Решение № 1500 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.ова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202420 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001532 от 25.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на В. К. М., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. К. М. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, без да излага съображения за това. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на НП с аргумент за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор ПП Пловдив – редовно призована, не изпраща процесуален представител, а в нарочна молба-становище моли за потвърждаване на процесното наказателното постановление, като излага по същество доводи за неговата правилност и законосъобразност. Прави възражения за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна и моли същото при алтернативно уважаване на жалбата да бъде намалено в минимален размер.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу В. К. М., за това, че на 02.03.2025 г. в 08:35 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.”Христо Ботев” и ул.”Найчо Цанов”, като водач на товарен автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, с Рег. № **, България, при обстоятелства: гр.

Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ посока от север на юг на кръстовището с бул.

„Христо Ботев“ управлява товарен автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, с Рег.

№ ** на ПОЛИНА 2000 ЕООД и извършва следното нарушение: Управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Водачът даде качествена проба, измерена в издишания от водача въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA 0177, като уредът отчита 0,72 промила на хиляда. Проба номер 6523 в 08:39 часа. Издаден талон за медицинско изследване №283460 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност № А104400. Водачът мирише на алкохол. По връчения талон №283460 е дал кръвна проба и в ПХЕ №597/05.03.2025 г. е отразен резултат от 0,57 g/L на алкохол /етанол/ в кръвта, с което е извършил:

1. Повторно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 до 1.2 на хиляда включително.

С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 02.03.2025 г., съставен от И. В. П. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази описана в АУАН, като в НП допълнително е посочен резултатът от ХЕ, а именно наличието на 0,57 g/L (‰) на алкохол /етанол/ в кръвта. Също така са изложени обстоятелства относно наличието на признака 2

„повторност“ за извършеното нарушение.

Обстоятелствата, при които се твърди да е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Допълнително обаче, видно от приложения по делото Протокол №1052/15.04.2025 г. за изготвена СХЕ, се установява, че на посочената дата – 15.04.2025 г. е било проведено химическо изследване на съхраняваната контролна проба на кръв на жалбоподателя, която експертиза е била назначена по искане на Началник сектор ПП при ОДМВР-Пловдив с писмо от 11.04.2025 г., т.е. около три седмици след издаване на процесното НП. От заключението на цитираната СХЕ се установява, че в изследваната контролна кръвна проба, взета от лицето В. К.

М., ЕГН **********, по време на инкриминираното деяние, е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0,56 g/L (‰). В протокола за СХЕ е посочено още, че при първоначалната химическа експертиза под №597/05.03.2025 г. по описа на група ХБО, сектор БНТЛ, е изследвана кръвната проба от М., която е показала наличие на етанол в концентрация 0,57 g/L (‰).

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението, понеже жалбоподателят е управлявал МПС-то под въздействие на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, но въпреки това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съображенията за това са следните:

На първо място, в процесния АУАН липсват изложени обстоятелства, както относно концентрацията на алкохол в кръвта, която е установена за действителна такава, в резултат на химическите изследвания, но и обстоятелства свързани с повторността на деянието, които за първи път едва се излагат в НП.

На второ място, в атакуваното НП инкриминираните фактически положения са изложени в непълнота, тъй като макар да са посочени двете 3 различни стойности, съответно установени чрез техническото средство, а именно 0,72 промила и в резултат на изследване на първоначалната кръвна проба, а именно 0,57 на хиляда, то в обстоятелствената част на НП липсва пълно отразяване на последно установената в резултат на химическото изследване на контролната проба наличие на алкохол в кръвта, а именно 0,56 на хиляда.

По този начин се е стигнало до процесуални нарушения по чл.42, т.4, пр.2 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, пр.4 от ЗАНН, досежно АУАН и НП, изразяващи се в непълнота в изложените обстоятелства, при които е извършено изследваното административно нарушение. Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като го поставят в невъзможност да разбере при какви фактически обстоятелства е осъществено вмененото му във вина нарушение. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че наказателно постановление № 25-1030-001532 от 25.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на В. К. М., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г., в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, която уговорена сума е изплатена в цялост в брой в деня на сключването му за адвокатско възнаграждение. В тази връзка по делото е представен и списък с направените разноски. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед липсата на фактическа и 4 правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 400 лева, като до пълния претендиран размер от 1500 лева искането следва да се остави без уважение.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 25-1030-001532 от

25.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на В. К. М., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул. „Братя Бъкстон”, № 115, ет.5, ап.39, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В. К. М., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5