Решение № 850 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Административно наказателно дело № 20251110209976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. И. С., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-033772/08.05.2025г., издадено от Началник-група в ОППСДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Жалбоподателят твърди, че фактическата обстановка в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП е неясна, поради което са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 6 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, тъй като на жалбоподателя не е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както и че не са били спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Жалбоподателят намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради ниската степен на обществена опасност. С тези аргументи, жалбоподателят отправя искане до съда да отмени НП. Отправена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки срещу депозираната жалба, с които е взето и становище по съществото на делото. Отправено искане до съда да потвърди издаденото НП като правилно 1 и законосъобразно и са изложени аргументи в подкрепа на искането. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, съдържащите се в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическата страна:

Към 03.10.2024г., МПС – лек автомобил марка/модел „***“, с рег. № *** е било собственост на Г.Д.Д.. На същата дата, около 16.01 часа, МПС било управлявано от жалб. С., като същият се движил по бул. „България“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“. Жалб. С. бил спрян за полицейска проверка, като по време на проверката, С. Д. – мл. автоконтрольор при ОПП СДВР установил, че МПС, управлявано от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 19.07.2024 г.

Констатираното в хода на проверката станало повод, мл. автоконтрольор С. Д. да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 632950/03.10.2024 г., в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като МПС не е регистрирано по надлежния ред.

На основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, материалите по преписката били препратени на Софийска районна прокуратура (СРП). Прокурор при СРП счел, че не е осъществен състав на престъпление с правна квалификация по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на 08.04.2025 г. издал Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.

Преписката била върната на ОПП-СДВР за преценка относно извършено административно нарушение. Като разгледал материалите, съдържащи се в нея, Началникгрупа в ОПП-СДВР приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и издал обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 04.06.2025 г.

Възприетата от съда фактическа обстановка се изведе при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: писмени – АУАН, серия GA, № 632950/03.10.2024 г., Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справка-картон на водача за жалб. С., Заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з9547/13.09.2024 г. на Директора на СДВР.

Съдът констатира, че приобщените доказателствени източници са непротиворечиви, имат обективен характер и допринасят за изясняване на фактическа обстановка, поради което ги кредитира без да ги подлага на самостоятелен анализ, по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на доказателствените материали по делото, съдът прие следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Депозираната срещу НП жалба се явява процесуално допустима, с оглед на това, че е подадена от легитимиран правен субект – санкционираното лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление, и в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 04.06.2025г., а жалбата срещу него е депозирана при СРС на 16.06.2025 г.).

По процесуалната законосъобразност:

В производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд, като въззивна инстанция, 2 следва да провери НП в неговата цялост, за да установи правилно ли са приложени материалният и процесуалният закон, като тази проверка за законосъобразност на акта не е ограничена от основанията, които се съдържат в жалбата, с която е инициирано производството. В хода на проверката за процесуална законосъобразност, съдът констатира, че двата основни за производството акта са издадени от компетентни органи, като изгради преценката си въз основа на приложените по преписката заповеди за компетентност.

Производството е законосъобразно образувано при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като преписката е била препратена от СРП, ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. По отношение на възражението относно процесуалната незаконосъобразност на НП, относимо до приложението на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдът намира, че оплакването на жалбоподателя е основателно. В НП е вписано, че материалите са изпратени на СРП, тъй като са били налице данни за извършено престъпление, но с постановление на прокурор при СРП, наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство не съответства на материалите по преписката, тъй като е налице постановление, с което се отказва образуване на досъдебно производство. В допълнение следва да се посочи, че в никакъв случай не може да се постави знак за равенство между института на прекратяване на наказателното производството и отказа да се образува досъдебно производство, тъй като това са самостоятелни институти, за които е предвиден различен процесуален ред и предпоставки за прилагането им, в НПК. Не е описано и въз основа на кои обстоятелства, наказващият орган е приел, че жалб. С. е бил правно задълженият субект да пререгистрира МПС. Поради това, съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения в тази насока са съществени, тъй като са ограничили правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административната му отговорност. С оглед невъзможността констатираните съществени процесуални нарушения да бъдат санирани в хода на настоящото производство, единственият законосъобразен изход от него се явява отмяна на НП.

По материалната законосъобразност:

Макар констатираното процесуално нарушение да е достатъчно основание за отмяна на НП, за пълнота следва да се посочи, че същото се явява издадено в нарушение и на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Тази законова уредба е допълнена с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № I- 45, която детайлизира условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

По делото не се спори, че МПС е управлявано от жалбоподателя по път, отворен за обществено ползване, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация. С оглед на това, деянието се явява обективно съставомерно.

От субективна страна, съдът намира деянието за несъставомерно. Макар жалбоподателят да е водач на процесното МПС, той не е собственик, а за служебната дерегистрация собственикът е единственото лице, което на практика би могло да бъде уведомено. По делото липсват доказателства за каквото и да било уведомление. Предвид това, съдът намира, че жалб. С. е нямало как да знае за служебно прекратената регистрация, 3 което е пречка за него да формира вина, в която и да е от двете й форми – умисъл или непредпазливост.

С тези аргументи, съдът намира, че административната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и единственият законосъобразен изход от делото се явява отмяната на НП.

По разноските:

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски в настоящото производство има жалбоподателят. По делото е отправена такава претенция с жалбата, но не са представени доказателства относно размера на реално направените разноски, поради което претенцията не следва да бъде уважена.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 , вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, 1-ви състав, НО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-033772/08.05.2025г., издадено от Началник-група в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок, считано от получаване съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4