Решение № 208 от 12.06.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Шумен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200821 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26–0869- 000266/23.03.2026г. на Началник сектор „ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на Е. М. Д., с ЕГН ********** от с. Филаретово, обл. Сливен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 204.52 евро /равностойността на 400 лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като намира същото за незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че липсва субективна съставомерност /вина/ - доказана с влязло в сила съдебно решение, както е нарушен и принципа „Non bis in idem“, тъй като на жалбоподателя били издадени две наказателни постановления за едно и също деяние на 17.02.2026г. Излагат се доводи във връзка с процедурата по служебно прекратяване на регистрацията на МПС, както и че незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението прекратяването на регистрацията по служебен път, налагало извод за липса на виновно поведение. Излагат се доводи и за липса на обществена опасност и маловажност. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателя не се явява лично. Явява се процесуален представител – адв. Д.Д. от ШАК, който изцяло поддържа жалбата. Моли за присъждане на направените производството, разноски. За Административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован, се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 17.02.2026г., жалбоподателят Е. М. Д. около 06.30 часа управлявал лек автомобил „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № СН19 48ВК, собственост на Г. Е.ова И. в гр.Шумен. Движейки се по ул. Нанчо Попович, в посока ул. София бил спрян за проверка от свидетелите А. С. С. и Ц. Е. Ц. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР Шумен. При извършената от свидетелите С. и Ц., проверка констатирали, че за управлявания от жалбоподателя 1 няма сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение свид. А. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН GA № 5025608/17.02.2026г., в който посочил, че е нарушен чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя Д., който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

След съставяне на акта била представена полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с валидност от 09.40 часа на 17.02.2026г. Въз основа на съставения акт и материалите, съдържащи се в административно наказателната преписка, административно наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН. На основание чл.638, ал.3 от КЗ на Е. М. Д., с ЕГН ********** било наложено административно наказание “глоба” в размер на 204.52 евро /400 лева/ за това, че на 17.02.2026г. в 06,30 часа в гр. Шумен по ул. Нанчо Попович управлява лек автомобил „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № СН19 48ВК, собственост на Г. Е.ова И. във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. С. и свидетеля Ц. Ц. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН, реквизити.

Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.

Вмененото на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Отговорността на жалбоподателя Д. е ангажирана по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че управлява лек автомобил „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № СН19 48ВК, собственост на Г. Е.ова И., във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което управлява МПС, за което няма сключена застраховка. Въз основа на приобщеното писмено доказателство - справка от сайта на Гаранционен фонд, съдът намира за безспорно установено, че към 06.30 часа на 17.02.2026г. по отношение на лек автомобил „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № СН19 48ВК, не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят Е. Д. на 17.02.2026г. около 06.30 часа е управлявал л.а. „Мерцедес Е200 ЦДИ“ с рег. № СН19 48ВК. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя нито с жалбата, нито в съдебно заседание.

Събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А. С. и Ц.

Ц., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията на свидетелите съставляват пряко доказателство по делото, тъй като са очевидци на извършеното нарушение и пресъздават това, което са възприел непосредствено.

В жалбата и в съдебно заседание основно се излагат доводи касаещи процедурата по служебно прекратяване на регистрацията на МПС при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че неуведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация налагало извод за липса на виновно поведение, поради незнанието на част от обективните елементи 2 на състава на нарушението, а именно прекратяването на регистрацията по служебен път. Тези доводи съдът намира за неоснователни и ирелевантни. Същите са относими към нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Предмет на настоящото производство е наложено административно наказание за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. От обективна страна за съставомерността на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е необходимо да са извършени действия по управление на МПС без сключен действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Прекратяването на регистрацията не е част обективните елементи от състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.

Дали определено МПС е с служебно прекратена регистрация или не, съответно дали собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация е ирелевантно в настоящия случай. Предвид изложеното в конкретния случай не е налице и нарушаване на забраната за двойно санкциониране, тъй като се касае за две различни административни нарушения.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят Е. Д. е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретният случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства, че жалбоподателят е знаел, че няма сключена валидна застраховка за автомобила, но е могъл и е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на автомобила. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

АНО правилно е квалифицирал нарушението и правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е прието, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване на застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му. Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска отговорност" (какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на предходната и последващата застраховка има часове или минути, което да е породило объркване), поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото основателно се явява искането на административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение. В конкретното производство е осъществено процесуално представителство в едно открито съдебно заседание от юрисконсулт, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което на ОД МВР гр. Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на минималния, а именно – 67 евро /равностойността на 131,04 лева/.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26–***/23.03.2026г. изд. от Началник сектор „ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на Е. М. Д., с ЕГН ********** от с. Филаретово, обл. Сливен е наложено административно наказание “глоба” в размер на 204,52 /двеста и четири евро петдесет и два цента/евро /равностойността на 400 лева/.

ОСЪЖДА Е. М. Д., с ЕГН ********** от с. Филаретово, обл. Сливен да заплати на 3