Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5652/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, ДИАНА ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора М. Б. Ч. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605652 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия С. В. М., подадена чрез упълномощения от него защитник адвокат К. А. от САК, срещу Присъда № 83 от 13.02.2025 г., постановена от Софийски районен съд, НО, 101-ви състав, по НОХД № 20241110200247 по описа за 2024 година, с която съдът е признал подсъдимия С. В. М. за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2023 г., в гр. София, на ул. „Козяк“, в района на кръстовището с ул. „Елин връх“, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорисково наркотично вещество субстанция, съдържаща амфетамин с нето тегло 8,71 грама /осем грама и седемстотин и десет милиграма/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 5%, на стойност 261,30 лева /двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, като амфетаминът е високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.2, от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на 1 растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ РЕЖИМ.

На основание чл. 59 от НК от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият С. В. М. е бил задържан със Заповед за задържане на лице по ЗМВР за срок до 24 часа рег. № 228зз -464 от 13.05.2023 г. на 04 РУ -СДВР.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата високорисковите наркотични вещества, както следва: амфетамин с нето тегло 8,71 грама /осем грама и седемстотин и десет милиграма/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 5%, на стойност 261,30 лева /двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, изпратени на ЦМУ с Приемателно-предавателен протокол № 94 923 от 27.07.2023 г., които следва да бъдат унищожени по надлежния ред след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия С. В.

М. да заплати направените по делото разноски в размер на 264,03 /двеста шестдесет и четири лева и три ст./ лева, представляващи възнаграждения за вещи лица на досъдебното производство, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В депозираната жалба се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, поради неправилна преценка на доказателствата и неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че СРС е отдал прекалено голямо значение на личността на подсъдимия и не е преценил правилно обществената опасност на деянието, като сочи, че става въпрос не за държане на амфетамин, а за „субстанция съдържаща амфетамин“, като самото вещество било 0,43 гр., което сочи на малозначителност и според защитата, деянието би следвало да се квалифицира като такова по чл. 354а, ал. 5, вр. чл.

93, т. 9 от НК. Допълнително се сочи, че подсъдимият е оказал пълно 2 съдействие на разследването, а самият той страдал от разстройства, причинени от употребата на опиоиди и стимуланти, което допълнително е допринесло за извършване на деянието и е следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на присъдата. Защитата сочи още, че определеното от СРС ефективно наказание няма да постигне целите на наказанията, а ще има поскоро обратен ефект върху личността на подсъдимия. В заключение защитата прави искане присъдата на СРС да бъде отменена, а въззивният съд да постанови нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан, на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно се иска изменение на Присъдата и преквалифициране на деянието като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

В дадения ход по същество, защитата пледира присъдата да бъде изменена с Решение, с което подсъдимият да бъде признат за виновен за деяние по ал. 5 на чл. 354а НК, като счита, че първият съд неправилно е оценил доказателствената съвкупност. Моли за снизходителност към подсъдимия, като се вземе предвид болестното му състояние, което е установено от съдебно-психиатрична експертиза. Същият е имал поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на опиоиди и стимуланти, като това несъмнено е оказало влияене за извършване на престъплението. Същевременно трябва да се вземат предвид и обективните белези на извършеното деяние. Пледира, че тъй като инкриминираните наркотични вещества са предадени от подсъдимия доброволно, то би следвало това да бъде взето предвид от съда като смекчаващо вината обстоятелство.

Като такова обстоятелство защитата счита, че следва да бъде взето предвид и самопризнанието на подсъдимия в рамките на съкратеното съдебно следствие.

Поради изложеното, защитата твърди, че подсъдимият си е намерил работа и към момента една ефективна присъда, каквато е дадена от СРС, ще има само и единствено негативни последици за неговия живот. В този смисъл моли деянието да се преквалифицира като маловажен случай съгласно чл. 354, ал. 5, вр. чл. 93, т. 9, пред. 1 НК и по този начин едновременно ще се постигнат целите на наказанието.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна, като намира, че Софийски районен съд правилно е приел, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като са налице основания за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. По отношение на наложеното на подсъдимия наказание, счита, че първият съд е отчел степента 3 на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В тази връзка и предвид количеството наркотично вещество, което категорично не може да се приеме като минимално, счита, че приложението на привилегирования състав на ал. 5 на чл. 354а от НК или пък приложението на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК категорично би било в противоречие с материалния закон.

Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник.

В последната си дума, подсъдимият моли за снизхождение, тъй като към момента работи на трудов договор.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

Присъдата на районния съд е постановена при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, при което районният съд правилно е приел, че на 13.05.2023 г. подсъдимият С. М. се намирал в гр.

София, като се придвижвал по ул. „Козяк“, в района на кръстовището с ул.

„Елин връх“. На същата дата служебните си ангажименти в района изпълнявали свидетелите В.Л.М. и В.С.С. - полицейски служители при 04 РУ - СДВР, назначени като АП-93 за времето от 19.00 часа на 13.05.2023 г. до 07.00 часа на 14.05.2023 г.

Около 21.10 часа на 13.05.2023 г., на ул.“Козяк“ в района на кръстовището с ул.“Елин връх“, свидетелите М. и С. забелязали лице от мъжки пол със съмнително поведение, което избягвало зрителен контакт с тях.

Последният установили именно като подсъдимия С. М..

4

При извършената проверка на подсъдимия, свидетелят С. го попитал има ли в себе си вещества и/или предмети забранени от закона. На така поставения въпрос М. отговорил утвърдително, след което предал пликче с амфетамин, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 13.05.2023 г. След предаването веществото било запечатано с картон серия А0512011, печат № 409, а подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и отведен в 04 РУ - СДВР.

Установено е, че обекта, приобщен като веществено доказателство, който е бил предаден доброволно от подсъдимия на свидетеля С., за което е съставен протокола за доброволно предаване от 13.05.2023 г., представлява субстанция, съдържаща амфетамин с нето тегло 8,71 грама /осем грама и седемстотин и десет милиграма/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 5%, на стойност 261,30 лева /двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/.

Подсъдимият е осъждан по НОХД № 18407/2013 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, с влязла в сила Присъда от 04.02.2014 г., с която подсъдимият М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с чл.

54 от НК му се налага наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Освен горното, от приложената по делото справка от ГДИН, МП се установява, че подсъдимият е постъпил в затвора на 01.03.2017 г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, наложено му по НОХД № 761/2017 г., по описа на СГС. На 23.11.2017 г. същият е бил освободен по реда на чл.70 от НК с остатък от 4 /четири/ месеца и 9 /девет/ дни. С оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ РЕЖИМ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното производство и проверени от съда показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели: В. М., В.

С.; заключенията на изготвените по досъдебното производство физикохимична експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, и писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване 5 от 13.05.2023 г., справка за съдимост, протокол за оценка на наркотични вещества, както и вещественото доказателство.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност.

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и се намират в последователна и логична връзка помежду си.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, че подсъдимият С. В. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.

1 от НК.

От обективна страна престъплението се е изразило в това, че на 13.05.2023 г. в гр. София, е държал в себе си без надлежно разрешително, изискващо се от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично вещество - държал високорисково наркотично вещество - субстанция, съдържаща амфетамин с нето тегло 8,71 грама /осем грама и седемстотин и десет милиграма/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 5%, на стойност 261,30 лева /двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, като амфетаминът е високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл.3, ал.2, от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.