Решение № 320 от 19.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. С., 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000314 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.“ АД срещу Решение №589/16.06.2025г., постановено по гр.д.№ 4078/2024г. по описа на Районен съд – С., с което „Б.” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.

С.** е осъдена по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на Б. С. Г., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ** сумата от общо 10 010,00 лв. /десет хиляди и десет лева/, представляваща стойност на неразрешени платежни операции за извършени на 07.08.2023 г. транзакции от открита при ответника разплащателна сметка на ищеца към сметка на Ц.Х. в „П.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 1507,00 лв. /хиляда петстотин и седем лева/, представляваща мораторна лихва за периода 07.08.2023 г. – 10.09.2024 г.

Присъдени са разноски по делото

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният от Б. Г. против банката иск, като неоснователен и недоказан.

1

Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Б.

С. Г., в което е взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно и правилно. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която заявява, че е редовно призован за заседанието, но е възпрепятстван да се яви. Прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на страната. Поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Няма искане за други доказателства. Счита делото за изяснено от фактическа страна. Прави искане да се потвърди решението на Районния съд. Претендира за разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните не се спори, че между тях е налице сключен договор за издаване и обслужване на разплащателна сметка, вкл. използавне на инструменти за отдалечен достъп /така и рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 09.07.2021 г., допълнително споразумение от 16.12.2022 г., ведно с Общи условия, л. 21-32 от делото/, извършване в срока н а 07.08.2023 г. /в срока на договора/ на платежни операции, вследствие на което от банковата сметка на ищеца при ответника е бил извършен превод на обща стойност от 10 010,00 лв., в полза на трето лице, уведомяване на ответника за употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването и че ищецът не е бил съгласен с извършените транзакции, т.е. налице е неразрешена платежна операция, че на същата дата /07.08.2023г./ ищецът е получил обаждане от служител от отдел „Кибер сигурност“ във връзка със съмнения за автентичност на операциите, който е питал ищеца дали е преотстъпил електронното си банкиране и дали е нареждал съответните операции, че обаждането от служител от отдел „Кибер сигурност“ е било след нареждане на операциите, че ищецът е подал в МВР жалба, въз основа на която било образувано и ДП № 349-ЗM-246/2023, по описа на ОД на МВР С..

От представено по делото искане за оспорване на транзакции с банкова 2 карта от 08.08.2023 г. се установява, че ищецът е поискал възстановяване на сума в размер на 10 010,00 лв., излагайки твърдения, че посочените транзакции не били генерирани и извършени по негово нареждане.

Представени са и платежните нареждания и извлечение от сметката на ищеца съдържащи оспорените транзакции.

Ответникът е представил извадки от неговата електронна система за активиране на м-тоукън, писмо от 04.03.2025 г. и отговор до клиента за оспорените транзакции.

В писмо от 24.03.2025 г. третото неучастващо по делото лице „А.“ ЕАД дава отговор, че не съхранява информация за I P адрес ** /динамичен/ за повече от шест месеца, но в предходен свой отговор до ОД на МВР - С. и в срока за съхранение на информацията дава справка /възпроизведена в докладна записка/ за телефонните номера на IP адрес **, отнасящи се до процесната дата и час, като нито един телефонен номер не е на ищеца за дата 07.08.2023 г. в часовия пояс от 18:09 до 19:36.

От събраните по делото писмени доказателства и приетите прокурорски постановления с еустановява, че на 07.08.2023 г. ищецът е станал обект на измама, по повод на което и след подадена от него жалба към ОД на МВР – С. е било образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 НК/ - така

От приетите основно и допълнително заключение на съдебнокомпютърната експертиза, се установява, че логването в системата преди извършване на процесните платежни операции е на 07.08.2023 г. в 18:52 часа от IP адрес **, като за подписването е използван м-тоукън, но от друга страна устройството е регистрирано в 19:03 часа на 07.08.2023 г., а преводите са извършени в 19:03 часа и 19:08 часа /отговор на въпрос 1, 2 и 3 от основното заключение/. Процесните платежни операции са били точно регистрирани и осчетоводени, като в.л. не може да даде категоричен отговор дали ответната банка е могла да идентифицира платежните операции като неразрешени /отговор на въпрос 4 и 5 от основното заключение/.

От допълнителното заключение се установява, че IP адрес ** е динамичен адрес опериран от „А.“ ЕАД, като в системата на банката не се съдържат данни за IP адрес за устройствата на потребителите, а приложението м-тоукън е отделно и независимо от банката приложение /отговор на въпрос 1 3 и 2 от допълнителното заключение/. Срещу ID – кода няма записан и-мейл адрес на телефон или евентуално IP адрес, т.е. потребителят използвал мобилно приложение, а не физическо устройство за генериране на защитни кодове при вход в системата /отговор на въпрос 3 от допълнителното заключение/.

В о.с.з. на 28.02.2025 г. в.л. е уточнило, че с профила са били извършени операциите, като и за двата превода за верификация е бил използван М-токън софтуеъра на банката, т.е. с това приложение е била извършена аутентификацията на плащането. Не е ясно дали личния мобилен номер на ищеца е бил използван за извършване на транзакциите, тъй като в.л. уточнява, че според справката и данните предоставени от ответника не се вижда. Не се виждало и на кое устройство е бил инсталиран този М-токъна. В.л. изяснява, че според информацията на стр. 3, от снимка 3 от банката се виждало, че потребителя бил създаден в 19:03:01 на 07.08.2023 и оттам започнал процеса за създаването на М-токен-а и регистриране на М-токен-а, т.е. е бил регистриран и активиран за пръв път тогава и не е бил активен на други устройства. В.л. счита, че обаждането на служител се дължи на това, че със сигурност банката имала начини да определи риска колко е рисковано това платежно, тази операция и със сигурност някъде се е появило някакво предупреждение, което е накарало служител да потвърди дали е наредено това плащане. В.л. изяснява, че в случая за пръв път в 19:03 е създаден потребителя, не било подмяна на М-токен-а. Логването в 18:52 било в онлайн банкирането. При изследване на сесиите/операциите е установил, че някой се логва в онлайн банкирането, след това, най-вероятно в 19:03 влиза, за да създаде токен-а и го създава. Аутентификацията на стр.5, въпрос 2 от основното заключение, се виждала, че плащането е с ауторизация със софтуерен токен, т.е. след създаването на токена, тогава са потвърдили плащанията. Виждали се трите сесии - първо са се логнали в 18:50:45 и са приключили сесията веднага. В 19:08 се нареждали плащанията, в 19:03 бил първия превод, който е за 10,00 лева. После в 19:08 е големия превод, който е потвърден. А в о.с.з на 16.05.2025 г. /вж. протокол, л. 130-131 от делото/ и след изготвяне на допълнителното заключение в.л. сочи, че в банката нямало информация, на кое устройство е инсталирано приложението, а тя виждала само транзакциите с какъв Токен ще бъдат потвърдени, дали със софтуерен или хардуерен. Не се виждало дали личния мобилен номер е използван за 4 извършване на транзакцията. Изследвал е IP адрес ** като от „**“ и не можели да отговорят дали е динамичен и дали е на ищеца, а след предявяване на приетата като доказателство по делото докладна записка №349р-416505.02.2024г. на ОД на МВР – С. уточнява, че в нея е описано IP адрес ** в този момент кои GSM номера са го използвали, от колко часа е продължила сесията и са написали на кого отговаря този GSM номер и доколкото вижда имената не са на ищеца следователно телефонният номер не е негов.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

При твърдения от страна на ищеца, че тези платежни операции са неразрешени, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи автентичността им, точното регистриране, осчетоводяване, както и това, че същите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата - чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. В допълнение, ал. 4 на разпоредбата предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни 5 услуги.

По отношение на посочените във въззивната жалба възражения, съдът намира следното: Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при изготвянето на доклада по делото, като освен това е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства.

От заключението на приетата по делото експертиза безспорно е установено, че IP адреса от които са направени както заявките така и плащането - IP адрес **, не е бил ползван от ищеца IP адрес ** е динамичен адрес опериран от „А.“ ЕАД, като в системата на банката не се съдържат данни за IP адрес за устройствата на потребителите, а приложението м-тоукън е отделно и независимо от банката приложение. Срещу ID – кода нямало записан и-мейл адрес на телефон или евентуално IP адрес, т.е. потребителят използвал мобилно приложение, а не физическо устройство за генериране на защитни кодове при вход в системата. За IP адрес ** сочи, че в нея е описано IP адрес ** и имената не са на ищеца, следователно телефонният номер не е негов, респ. свързан по какъвто и да било начин с обсъждания IP адрес **.

Правилен при това положение е извода на СтРС, че още при активиране на услугата е допуснат пропуск в сигурността на предоставяната услуга от страна на банката.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2cb8d31-76a3-4463-a451-861a1b43755b