Решение № 331 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503254 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Н. Ф. И. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв.С. Г. против Решение №554/10.10..2025г. постановено по гр.д.№989/2025г. по описа на

Асеновградски РС, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №340 от 26.06.2025г. по гр.д.№989/2025г., като в одобреното споразумение се счита, че семейното жилище, находящо се в гр.

***, ще се ползва от двамата съпрузи – и от М. Н. И., ЕГН ********** от гр.

***, и от Н. Ф. И., ЕГН ********** от гр. ***, поотделно. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановения акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната на обжалвания акт, като вместо това въззивният съд остави без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваематата страна М. Н. И., ЕГН ********** , чрез процесуалния представител адв.Л. А. - М. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 евро, представляващи 1 договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от М. И., в която твърди, че с постановеното решение за прекратяване на брака е одобрено споразумение по реда на чл.51 СК, но в съдебния акт погрешно е отразена волята на страните относно ползването на семейното жилище, находащо се в гр. ***.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е констатирал, че по делото е постановено решение №340 от 26.06.2025г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение по реда на чл.51 СК, съгласно което страните са се съгласили семейното жилище, намиращо се в гр. ***, да се предостави за ползване на двамата съпрузи, но в решението си съдът е посочил, че ползването се предоставя единствено на съпругата Н. И.. В тази връзка първоинстанционният съд е констатирал, че в съдебния акт не е отразена действителната воля на страните, поради което е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като ползването на семейното жилище е предоставено и на двамата съпрузи.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения: от

Страните – молители в първоинстанционното производство са сезирали съда с молба бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, като съдът утвърди постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, което споразумение урежда и въпросът с ползването на семейното жилище на съпрузите, а именно: семейното жилище, находящо се в гр. ***, да се ползва и от двамата съпрузи - М. Н. И. и Н. Ф. И..

При възпроизвеждане волята на страните в съдебния акт се констатира несъответствие, в смисъла на непълнота, между изразената воля на молителите в споразумението по чл.51 СК и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Предвид на това, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за допускане на исканата поправка в текста на съдебения акт, тъй като чрез нея се засяга вече формираната воля на 2 молителите по съществото на спора и крайния изход на делото. Ето защо молба за поправка на очевидна фактическа грешка се явява основателна и като такава правилно е уважена от първоинстанционния съд.

Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 евро, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №554/10.10..2025г. постановено по гр.д.

№989/2025г. по описа на Асеновградски РС.

ОСЪЖДА Н. Ф. И., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на М. Н. И., ЕГН ********** от гр. ***, направени през въззивната инстанция разноски в размер на 350 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503254 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Н. Ф. И. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв.С. Г. против Решение №554/10.10..2025г. постановено по гр.д.№989/2025г. по описа на

Асеновградски РС, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №340 от 26.06.2025г. по гр.д.№989/2025г., като в одобреното споразумение се счита, че семейното жилище, находящо се в гр.

***, ще се ползва от двамата съпрузи – и от М. Н. И., ЕГН ********** от гр.

***, и от Н. Ф. И., ЕГН ********** от гр. ***, поотделно. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановения акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната на обжалвания акт, като вместо това въззивният съд остави без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваематата страна М. Н. И., ЕГН ********** , чрез процесуалния представител адв.Л. А. - М. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 евро, представляващи 1 договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от М. И., в която твърди, че с постановеното решение за прекратяване на брака е одобрено споразумение по реда на чл.51 СК, но в съдебния акт погрешно е отразена волята на страните относно ползването на семейното жилище, находащо се в гр. ***.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е констатирал, че по делото е постановено решение №340 от 26.06.2025г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение по реда на чл.51 СК, съгласно което страните са се съгласили семейното жилище, намиращо се в гр. ***, да се предостави за ползване на двамата съпрузи, но в решението си съдът е посочил, че ползването се предоставя единствено на съпругата Н. И.. В тази връзка първоинстанционният съд е констатирал, че в съдебния акт не е отразена действителната воля на страните, поради което е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като ползването на семейното жилище е предоставено и на двамата съпрузи.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения: от

Страните – молители в първоинстанционното производство са сезирали съда с молба бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, като съдът утвърди постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, което споразумение урежда и въпросът с ползването на семейното жилище на съпрузите, а именно: семейното жилище, находящо се в гр. ***, да се ползва и от двамата съпрузи - М. Н. И. и Н. Ф. И..

При възпроизвеждане волята на страните в съдебния акт се констатира несъответствие, в смисъла на непълнота, между изразената воля на молителите в споразумението по чл.51 СК и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Предвид на това, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за допускане на исканата поправка в текста на съдебения акт, тъй като чрез нея се засяга вече формираната воля на 2 молителите по съществото на спора и крайния изход на делото. Ето защо молба за поправка на очевидна фактическа грешка се явява основателна и като такава правилно е уважена от първоинстанционния съд.

Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 евро, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №554/10.10..2025г. постановено по гр.д.

№989/2025г. по описа на Асеновградски РС.

ОСЪЖДА Н. Ф. И., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на М. Н. И., ЕГН ********** от гр. ***, направени през въззивната инстанция разноски в размер на 350 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.