Решение № 7154 от 26.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7154 гр. София, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110166602 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на К.И. АД, ЕИК ********** срещу П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с която К.И. АД е предявило срещу П. ГР. ИВ. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02 стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за потребителскикредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР.

ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; 3/ сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г., за които суми на 09.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30434/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 8080/28.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. ГР. ИВ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02 стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР.

ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; 3/ сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г.; 4/ сумата от 319,83 лева, представляваща договрна такса „Гарант“. На 09.06.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, с изключение на сумата от 319,83 лева, представляваща договрна такса „Гарант“, за която заявлението е отхвърлено.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.

На 27.10.2020 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 23.11.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, К.И. ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/ е предоставило на П. ГР. ИВ. заем в размер на 1000 лв., който следвало да бъде върнат на 12 ежемесечни вноски, вносими в периода 12.12.2019 г. – 12.11.2020 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 12.11.2020 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Поддържа, че общият размер на задължението по процесното заемно правоотношение бил 2080 лева. Посочва, че ответникът е заплатил изцяло вноските с падеж, съответно 12.12.2019 г., 12.01.2020 г., 12.02.2020 г., 12.03.2020 г., 12.04.2020 г. и 12.05.2020 г., както и че от вноската за месец юни 2020 г. е заплатена сума в размер на 77,05 лева. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на 2 ищцовото дружество сумата от 500,02 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, договорна лихва в размер на 150,00 лева за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г., както и лихва за забава в размер на 55,18 лева за периода 13.06.2020 г. – 26.05.2021 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че П. ГР. ИВ., ЕГН ********** дължи на К.И. АД, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02 стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; 3/ сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г., за които суми на 09.06.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30434/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с които се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател. Оспорват се, обаче, останалите твърдени от ищеца факти и обстоятелства, на които основава претенциите си, заявени с исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.

3

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на предявените исков, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК 175226410 /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Настоящият състав намира, че вземането на К.И. АД, ЕИК ********** /с предишна правна форма на дружеството К.И. ООД/, произтича от сключен на 12.11.2019 г. с П. ГР. ИВ. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 93536. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му 4 за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./.

За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора /www.creditins.bg/.

На първо място съдът намира, че представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на П. ГР. ИВ., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност /в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, I т. о./. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.

Ищецът е представил електронно изявление на хартиен носител /, което е прието като писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното изявление е направено от ответника, като обстоятелството, че същото е изпратено от платформата www.creditins.bg не променя този извод. Като заявител в документа е посочен П. ГР. ИВ., т. е. налице е електронна информация, електронно изявление за установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис /обикновен електронен подпис, подписан при 5 условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По отношение така генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на електронен носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частен документ, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние с № 93536 от 12.11.2019 г. между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит от ищеца.