Решение № 15786 от 08.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15786 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130863 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С. Т. Т. срещу „С.

К.“ ООД.

Ищецът извежда с съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 15.12.2023 г. е сключил с ответника „С. К.“ ООД Договор за потребителски кредит № 981536 за сумата от 1 000 лв., при фиксиран ГЛП от 44,5 % и ГПР от 54,48 %. Поддържа, че договорът е нищожен поради наличието на неравноправни и противоречащи на добрите нрави клаузи.

Ищецът твърди, че уговореният ГЛП от 44,5 % е прекомерен, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, което според съдебната практика е основание за нищожност на клаузата по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Излагат се съображения, че клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв. при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР, с което се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Твърди се, че неустойката не е свързана с претърпени вреди, а цели неоснователно обогатяване на кредитора.

Ищецът сочи, че е погасил цялата сума по договора в общ размер на 1 836,00 лв., като счита, че поради нищожността на договора, дължи само чистата стойност на главницата, а разликата от 836,00 лв. е платена без основание.

При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да прогласи за нищожен изцяло Договор за потребителски кредит № 981536 от 15.12.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност, да признае 1 за установено, че клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 836,00 лв., представляваща платена без основание сума над главницата, включваща платена лихва и неустойка. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и предявени при злоупотреба с права. Поддържа, че ищецът е завел три идентични искови молби по различни договори с цел генериране на прекомерни разноски, което е нарушение на чл. 3 ГПК. Моли за съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК. Твърди, че договорът е действителен и всички изисквания на ЗПК са спазени. Поддържа, че ГПР е изчислен правилно- 54,48 % и е под законовия лимит от 69,0%. Ответникът твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение е уговорена като санкция за неизпълнение на акцесорно задължение и съгласно Директива 2008/48/ЕО и ЗПК не следва да се включва в ГПР. Сочи, че потребителят е бил информиран чрез Стандартния европейски формуляр и погасителния план относно параметрите на процесния ДПК, вкл. и по отношение на договорената неустойка. Твърди, че ГЛП е индивидуално договорен на ясен език и не противоречи на добрите нрави, като законът не предвижда лимит от трикратния размер на законната лихва за възнаградителната лихва. Сочи се, че ищецът е имал 14-дневен срок за отказ от договора без никакви последици, но не се е възползвал от него, което потвърждава съгласието му с условията.

Твърди, че ищецът е действал недобросъвестно, като е сключил няколко договора с еднаква клауза, с единствена цел по-късно да ги оспори в съда.

Оспорва факта на плащане на сумите, като сочи, че ищецът не е представил доказателства за реално извършени преводи. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за производството.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която сочи, че поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното.

От същия е постъпила молба със становище по същество.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност Договор за потребителски кредит № 981536 от 15.12.2023 г., сключен между С. Т. Т. и „С. К.“ ООД, съединен в условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв. за непредоставяне на обезпечение и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 836,00 лв. – платена без 2 основание и представляваща разликата между усвоената главница от 1000 лв. и общо платената от ищеца сума от 1836 лв.

За основателността на предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

По предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 836,00 лв., без основание за извършване на престацията, респективно – че сумата е заплатена по нищожен договор.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1. сключването на Договор за потребителски кредит № 981536 на дата 15.12.2023 г. между С. Т. Т. и „С. К.“ ООД, вкл. параметрите по същия както следва - предоставена главница (заемна сума) в размер на 1 000 лв.; срок на договора – 6 месеца; договорен фиксиран годишен лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на 44,5% и ГПР в размер на 54,48%; 2. наличието на клауза в чл. 11 от договора, предвиждаща задължение за ищеца да заплати неустойка в размер на 667,44 лв., при непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора; 3. Сумата за процесната неустойка в размер на 667,44 лв. не е включена при изчисляване на ГПР по договора в размер на 54,48%.

С доклада си съдът е отложил произнасянето си по искането на ищеца за допускане на ССчЕ относно въпроса за сумите платени по процесния ДПК и е указал на ответника да посочи изрично дали оспорва твърденията на ищеца в тази част. С молба вх. № 145772/08.05.2026 г., ответникът изрично е посочил, че не оспорва факта на заплащане на сумата в общ размер на 1 863 лв., но поддържа, че същата е получена на валидно правно основание - Договор за потребителски кредит № 981536/15.12.2023 г., сключен между страните по делото.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 3 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор за паричен заем между „С. К.“ ООД и ищеца С. Т. Т., в т. 3 на същия е посочено, че размерът на кредита е 1000 лв., като сумата следва да бъде върната със заплащане на 6 бр. месечни вноски, лихвеният процент е 44,50%, а ГПР – 54,48%. В т. 3.2. е посочено, че се дължат 2 бр. вноски от по 37,08 лв. и 4 бр. вноски от по 273,60 лв., като общата сума за плащане възлиза на 1 168,56 лв., т.е. размерът на възнаградителната лихва в абсолютна стойност е 168,56 лв.

Видно от погасителния план към ДПК (Приложение № 1), кредитополучателят дължи в допълнение на посочените по-горе вноски, така също и 2 бр. вноски от по 268,92 лв. и 4 бр. вноски от по 32,40 лв. или общо сумата от 667,44 лв., представляваща неустойка, за непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора. В текста на чл. 11, ал. 1, изрично е записано, че се дължи неустойка в размер на сумата от 667,44 лв., при неизпълнение на задължението на заемополучателя, в 3-дневен срок след сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задължението с една от следните възможности – банкова гаранция или поръчителство, която уговорка съдът намира, за нищожна. Поръчителите (едно или две физически лица), следва да отговарят кумулативно на следните условия – имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем със заявителя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно данни в ЦКР към БНБ и да предоставят служебна бележка от работодател или друг документ удостоверяваш получавания от тях доход. Предоставянето на обезпеченията е обвързано от 3 дневен срок от сключване на заемния договор, съобразно чл. 11, ал. 1от същия.

Претендираната неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение по договора. Неизпълнението на това задължение не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението. Съобразно договорения механизъм на формиране на неустойката (начислена е 3 дни след сключването на договора, като стойността й е добавена към дължимите погасителни вноски), не се достига до обезщетяване на вече реално възникнали вреди в патримониума на кредитора, съответно – санкционирането на длъжника за неизпълнението му по договора, а до неоснователно обогатяване на лицето, което има право на неустоечно вземане – кредиторът би могъл да получи обезщетение за вреди от 4 презюмирано неизпълнение, като в същото време длъжникът да е изпълнил точно и в срок.

В резултат на неизпълнение на това задължение, на заемополучателя е начислена неустойка в размер на 667,44 лв., която възлиза на над 66% от стойността на кредитираната сума от 1000 лв. и е проявление на недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция.

Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на процесния ДПК, е неясно, подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение.

Договорената неустойка в размер на над 66% от дълга, на стойност 667,44 лв., е включена в задължението на кредитополучателя, чрез добавяне стойността на съответната месечна погасителна вноска към вноските, дължими за предоставената сума за ползване (кредитирана сума), въпреки, че представляват разход, свързан с договора за кредит (задължително условие за сключване на договора и бъдещо сигурно събитие с оглед механизма на възникване на това задължение). Въпреки това, вместо да бъде упомената като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор е посочено единствено, че ГПР е 54,48% и липсва, каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в този процент), неустойката е включена в месечната погасителна вноска, дължима от кредитополучателя. По този начин съдържанието на процесния ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената неустойка, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен (≈ 785,52%) спрямо посочения в договора -54,48%, който е близо до законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум за периода 01–31.12.2023 г. - 69,00%, съобразно ПМС № 426/18.12.2014 г. Ограничението въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК е поставено за общия разход по кредита, с цел да се предотврати прекомерното му оскъпяване, чрез въвеждане на твърде високи преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв тип, доколкото липсва нормативно установено ограничение на размера до който е допустимо да се уговаря възнаградителна лихва. Поради това съдът е длъжен да следи служебно за валидността на подобни уговорки, изхождайки от съответствието им с добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се третират неравноправно, икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.