Решение № 356 от 28.05.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Силистра, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101224 по описа за 2023 година

Ищецът С. А. Х. твърди, че се намирал в трудови правоотношения с ответното дружество, възникнА. на основание трудов договор от 14.05.2021 г., по силата на който той изпълнявал при ответника длъжността „шофьор на товарен автомобил“. На 29.04.2022 г. на автомагистрала в Република ИтА.я ищецът претърпял трудова злополука, като при шофиране на тежкотоварен автомобил внезапно му прилошало и той загубил контрол над управляваното МПС, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътната мантинела. В резултат на ПТП ищецът претърпял тежка травма на лявата ръка, изразяваща се във фрактура (закрито, раздробено и многофрагментно счупване) тялото на хумеруса /раменната кост/ в дисталната /долната/ част, фрактура (открито, раздробено и многофрагментно счупване) на улната /лакътната кост/ в проксималната /горната/ част, посттравматични широки поражения на меките тъкани на предмишницата с подкожен емфизем и със загуба на кожа, луксация /изкълчване/ главата на радиуса /лъчевата кост/ с изцяло нарушени ставни връзки на ниво раменна кост – радиус с т.нар. „плаващ лакът“, тежка травматична периферно – стволова увреда на н. радиА.с /лъчев нерв/ с дистална пареза на китката и пръстите на ръката – тип „увиснала китка“, посттравматична псевдоартроза на лакътната кост с деформация. Във връзка с тези свои увреждания ищецът претърпял множество медицински интервенции, подробно описани в исковата молба, провел продължително болнично лечение, прием на медикаменти, анестезии, като изпаднал в състояние на неработоспособност, продължило от произшествието до момента (повече от една година), като отделно от това предстояло освидетелстването му от ТЕЛК. В резултат на злополуката той преживял 1 силна и продължителна във времето физическа болка, получил трайни физически увреждания, а също така стрес, влошаване качеството му на живот, битови и житейски неудобства, последици върху психиката (тревожност, напрегнатост, ниско самочувствие), които негативни преживявания са подробно описани в исковата молба. Отделно от това ищецът претърпял и материални вреди в размер на 2898,20 лв., формирани от стойността на потребителски такси, медицински консумативи и остеосинтезни средства. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 35000 лв., представляващо част от общо полагащото му се обезщетение в размер на 50000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 2898,20 лв., както и законната лихва върху тези суми от датата на злополуката – 29.04.2022 г., до окончателното им плащане. Претендира разноски за адвокатски хонорар на процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът „С.“ ЕООД изразява становище, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е завишен по размер, както и че конкретно претърпените от ищеца вреди не са доказани, а също така прави възражение за съпричиняване на уврежданията от страна на работника поради проявена от него груба небрежност. Оспорва твърденията на ищеца, че докато изпълнявал трудовите си задължения му прилошало, и счита, че инцидентът е настъпил в резултат на шофьорска грешка, допусната поради разсеяно шофиране, липса на концентрация и предприет несигурен ход (без да уточнява какъв). Счита, че горното следвало от протоколите за ПТП, изготвени от компетентните органи в ИтА.я, от които освен това ставало ясно, че ищецът не се е оплакал от прилошаване към момента на тяхното съставяне, нито подобни признаци били възприели представителите на държавните органи, съставили протоколите. Твърди също така, че инцидентът настъпил при ясно време и на магистрала, по която ищецът не преминавал за пръв път, като поради тези причини е на мнение, че пострадА.ят не е проявил елементарно старание при изпълнение на трудовите си задължения и проявявайки разсеяност е застрашил собствената си безопасност и тази на останА.те участници в движението. Счита също така, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй като ответното дружество предоставило на ответника суми за покриване на разходите по неговото лечение. При отхвърлянето на исковете претендира направените по делото разноски.

Като третото лице – помагач на страната на ответника е конституиран застрахователя „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, тъй като между него и ответника действал договор за групова застраховка „Трудова злополука“ към момента на настъпване на процесното ПТП. В свое становище, депозирано в хода на съдебното производство, третото лице – помагач заявява, че е заплатило на пострадА.я ищец застрахователно обезщетение за настъпилата трудова злополука в размер на 36036 лв.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По делото не е спорна трудовоправната обвързаност между страните, която се потвърждава и от трудов договор № 294 от 14.05.2021 г., от който е видно, че ищецът е назначен в ответното дружество на длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил“. От представен по делото протокол за ПТП от 05.05.2022 г., издаден от Отдел Пътна полиция – Верона се установява, че на 29.04.2022 г. в 12,11 ч. при управление на тежкотоварен автомобил на магистрала А22 Бренеро на територията та община Сан Бенедето По, на километър 271-400 юг ищецът изгубил контрол над превозното средство, то излязло от пътя и се блъснало в централната мантинела, повреждайки я на дължина 80 метра. От отчет – резюме от Пътна полиция – Верона е видно, че водачът на превозното средство бил ранен и транспортиран с линейка до болница в Мантова, където бил приет за лечение; от заключението на вещите лица по назначената комплексна СМЕ, изготвено на база предоставените от болницата и последващите лечебни заведения медицински документи и извършен преглед, става ясно, че в резултат на пътния инцидент ищецът получил следните травматични увреждания: открито счупване на лявата раменна кост в долна трета, при което костните фрагменти контузили радиалния нерв и неговата функция отпаднала, открито счупване на лявата лакетна кост в горна трета, изкълчване на главичката на лявата лъчева кост и големи разкъсно – контузни рани в областта на лявата мишница и предмишница. На 29.04.2022 г. в болницата в ИтА.я била извършена хирургическа интервенция по прилагане на външен фиксатор на раменна и лакетна кости, а на 13.05.2022 г. била предприета още една операция за снемане на външния фиксатор и поставяне на плака със седем винта. Ищецът бил изписан от болницата на 25.05.2022 г., като след завръщането си в България той провел консултации с невролог и ортопед, а на 10.01.2023 г. отново постъпил на лечение в болнично заведение – МБАЛ С., поради незарастването на фрактурата на раменната кост и нейното изкривяване.

Лечението продължило до 16.01.2023 г., като били проведени оперативни процедури, свързани с наместване и вътрешна фиксация – поставяне на плака с шест винта. След изписването на ищеца от болницата оплакванията му продължили, той провел консултации с още двама ортопеди, а на 14.05.2023 г. постъпил за лечение в МБАЛ „М. д. – В.“, където спрямо него била осъществена нова оперативна интервенция – срязване и отстраняване на изкълчената главичка на лъчевата кост, наместване на фрактурата на лакетната кост и поставяне на плака с девет винта. Имобилизацията на лявата ръка на ищеца продължила до 17.06.2023 г.; понастоящем при прегледа, извършен от назначените по делото вещи лица, били установени множество белези по левия горен крайник на ищеца, същият бил с намалена мускулна маса, силата на мускулатурата не била възстановена, движенията на лакетната става били ограничени, наблюдавал се намален юмручен захват на лявата ръка 3 поради непълно свиване на първи и пети пръст, невъзможност за пълно изправяне на пръстите на ръката и смутена сетивност в зоната на радиалния и улнарен нерв.

Според експертизата счупването на лакетната кост обусловило образуването на лъжлива става на мястото на счупването (псевдартроза), пораждаща болки и нестабилност и подлежаща само на оперативно лечение; изкълчването на лъчевата кост представлявало разкъсване на ставните връзки, които дават стабилност на ставата; също така били нА.це поражения върху меките тъкани, които нарушавА. нормалното кръвоснабдяване в областта на счупването и обуславяли трудно зарастване на откритите фрактури. От изследванията на ищеца била установена тежка частична увреда на радиалния нерв, определена от вещото лице – невролог като нелечима, доколкото възстановяването на нервните влакна било възможно най – много в рамките на две години от увреждането, които към настоящия момент са изминА.. При това състояние не се провеждА. нервните импулси от гръбначния стълб към мускулите и от кожните сензори към мозъка, инервираните зони губели сетивност, а мускулите губели тонус, не можели да извършват активни съкращения и не можело да се осъществи изправяне на пръстите и китката.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Х. и Б. А., съпруга и дъщеря на ищеца, стана ясно, че първата една година след злополуката той се е намирал в много тежко здравословно състояние, което не му позволявало да извършва нормални ежедневни дейности, а през първите шест месеца той изобщо не можел да се обслужва и разчитал съпругата си дори за личния си тоалет. Към настоящия момент не било постигнато пълно възстановяване на двигателните възможности на лявата ръка, той изпитвал затруднения при движенията, нямал достатъчно сила в ръката си и фината моторика била нарушена - например не можел да борави с вилица, нож, не можел да връзва връзките на обувките си. Тези данни се потвърждават и от заключението на медицинските специА.сти – от него става ясно, че първоначално счупените кости причиняват много силни болки, усилващи се при всеки опит за движение в областта на счупването, след обездвижването болките постепенно намаляват и след десетия ден са поносими, но според вещите лица в конкретния случай поради обширността на травмата, лечението с външни фиксатори и многократните оперативни интервенции ищецът системно се е нуждаел от прилагане на обезболяващи медикаменти. Според вещите лица получените увреждания са причинили трайно затруднение на движението на горния крайник за около година, но и към момента ищецът не можел да използва пълноценно ръката си, а освен това не можело да се очаква пълното му възстановяване поради премахването на главичката на лъчевата кост. Тази процедура увреждала завинаги лакетната става и тя губела своята стабилност, а отделно от това била изложена на по – бързо износване на ставните хрущяли и по – бързо развитие на артрозни промени, също така били възможни болки при физическо натоварване и промяна на метеорологичните условия. Липсата на данни към настоящия момент за добро 4 костно страстване не позволявала и провеждането на интензивна рехабилитация за възстановяване движенията на ставата.

Чрез разпореждане № 5104-18-11 от 21.06.2022 г. описаният по – горе инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като самият работодател също не оспорва тази квА.фикация на произшествието.

Чл. 200, ал. 1 КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дА. негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. При изложените факти съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на трудовата злополука болки и страдания следва да се определи на сумата от 80000 лв., поради следните причини: Видно е, че ищецът е претърпял сериозно увреждане на лявата си ръка, свързано с непрекъснато лечение през първата година от инцидента, последвано от непълното му възстановяване с прогноза за трайно ограничаване функциите на крайника с оглед невъзможността за постигане на нормална сила и функционалност. В конкретния случай първоначалният и най – тежък период от увреждането на ищеца бил особено продължителен, подобряването на състоянието му се случвало бавно, а физическите страдания, дискомфорт и житейски неудобства били дълготрайни и интензивни. В течение на около година ищецът претърпял четири хирургически интервенции, ръката му била имобилизирана за 14 месеца, в началните дни, както и след хирургическите процедури изпитвал силни физически болки, посещавал медицински специА.сти, предприемал изследвания, бил подлаган на анестезия, приемал медикаменти, включително и обезболяващи такива. През първите шест месеца той не бил в състояние да обслужва своето ежедневие и дори личен тоалет, трябвало да разчита на помощта на близките си, а освен това бил напълно неработоспособен, като не можел да допринася за издръжката на семейството си, а се ползвал от финансовата подкрепа на своите съпруга и дъщеря.