Определение № 1236 от 23.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1236 гр. Стара Загора, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500694 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.413, чл.414а, чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба вх.№ 24911/12.08.2025г. от длъжника - пълнолетния български гражданин Т. С. Д. от гр.С.З. против останалата негативна за него част от Разпореждане № 1551/07.07.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д. № 3002/2025г. по описа на РС гр.Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати наред с главницата от 9 500 лв. и на останалите дължими суми – ДТ - 190 лв. и 1 200 лв. за адвокатски хонорар и е била издадена съответната Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК по искане на заявителя- пълнолетния български гражданин К. И. Б. /също от гр.С.З./, относно които не е налице отмяна с постановеното впоследствие в з.з. Определение № 2616/12.09.2025г. относно междувременно заплатената изцяло главница от 9 500 лв. Моли настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, или алтернативно до минимума от 200 лв., със законните последици.

В законния 1- седмичен срок по делото е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 26326/28.08.2025г. от заявителя - пълнолетния български гражданин К. И. Б. от гр.С.З., който счита заплатения адвокатски хонорар от 1 200 лв. за напълно относим към размера на претенцията, фактическата и правната сложност на казуса и извършените от пълномощника - адвокат съответно фактически и правни действия по делото.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, съображенията в Отговора на ч.жалба, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното Разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /длъжник/, в предвидения законов срок за 1 обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК, като на длъжника на 05.08.2025г. му е била връчена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, peг.№ 1551/07.07.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 3002/2025г. по описа на PC- Ст.Загора, с която му е било разпоредено да заплати на кредитора /заявител/ К. И. Б. от гр.С.З. главница в размер на 9 500 лв., представляваща дължима за връщане сума по договор за паричен заем от 27.03.2025г. с нотариална заверка на подписи от 27.03.2025г. и с краен срок на връщане 27.06.2025г., законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 190 лв. за внесена дължима Държавна такса и 1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника - адвокат на заявителя. С процесната ч.жалба длъжникът Т. С. Д. от гр.С.З. на осн. чл.413, ал.1 от ГПК обжалва в останалата й част процесната Заповед в частта на присъдените разноски само относно посочено дължимо парично задължение за заплащане на сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Длъжникът прави изрично писмено възражение за прекомерност на присъденото със заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист адв. възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Въззивният съд счита, че в конкретния случай липсва някаква особена фактическа и правна сложност на ч.гр.дело с предмет заявление по реда на чл.417 от ГПК, още повече, че Заявлението се подава по утвърден писмен и електронен образец, осъществените от процесуалния представител/адвокат/ на заявителя процесуални действия представляват попълване на образеца на заявлението по чл.417 от ГПК, процесното заповедно производство се развива изключително и само в закрито заседание и съответно приключва в закрито заседание. С оглед нормата на § 1а, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАС- София, относно нормативния критерии за преценка на „Фактическата и правна сложност“ попълването на Заявление по образец, в което е посочен един длъжник /физическо лице/, един заявител /също физическо лице/, фактически липсва излагане на някаква сложна и обемна фактическа обстановка, няма изчисляване и искане за присъждане на лихва за забава, което да предполага по-голямо усилие и вложено време, и по делото липсва указание за свършена от адвоката работа в официални почивни и/или празнични дни. Следователно дори и при прилагане на разпоредбата на незадължителната за съда и за страните норма на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004г., претендираното и първоначално присъдено възнаграждения за адвокатска работа претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. се явява необосновано и твърде завишено. Съгласно общите правила на Наредбата № 1/2004г. при изчисляване на същото по материален интерес, фактическа и правна сложност и обема на извършената работа, размерът му не следва да надхвърля трайно обичайните за подобни и идентични казуси в региона от 200 2 лв. Наред с това на датата на връчване на съдебните книжа по ч.гр.д.№ 3002/2025г. по описа на PC- Ст.Загора на 05.08.2025г. /л.16 от първоинстанционното ч.гр.дело/ вече са били заплатени на заявителя /макар и от трето за спора лице - Е.Б.Д./ по негова банкова сметка изцяло главницата в размер на 9 500 лв., без останалите акцесорни вземания. Към датата на депозиране на процесната ч.жалба /12.08.2025г./ длъжникът е депозирал и писмено Възражение по реда на чл.414а от ГПК /л.14- 15 от делото на PCСт.Загора/ по висящото ч.гр.дело.

Във връзка с това въззивният съд счита, че процесната ч.жалба се явява в значителна част основателна и доказана, като в тази му атакувана част Разпореждането следва да бъде частично отменено съгласно чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 от ГПК, като присъденото адв. възнаграждение се намали от постановения от РС цялостен претендиран и присъден размер от 1 200 лв. на минималните 200 лв., със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, чл.411, ал.2, т.2, чл.417 и чл.418 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично Разпореждане № 1551/07.07.2025г. по ч.гр.д.№ 3002/2025г. по описа на РС- гр.Ст.Загора в частта му за присъдения адв.хонорар над 200 лв. /двеста лева/ до постановените общо 1 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му атакувана част Разпореждане № 1551/07.07.2025г. по ч.гр.д.№ 3002/2025г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3