Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 644 от 12.05.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 767/2022
Вид
Решение № 644
Подписан
12.05.2022
В сила
03.06.2022
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20223110200767 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.

Изразява се позиция, че не е изяснено въз основа на какви факти АНО е приел, че се касае за трудово правоотношение, след като е бил представен граждански договор.

Сочи се на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, т.к. не било извнършено разследване на спорните обстоятелства.

Позовава се на представен при проверката Граждански договор № 1/16.11.2021г. в който погрешно били използвани понятия „трудов“, „тродово“ и др. но същият превилно бил наименуван „граждански“.

В съдебно заседание по същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на НП, изложени с жалбата.

Сочи се, че на работниците при проверката е бил оказан натиск от проверяващите и същите са попълнили декларациите под тяхната диктовка.

Счита че не са били установени елементите на трудовото правоотношение – работно време, трудово възнаграждение, отпуски.

Позовава се на представените ведомости за заплати в които работника не фигурира за месеца на извършената проверка т.к. му било плащано з РКО.

Оспорва компетентността на АНО. Претендира разноски.

1

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2021г. служители при ДИТ-Варна – св. Н. и св.М., извършили проверка на строителен обект – „еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в с.Звездица, УПИ Х|||-760, кв.6, ПИ ***, общ.Варна. Обекта бил изпълняван от „Калитера“ООД въз основа на Договор за строителство.

В хода на проверката на обекта били установени две лица, които полагали труд по укрепване на изкоп с поставяне на укрепителни съоражения.

Едно от установените да работят лица било О. М. Х., който посочил, че работи за „Калитера“ООД.

В попълнена декларация на место О. М. Х. посочил, че работи за „“Калитера“ООД , считано от 17.11.2021г. на длъжност „кофражист“, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, с месечно възнаграждение от 650 лева.

Посочил също, че има сключен трудов договор, а няма сключен граждански такъв.

Посочил че има два почивни дни в седмицата – събота и неделя и почивки в работния ден 2 по 15 минути плюс 1 часова.

В т.10 от декларацията Х. изрично посочил „договорих заплата 650лв. на месец.

Извършвам дейност направа на кофраж в обекта“.

При извършената документална проверка от страна на дружеството били представени Граждански договор от 16.11.2021г., Заключение на служба по трудова медицина, медицински свидетелство за постъпване на работа, Заповед за назначаване на лицето на длъжност Кофражист, копие от интруктажни книги.

На 15.12.2021г. св.Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето О. М. Х. да престира труд в полза на дружеството „Калитера“ ООД, с определено работно време от 08:00 до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева, с определено работно място- „еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в с.Звездица, УПИ Х|||-760, кв.6, ПИ ***, общ.Варна, изпълнявайки трудови функции на „кофражист“ , без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По преписката не постъпили писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно 2 наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; протокол за извършена проверка; идентификационна карта, Граждански договор от 16.11.2021г. Заключение на служба по трудова медицина, медицински свидетелство за постъпване на работа, Заповед за назначаване на лицето на длъжност Кофражист, копие от интруктажни книги и др. , както и гласните такива-показанията на св. Н. и св.М..

Съдът кредитира изцяло горепосочените безпротиворечиви и взаимно се допълват. доказателства, като същите са

В показанията си св. Н. и св.М. сочат на личните си възприятия относно извършваната работа от лицето в обекта.

Само лицето в попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово правоотношение и на полагания труд към момента на проверката.

Разпитан в съдебно заседание св. Х. сочи, че в деня на проверката е полагал труд именно в обекта заедно с другото лице – Х. А. Х..

Св. Х. сочи, че към момента на проверката е договарял заплащане за всеки етап от свършваната работа. Сочи, че не му били ясни някои работи при попълване на декларацията и писал каквото му казвали проверяващите. Сочи, че по това време работил и на други обекти, нямали уговорено работно време.

Уточнява, че те само полагали труд, материалите ги доставяли други. Те само работили и не се занимавали с друго.

Твърди че си извадили медицински свидетелства за работа тъй като винаги когато започвали нова работа си вадели такива.

Сочи, че не подписали към деня на проверката трудов договор за да ги видели първо как работят. За това трудов договор бил сключен едва през м.01.2022г.

Идентични показания е дал пред съда и другото лице полагащо труд в обекта Х. А.

Х..

В тази част заявеното от свидетелите противоречи на посоченото в попълнените декларации.

Така, предвид горното, както и предвид установената материална зависимост на св.

Х. и Х. от въззивното дружество /към момента св. Х. и Х. са в трудови правоотношения с въззивното дружество/, съдът намери, че в тази си част показанията на свидетелите целят да обслужат защитната теза на дружеството и не отразяват обективната истина. В този смисъл и в тази си част показанията на св. Х. и Х. не следва да бъдат кредитирани.

3

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите на обекта лица и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият орган неправилно е завишил размера на същото. По делото не се установяват данни дружеството да е извършител на други административни нарушения, което занижава степента на обществена опасност на нарушението. С оглед на изложеното съдът намери, че наказанието неправилно е било определено по своя размер. Адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение се явява наказанието в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл са налице основания за изменяне на наказателното постановление.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

Изразява се позиция, че не е изяснено въз основа на какви факти АНО е приел, че се касае за трудово правоотношение, след като е бил представен граждански договор.

Позовава се на представен при проверката Граждански договор № 1/16.11.2021г. в който погрешно били използвани понятия „трудов“, „тродово“ и др. но същият правилно бил наименуван „граждански“.

По така посоченото на първо място следва да се отбележи, че в настоящия казус е безспорно установено, че лицето е полагало труд за дружеството на 22.11.2021г., като е изпълнявало определена длъжност - „кофражист“,с определено работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с уговорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева и почивни 2 дни седмично.

Така установеното не може да бъде съотнесено към съдържанието на граждански договор, а показва характеристиките на трудово правоотношение с продължителност във времето, при определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.

На следващо място, само лицето в попълнената от него декларация на 22.11.2021г. е посочило, че има сключен трудов, а не граждански договор.

4