Решение № 437 от 26.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Т. Щ. И., с ЕГН :

**********, с адрес: *, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода * г., в качеството си на потребител на водоснабдения недвижим имот, находящ се в *, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 714,71 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, която възлизала на сумата от 72,08 лева за периода * г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се определяло съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия поради липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбите на ОУ се начислява по 5 куб.м. за неполофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като предвидено завишаването им 1 с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.

Начислявано е количество вода за двама обитатели – 10 куб.м. Вписаният водомерен номер * в приложените карнети представлява системен номер към партидата на ответника, той не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Инкасирането по посочения начин било извършвано до 08.10.2020 г., когато било установено, че водоснабдения имот не се обитава. Последваща проверка от * г., отразена в констативен протокол на служител на ВиК оператора, установила, че имота е без достъп, което обстоятелство доказвало, че имотът не се обитава, поради което отчетът продължил да бъде преустановен. Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по ОУ като е отказвал полагането на подписи, не е предоставял редовно достъп до водомера в имота му, не е предал същия за метрологична проверка или да го е подменил с такъв отговарящ на изискванията на ЗИ и не е заплащал в отредените падежи дължимите от него суми за предоставяне на ВиК услуги.

Ищецът сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът имал качеството потребител, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, в качеството си на собственик на имота за процесния период.

В исковата молба се излага, че п редвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 31.10.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Сочи, че искът се основава на обективирани в таблица издадени фактури за потребено количество вода през съответен период, без самите фактури да са ангажирани като доказателство към исковата молба, като към исковата молба са приложени като доказателства: 2/два/ броя разпечатки/карнети за показания на водомер, в които се начисляват по 5 куб.м. вода на един или общо 10-десет, за двама обитатели, без да се ангажират доказателства за това към съответната дата. Тези разпечатки са без положен подпис на длъжностното лице, удостоверило несъответствието на водомера със законовите изисквания и броя обитатели в жилището. Няма данни и за длъжностното лице, извършило проверката и оформилоразпечатките/карнетите. Не се установява и кой е автора на 2 забелването/заличаването в разпечатката/карнетката отчитаща показания за периода 2021 г. - 2022 г. Справки - 2/две/ за неплатени задължения на ответника заверени от *

Ответникът намира исковата претенция за недоказана, необоснована и неоснователна, поради което моли същата да бъде оставане без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX – ти гр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № */*г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на 3 потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представената по делото справка от Агенция по вписванията с № *г.

/на л. 8 от делото/ се установява, че ответницата Т. И. е собственик на процесния имот, находящ се в *. Ето защо съдът приема, ответницата И. е имала качеството „потребител”, поради което за същата е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник, ВиК услугите са отчитани съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР, при липсващо измервателно устройство.

Предвид представените карнети, депозираната справка от Агенция по вписванията и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответницата и още едно лице, поради което същата има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. В тази насока съдът изслуша заключение на * М. М. по допуснатата 4

ССчЕ, което се кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.

86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от заключението по представената и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза на * М. и същото възлиза в размер на 72, 08 лева. Ето защо претенциите се установяват за пълните предявени суми и следва да бъдат уважени.

За пълнота и относно възражението на адв. П. съдът намира за необходимо да посочи, че без значение за изхода на спора е дали имотът е съсобствен, респ. дали са налице двама потребители. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/, ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, поради което дължи плащане на предоставените услуги.