Решение № 153 от 15.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Ловеч, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500217 по описа за 2026 година година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 28/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 759/2024 г., Луковитският районен съд е осъдил на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД С. П.

П., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на А. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3579.04 евро /7000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, негативни преживявания в резултат на извършено на **.**.**** г. около 15.30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на *** от ответника С. П. П. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1-во от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите - **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, за което има одобрено споразумение по НОХД № 256/2024 г. по описа на РС – Луковит, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 25564.59 евро /50 000 лева/ отхвърлил иска.

Със същото решение на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД е осъдил Р.

С. П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А. Ю. А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 3579.04 евро /7000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, негативни преживявания в резултат на извършено на **.**.**** г. около 15.30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на *** от ответника Р. С. П. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл.

1

20, ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1-во от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите - **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, за което има одобрено споразумение по НОХД № 256/2024 г. по описа на РС – Луковит, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 25564.59 евро /50 000 лева/ отхвърлил иска.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. П. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на А. Ю. А., ЕГН **********, сумата от 397.27 евро /777.00 лева/ разноски в производството съразмерно с уважената част от иска, а Р. С. П., ЕГН ********** сумата от 397.27 евро /777.00 лева/ - разноски в производството съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА А. Ю. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на адв. Р. М. от ЛАК сумата от 715.81 евро /1400.00 лева/, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответниците С. П. П. и Р. С. П. пред Районен съд – Луковит.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. П. П., ЕГН ********** и Р. С. П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят в полза на РС Луковит държавна такса в размер на по 143.16 евро /280.00 лева/ всеки от тях.

Срещу решението на РС – Луковит в частта, с която предявените искове са отхвърлени срещу всеки от ответниците за разликата над 3579.04 евро /7000 лв./ е постъпила въззивна жалба от А. Ю. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С. Р. от АК – Търговище. Счита, че същото е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилна преценка и обсъждане на всички събрани доказателства.

Твърди, че съдът е пренебрегнал получените наранявания, изразяващи се в открита рана на главата, охлузни рани на лява скула и оток, контузия на главата и гръдния кош, отразени във фиша за спешна медицинска помощ, както и констатираните в епикризата на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр.

Варна. Оспорва извода на районния съд, че ищецът е претърпял само две наранявания, които са били с по-значителен интензитет за период около два месеца, което е в противоречи с обективните данни за множество тежки травми.

На следващо място изтъква, че ЛРС е приложил неправилно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, присъждайки обезщетение от 3579.04 евро /7000 лв./ от всеки един от ответниците. Не са отчетени изключителната бруталност и хулигански подбуди на деянието, преживеният ужас и безпомощност от ищеца, пълното незачитане на човешкия живот и нанасянето на ударите на публично място в присъствието на множество хора, както и публичния отзвук. Оспорва и размера на присъдените на ответниците разноски по чл.38 от ЗАдв.

Моли съда да отмени обжалваното решение на ЛРС в отхвърлителната му част и постанови ново, с което уважи предявените от А. Ю. А. искове срещу ответниците.

Срещу решението на РС – Луковит е постъпила въззивна жалба от С. П.

2

П., чрез пълномощника адв.М. от ЛАК в частта, с която е уважен предявения срещу него иск за разликата над 2000 евро до 3579.04 евро. Счита, че в тази част решението е частично необосновано. Изтъква, че с одобреното от съда с определение по НОХД № 265/2024 г. на РС – Луковит споразумение, не е признат за виновен за всички посочени увреждания на ищеца и постановеното решение не е съобразено с принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че лечението на счупената челюст на ищеца е протекло гладко и без усложнения, поради което признава предявения иск за сумата от 2000 евро. В случая не са приложени доказателства за влошено здравословно и психическо състояние, посещения при специалист и провеждано лечение, за да се претендира от ищеца такова завишено обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на С. П. П. от А. Ю. А., чрез адв.С. Р.. В него изразява становище, че не са налице основания за намаляване на присъденото обезщетение, а то следва да бъде увеличено до първоначалния претендиран размер. Излага подробни съображения в тази насока, като моли съда да я остави без уважение.

В съдебно заседание въззивникътг А. А. се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв.С. Р. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и оспорва подадената от С. П. въззивна жалба.

Въззивникът С. П. се представлява от упълномощения процесуален представител адв.М., който поддържа подадената от П. въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на А. А.. Подробни доводи излага в представената писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания.

Обжалваното решение на РС Луковит е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 759/2024 г. по описа на РС - Луковит е образувано по предявени от А. Ю. А. срещу С. П. П. и Р. С. П. искове с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от 3

ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да му заплатят разделно по 25 000 лева всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и негативни преживявания в резултат на извършено на **.**.**** г. около 15.30 часа на път LOV 1095 при км 7+860 в землището на *** от ответниците престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

129, ал. 1 вр. ал. 2 пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1-во от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на причиняване на вредите - **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, за което има одобрено споразумение по НОХД № 256/2024 г. по описа на РС – Луковит.

Ответниците С. П. П. и Р. С. П. са оспорили предявените искове за репариране на неимуществените вреди като прекомерно завишени и не съответстващи на причинените на ищеца вреди. Ответникът Р. П. признава иска до размер на сумата от 5000.00 лв., а С. П. до размер на сумата от 2000.00 лв.

По делото няма спор, че с протоколно определение № 74 от 01.10.2024 г., постановено по НОХД № 256/2024 г. по описа на Луковитския районен съд, е одобрено споразумение, с което ответниците С. П. П. и Р. С. П. са признати за виновни за това, че на **.**.**** г., около 15,30 часа, на път LOV 1095, при км 7+860 в землището на *** в съучастие като съизвършители, умишлено и по хулигански подбуди причинили средна телесна повреда на А. Ю. А., изразяваща се в травматично счупване на челюст – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, пр. 3-то вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, за което всеки от двамата ответници е осъден на наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години.

От приложената по досъдебното производство /л.58/ епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на **.**.**** г. и е изписан на **.**.**** г. за лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости. На **.**.**** г. е претърпял операция за прилагане на шина. В епикризата е посочено, че е установена и фрактура на *** в дясно, както и полифрагментна фрактура в основата на ***.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента на **.**.**** г. на ищеца А. Ю. А. е причинено: счупване на долната челюст с последващо оперативно лечение – метална остеосинтеза, повреда причинила на ищеца затруднение на отхапването, говора и дъвченето – трайно за повече от месец.

На същия е причинено и счупване на едно ребро /девето ребро в дясно/, без данни за излив на кръв или въздух в дясната гръдна кухина – временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установените изменения са от травматично естество и се дължат на: счупването на долната челюст на внезапен силен удар в областта на лицето и по-точно в областта на брадата с твърд тъп предмет и това може да бъде юмрук; счупването на едно ребро също така се дължи на удар с твърд тъп предмет с ограничена ударна 4 повърхност – най-вероятно ритник. Пълен оздравителен процес от тези изменения се очаква около 2 месеца след произшествието. Болките са силно изразени в първите дни след причиняването на тези изменения и преминават след оперативното лечение в стационар, и след прилагане на обезболяващи средства. В съдебното заседание вещото лице допълва, че оздравителният период за пълното възстановяване от травматичното счупване на долната челюст в конкретния случай е около два месеца, през който период пострадалият се е хранил само с меки течни храни, а от счупеното ребро възстановяването е 15-20 дни, като в началото има болки при дълбоко вдишване и движение, след което отшумяват.

От ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Д. А. и Е. Е. М.. В показанията си св.Н. А. - съпруга на ищеца, излага, че на **.**.**** г. шефа на съпруга й се обадили по телефона, че е пребит. При завръщането му вечерта видяла, че блузата и панталоните му били в кръв, по челото му било спукано, лицето му било в синини, очите му били почти затворени, имало синини по торса и гръдния кош. На следващия ден посетили УМБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна, където ищецът бил прегледан и след извършени изследвания се установило, че има счупена челюст и счупено ребро. Приели го в болницата, където била извършена оперативна интервенция на челюстта, поставени му били шини. Твърди, че лежал в болницата 10 дни, а след това през седмица ходели на прегледи. Около месец и половина - два приемал само течна храна и не можел да говори, не можел да се движи и плачел като бебе. И сега при застудяване изпитвал болки в областта на счупеното ребро. Излага, че А. работи като шофьор и когато е станал инцидента, е карал деца и изпаднал в шок. Ползвал един месец болничен и като тръгнал отново на работа не му давали екскурзии а само еднодневни, за да не се затруднява. Свидетелката твърди, че и сега, влизайки в ***, ищецът отново преживява случилото се и изпитва страх от евентуална среща. Пояснява, че към настоящия момент челюстта е възстановена и ищецът се храни нормално.