Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 840 от 26.08.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1726/2026
Вид
Решение № 840
Подписан
26.08.2026
В сила
15.09.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Бургас, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120201726 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. К. Т., ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К № 10684440, издаден от ОДМВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро, представляващи равностойността на 200 лева.

Жалбоподателят оспорва електронния фиш. В съдебно заседание поддържа жалбата. Не оспорва по същество обстоятелството, че е управлявал процесното МПС и че е превишил разрешената скорост, като сочи, че работата му е динамична, работният ден е бил натоварен, към края на работния ден е бързал да се прибере, както и че получаваното от него трудово възнаграждение е ниско.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

На 09.04.2025 г. в 12:24 часа в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров“, надлез „Вл. Павлов“, в посока от ул. „Спортна“, било установено движението на МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. № ***при въведено за населено място ограничение на скоростта от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120cc68.

От приложения снимков материал се установяват процесния автомобил, регистрационния му номер, датата и часа на нарушението, както и измерената скорост. Техническото средство е отчело скорост 80 км/ч, като след приспадане на толеранса от 3 % в полза на нарушителя за наказуема е била приета скорост 77 км/ч. или превишение с 27 км/ч над максимално разрешената скорост от 50 км/ч.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч приложима е санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, предвиждаща глоба, чийто размер след въвеждането на еврото съответства на 51,13 евро.

Относно повторността, в електронния фиш нарушението е квалифицирано като извършено в условията на повторност, като е посочен предходен ЕФ серия К № 5914243, влязъл в сила на 03.05.2024 г.

От приложената справка за нарушител/водач се установява наличието на предходния електронен фиш, поради което към момента на извършване на процесното нарушение – 09.04.2025 г., са били налице предпоставките за квалифициране на деянието като повторно съобразно действащата тогава редакция на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

След извършване на нарушението обаче е настъпила законодателна промяна. С изменението на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 64/2025 г. и в сила от 07.09.2025 г., приложното поле на квалифицирания състав за повторност е ограничено до нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 5 и т. 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП. Следователно нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП вече не попада сред нарушенията, за които повторността обуславя налагането на по-тежко наказание.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното 2 постановление последват различни нормативни разпоредби, следва да бъде приложена онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая действащата към момента на постановяване на настоящото решение редакция на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е по-благоприятна, тъй като изключва нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП от приложното поле на повторността.

Съдът разполага с правомощие да извърши тази преквалификация по силата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, доколкото се прилага закон за същото или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на фактическите обстоятелства.

Относно възраженията на жалбоподателя, неоснователни са доводите, свързани с характера на работата на жалбоподателя, натовареността на работния ден, желанието му да се прибере и размера на получаваното трудово възнаграждение. Посочените обстоятелства не изключват противоправността на деянието и не обосновават обективна невъзможност за спазване на установеното ограничение на скоростта. Нещо повече, от обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание се установява, че същият фактически не оспорва превишаването на разрешената скорост, а се позовава на причините, поради които го е сторил.

Съдът не намира основания и за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Превишаването на максимално разрешената скорост в населено място с 27 км/ч не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, не е достатъчно за квалифициране на случая като маловажен, доколкото нарушението е формално и съставът му не поставя като условие настъпването на конкретен вредоносен резултат. При преценката следва да бъде отчетена и приложената справка за нарушител/водач, от която се установяват множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, което допълнително изключва възможността процесното деяние да бъде разглеждано като изолиран случай с по-ниска степен на обществена опасност.

Следователно електронният фиш е правилен по отношение на установяването на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, но следва да бъде изменен в частта относно правната квалификация и размера на наложената 3 глоба, чрез приложение на по-благоприятния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО, не са направили искане за разноски, поради което същите остават, както са направени от страните.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10684440, издаден от ОДМВР – Бургас, с който на П. К. Т., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро (равностойността на 200 лева), като на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН във вр. с чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 102,26 евро (равностойността на 200 лева) на 51,13 евро (равностойността на 100 лева).

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 10684440 в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4