Определение № 9468 от 17.07.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9468

Варна, 17.07.2026 г.

Административният съд - Варна - XVIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Желязкова административно дело № 2011/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 ал.4, вр. ал.2 от АПК, вр чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по искане на И. Р. М., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник – адв.Д.М., за спиране изпълнението на оспорена от лицето Заповед № GPAM-1553952/19.06.2026г. на Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.“з/бб“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 3 месеца.

С молбата на първо място се иска пренасрочване на делото за по-ранна от определената от съда дата – 07.10.2026г., по съображения, че наложената ПАМ е за срок от 3 месеца и на практика същата ще изтече преди съдебното заседание. В условията на евентуалност на същото основание, което да се счита за ново такова по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, се отправя искане за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед, тъй като последното би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на М..

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Не са налице основания за пренасрочване на делото. Определената от съда дата е съобразена с графика на съдебните заседания на състава. Делото е насрочено в рамките на 2-умесечния срок от постъпване на жалбата, съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1, изр.1 от АПК, при съобразяване изискването по изр.2 на същата норма /срокът не тече през периода на съдебната ваканция/, като не е налице посоченото в същото изключение, тъй като нито АПК, нито ЗДвП предвиждат по-кратки срокове за насрочване и гледане на производството по този вид актове.

По алтернативно направеното искане – за спиране предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано от лице с правен интерес и спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело № 2011/2026г., което към настоящия момент е висящо. Следователно искането се явява допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, е наредил Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на И. М., до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 3 месеца, на основание чл.171, т.1, б.“з/бб“ от ЗДвП, поради установени с АУАН от 19.06.2026г. нарушения на чл.25, ал.2, пр.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП от лицето И. Р. М..

Доколкото заповедта е издадена на основание чл.171 от ЗДвП, като съгласно чл.172, ал.6 от с.з. жалбата не спира изпълнението й, освен ако съдът не разпореди друго, същата подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – спиране от движение на МПС, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус.

В цитираната разпоредба обаче не се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което, на осн. чл.172, ал.5 от ЗДвП приложение следва да намери общата норма на чл.166, ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Т.е. именно жалбоподателят е този, който следва да докаже наведени от него твърдения за причинена вреда.

Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

В случая никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус. Молителят само бланкетно твърди настъпване на „непоправими вреди“, но нито посочва от какво произтичат същите, нито в какво се изразяват. Не сочи и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства, по съществото си такива, че да обосноват спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Насрочването на делото за началото на м.10.2026г. при постъпила през м.юли жалба, не съставлява по никакъв начин „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, дори и мярката да изтече към него момент.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което води до извод за неоснователост на молбата му и налага отхвърлянето й.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Р. М., [ЕГН], от [населено място] за пренасрочване производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Р. М., [ЕГН], от [населено място], за спиране изпълнението на оспорена от лицето Заповед № GPAM-1553952/19.06.2026г. на Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з/бб“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 3 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�