, ал.1 от ЗЗЖ да съдействат за извършването не на всякакви грижи по отношение на наранените животни, а само действия по оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ. При воденето на чужда работа без възлагане гесторът бил длъжен, при действията си да спазва границите, в които би действал заинтересованият. Ако действителната воля на доминуса била известна - в случая била нормативно определена, тоест се приемало, че е известна, гесторът бил длъжен да се ръководи от нея при осъществяване на работата. След като ищцата била намерила ранено куче, следвало да сигнализира приюта за безстопанствени кучета, където да му бъде оказа необходимата помощ. Самата ищца била запозната с дейността на приюта, тъй като същата била съмишленик на „Зоодоброволци – Хасково“ (ЮЛНЦ). Такива били и посочената от нея Д. Т., която била „свидетел“, както и Д. И., от чиято електронна поща се водела кореспонденцията с Община Хасково. От тук следвало, че работата била предприета неуместно /неоправдано/, тъй като не било процедирано така, както би направил доминусът, тъй като е имало друг начин да бъдат защитени интересите на заинтересованото лице. От представената епикриза се установявало, че кучето „не е фебрилно“, т.е. нямало температура. Освен това изрично било записано следното: „няма данни за тежки фрактури“.

В епикризата било посочено, че отклонения от останалите физиологични показатели не се наблюдават към момента на прегледа. Видно било, че макар и да е имало някакви наранявания, състоянието на кучето не изисквало оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ. До този извод се стигало и от факта, че извършените интервенции били направени след допълнителни изследвания, с които била запозната 4 ищцата и въз основа на нейната воля за извършването на допълнителните медицински дейности. Единствената дейност, за която евентуално можело да се приеме, че е оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ било спиране на кръвотечението на кучето, за която дейност ищцата била заплатила сума в размер на 50 лв. според епикризата. Самата епикриза обаче и фактурата за лечението не давали необходимата информация какви точно дейности са били извършвани за лечение на кучето и коя дейност, на каква цена е. Така например в епикризата било посочело, че е извършена постоперативна амбулаторна терапия с включени стационарни грижи, но тази клиника не разполагала със стационар за лечение на кучета.