Решение № 3744 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3744 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330115394 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск от Г. И. С. против „Български пощи“ ЕАД, с правно основание чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40903,35 евро (с левова равностойност 80000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес и емоционален дискомфорт, вследствие на претърпяна на 03.09.2025 г. трудова злополука, призната с разпореждане №*** на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – ***, до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответното дружество „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, Регионално управление „***“ по силата на Трудов договор № ***, на длъжност „***“, като работното и място било ***. Излага твърдения, че на 09.09.2025 г. в 07:30 ч. отишла на работа и започнала с подреждането на вестниците, препоръчаните писма и писмата по обход.

Сочи, че в деня на злополуката, а именно *** около 09:50 ч., Г. С. управлявала велосипед, с който се придвижвала по велоалеята на кръговото кръстовище на ***, за да доставя пратки по адреси на получателите. При движението по велоалеята ищцата била блъсната от движеща се с голяма скорост електрическа тротинетка, вследствие на което паднала на лявата си страна и получила наранявания в областта на ***. На място дошъл екип на Спешна помощ и ищцата била отведена в УМБАЛ „Свети Георги“ и настанена за лечение в Клиника по Неврохирургия, където била хоспитализирана за периода от 03.09.2025 г. до 12.09.2025 г. В резултат от удара, ищцата *** и нямала спомени как е отведена в ***. Сочи, че процесната злополука била декларирана пред компетентните органи, като с Разпореждане № *** по описа на ТП на НОИ-Пловдив била призната за трудова. Ищцата излага твърдения, че в болницата нямала спомени за случилото се, имала силно ***, както и силни болки в *** и *** крак. След извършените й редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на процесната злополука, били претърпени следните травматични увреждания, а именно: ***; ***; ***; ***; ***. Още в деня на 1 хоспитализацията, на ищцата били поставени гипсови имобилизации за 45 дни на *** и ***. След изписване, на ищцата били дадени препоръки да не натоварва *** и ***, за период от 45 дни, както и да използва помощни средства (патерици), с които да се придвижва; предписан й бил щадящ режим с постепенно раздвижване и право на два контролни прегледа, като и е назначен един контролен скенер на главата след един месец от инцидента. Поддържа, че към настоящия момент, ищцата се възстановявала в домашни условия, като предвид фрактурата в областта на ***, който е почти напълно обездвижен, и към момента се нуждаела от чужда помощ при извършването на битовите си и хигиенни нужди. За целта за ищцата се налагало да ангажира денонощно своите близки, които да са непрестанно до нея, за да й помагат и обслужват. Отделно от изложеното, ищцата изпитвала множество силни и непрестанни болки, поради което й се налагало постоянно да приема силни обезболяващи и седативни медикаменти. Сочи, че възстановителният период продължавал и към настоящия момент, като същата и към момента е в болнични и е временно нетрудоспособна. Според лекарските прогнози, с времето болките, които Г. С. изпитва, ще намалят своя интензитет, но съществува вероятност движенията в областта на *** крак и *** ръка, да останат ограничени и болезнени. Предвид гореизложеното, съществува реална опасност и вероятност, здравословното състояние на Г. С. да остане пожизнено увредено. Претърпяната злополука се отразила и на психиката на ищцата, като същата се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието, поради което й се налагало да приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки; тревожила се, че никога няма да успее да се възстанови напълно, няма да може да бъде същият пълноценен човек, какъвто е била преди злополуката и до края на дните си ще бъде в тежест на своите близки. Предвид така изложените твърдения предявява настоящия осъдителен иск за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80000 лв., моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „Български пощи“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, със становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че ищцата е служител при ответното дружество на длъжност „***“, считано от *** в *** към гр. П.. Сочи, че във връчената на ищцата длъжностна характеристика липсвало задължение, свързано с управление на велосипед. Поддържа, че като работодател е осигурил безопасни и здравословни условия на труд за възлаганата от него работа.

Посочва, че съгласно длъжностната характеристика, ищцата осъществявала приемането, обработването и доставката на кореспондеция, ежедневния и периодичен печат. Поддържа, че отговорността за настъпилия инцидент била на водача на тротинетката, който се движил с голяма и несъобразена скорост. Твърди, че работодателят не е давал разрешение ищцата да използва личния си велосипед при изпълнение на трудовата си дейност, нито на нея е предоставен служебен велосипед за тази цел. Сочи, че в „Български пощи“ ЕАД била приета и действала Инструкция за приемане и безопасно управление на брандирани двуколесни велосипеди, в която били описани задълженията на работодателя при предоставяне на служебен велосипед за разнос на пратки. За изпълнение на трудовите й функции, на ищцата била предоставена и заплатена карта за ползване на градски транспорт срещу подпис за месеците 07, 08, 09.2025 г., като ищцата се е отклонила от нарежданията на работодателя и е използвала личен велосипед, не е носила каска и светлоотразителна жилетка, с което е нарушила чл.2.4 от посочената инструкция, както и чл.33 от ЗЗБУТ.

Твърди, че до подаването на исковата молба ищцата не е уведомила ответното дружество за претенцията си за неимуществени вреди. Сочи, че към момента на злополуката между ответника и ОЗК Застраховане АД бил сключен застрахователен договор № ***, като от работодателя били подадени необходимите документи за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че на основание чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение се намалявало с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Поддържа, че съгласно чл.200, ал.3 КТ, доколкото ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност и било заплащано обезщетение, което следвало да се приспадне 2 от претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на чл.201, ал.2 КТ, като намира, че отговорността на работодателя следва да се намали поради проявена груба небрежност от работника, каквато била налице в случая, доколкото ищцата пренебрегнала правилата за движение с велосипед и изпълнение на законните нареждания на работодателя. Възразява по отношение на размера на претенцията.

Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на по-малък от претендирания размер, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск правно основание чл.200 КТ, предявен от работник за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, в резултат от настъпила трудова злополука.

Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вредите, настъпили от трудова злополука.

Отговорността е безвиновна, гаранционно-обезпечителна, тъй като работодателят отговоря независимо дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. На обезщетяване подлежат претърпените имуществени и неимуществени вреди. За реализиране на отговорността на работодателя е необходимо наличието на следните материалноправни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните; ищцата да е претърпяла посочената злополука, вследствие на която е настъпила ***; ищцата да е претърпяла и да търпи неимуществени вреди – болки и страдания; причинната връзка на вредите със злополуката, както и размер на претърпените вреди. Обективният характер на отговорността влече след себе обезщетяване на вредите, дори и при виновно поведение на пострадалото лице – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отпадане на имуществената отговорност би имало само при умишлено самонараняване – чл.201, ал.1 КТ, а при груба небрежност отговорността може да бъде само намалена с оглед степента на съпричиняване – чл.201, ал.2 КТ.

Трудовата злополука е легално дефинирана в разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспобосност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Квалифицирането на една злополука като трудова се осъществява по административен ред от длъжностни лица в териториалното поделение на НОИ, които издават разпореждане, подлежащо на обжалване.

Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален администривен ред, който не може да бъде игнориран.

Между страните не се спори, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че по силата на трудов договор № *** (л.59 от делото) ищцата е работила при ответното дружество на длъжност *** в *** в гр. П., на пълно работно време от 8 часа дневно. В задълженията на работника съгласно длъжностната характеристика на *** (л.60 от делото) се включвало доставянето на обикновените пратки и пощенските кутии, както и писмовните пратки, колетните покани, поканите за пощенски и експресни записи и известията за недоставени малки пакети – лично на получателя срещу подпис.

Безспорно е също така, че на *** около 9,50 часа е гр. П., на велоалея, намираща се в района на кръговото кръстовище на *** в ***, при изпълнение на трудовите си задължения – разнос на пощенски пратки по адреси на получатели в ж.к.

***, при управление на велосипед, е била внезапно ударена от движеща се по алеята електрическа тротинетка, при което е била повалена на земята. В резултат от падането на *** страна на тялото на ищцата били причинени травматични увреждания в областта на ***, които са причинили ***, без открита *** травма, повърхностни 3 травми на друга и неуточнена част на ***, счупване само на ***, закрито, на ***.

Така настъпилата злополука е призната за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО с разпореждане №*** на ТП на НОИ – П. (л.23 от делото), като е била декларирана от работодателя с декларация от 04.09.2025 г. Няма данни по делото разпореждането да е било обжалвано, поради което същото се приема за влязло в сила и пораждащо всички правни последици.

Установяването по надлежния ред на настъпила трудова злополука, породила процесните травматични увреждания, поражда правото на пострадалата да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото се установи по категоричен начин от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице *** М. Б., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че при трудовата злополука, станала на *** ищцата е получила следните травматични увреждания, а именно: ***, без открита ***; ***; *** в лявата ***; наличие на *** под и над твърдата *** в ***; счупване на ***; счупване на ***; счупване на *** в горната и част. Непосредствено след инцидента ищцата е приета по спешност в УМБАЛ „Св.