Решение № 215 от 15.07.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Козлодуй, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100180 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Н. И. Н., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .... с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД против Й. И. Й., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...., за приемане за установено по отношение на ответника на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №551/13.09.2022г., издадена по ЧГД №1073/2022г. по описа на РС – Козлодуй, че ответникът дължи на ищеца, както следва - сума в размер на 25000.00 лева / двадесет и пет хиляди лева /, част от главница от общо 41700.00 лева / четиридесет и една хиляди и седемстотин лева /, представляваща невърнат паричен заем по договор за заем, ведно със законната лихва за периода от 29.07.2022г. до изплащане на вземането.

Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето и заповедното производство.

В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства:нареждане разписка от „ Булбанк „ от 04.07.2017г.; платежно нареждане от дата 06.07.2017г.; удостоверение за изплатен кредит от 06.07.2017г.; вносна бележка от 05.07.2017г.; разписка за получена сума от 31.01.2017г.; платежно нареждане от 06.07.2017г.; касов бон от 06.07.2017г.; споразумение за пълно предсрочно погасяване от 06.07.2017г.; вносни бележки от 05.07.2017г. – два броя; вносна бележка от 06.07.2017г.; заявление за пълно предсрочно погасяване от 05.07.2017г.; Запис на заповед; сметка 1 предсрочно погасяване и карта за погасяване на кредита; платежни нареждания от 05.07.2017г. – пет броя; справка сметка и суми за Фератум, Кредисимо и Неткредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил на ответника – негов племенник в заем сумата от 41700.00 лева, за което същият е подписал разписка, че дължи горепосочената сума към дата 14.06.2020г..

Отразено е, че ищецът многократно е приканил ответника да му заплати дължимата сума, в т.ч. и с нотариална покана, но плащане не било извършено.

В допълнителна искова молба ищецът излага твърдения, че е предоставил на племенника си Й. И. Й. в заем общата сума от 41700.00 лева, по силата на устен договор за заем.Сочи се, че сумата е била предоставена на части, както следва – на 06.06.2016г. – 3000.00 лева; на 22.06.2016г. – 2000.00 лева; на 04.07.2017г. – 39000.00 лева.Ищецът е отразил, че с последната сума предоставена в заем на ответника, били погасени други задължения на последния, както следва – 11680.00 лева в „ Булбанк „; 9890.00 лева – пет броя бързи кредити; 8020.00 лева в „ Пощенска банка „; 950.00 лева в „ Макс кредит „; 4910.00 лева – два броя кредити; 2300.00 лева – към Ю. Т. в „ Еконт „;

300.00 лева, дължими на Здравко Янков; 300.00 лева – дължими на Коко / колега на ответника /; 200.00 лева – вноска по кредит и 450.00 лева – на ответника за джобни.

Ищецът твърди, че по тези устни договори за заем ответникът е подписал разписка, че дължи на ищеца сума в размер на 41700.00 лева към дата 14.06.2020г..Сочи се, че сумата е изискуема от дата 22.07.2017г., на която дата съобразно устната уговорка между страните, ответникът е започнал да му заплаща по 500.00 лева месечно, до издължаване на сумата, което продължило до 02.05.2020г., като ответникът изплатил общо на ищеца 13000.00 лева.

Твърди се още, че разписката е била подписана от ответника на 14.06.2020г. като признание на задължението му, тъй като същият е спрял да връща предоставената сума.Ищецът сочи, че за погасените от негова страна суми на заемите на ответника е бил уведомил бащата и майката на последния, а именно – В.С – сестра на ищеца и покойния й съпруг – И.С.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника чрез процесуалния си представител адв.М. С. е постъпил писмен такъв.

С отговора се оспорват твърденията на ищеца, че същият е предоставил на ответника сума в размер на 41700.00 лева.Прави се изявление, че ищецът никога не е предоставял на ответника подобна сума, още по – малко в заем, а доколкото по делото нямало приложен договор за заем, ответникът счита, че твърдението на ищеца е голословно и следвало да бъде отхвърлено.

Прави се още изявление от страна на ответника, че никога не е сключвал с ищеца договор за заем, поради което не дължал претендираната сума.Сочи се още от страна на ответника, че не можело да се приеме, че е налице договор за заем, тъй като в представената от ищеца разписка нямало място и дата, на 2 която е сключен договора, както и липсвало основание, на което се дължи посочената сума.Сочи се още, че не ставало ясно какво представлява датата, посочена от ищеца в исковата молба, формулирана по следния начин „ към 14.06.2022г. „, т.е. дали представлява дата на или период, както и, че тези неясноти водели до невъзможност да се разбере дали това е датата на сключване на договора или е дата, на която трябва да се плати заема.Прави се искане ищецът да уточни тези обстоятелства и да заяви дали изобщо става дума за заем.

В отговора се сочи още, че в разписката нямало име нито на лицето, което я е издало, нито на лицето, което трябва да върне сумата, като се счита, че оставало загадка как и на какво основание ищецът е приел, че именно ответникът е лицето получило сумата, а самият ищец е адресат на разписката.Посочено е, че подписът бил без име, поради което се счита, че не ставало ясно чий е вуйчото, както и кое лице трябва да се индивидуализира като „ вуйчо „.

В отговора са изложени твърдения, че през годините ответникът е получавал в заем различни по размер парични средства от вуйчо си Х. П., на когото е издавал разписки за получени суми.Също така се твърди, че доколкото никога не е получавал на ръка парични средства от ищеца, то не е писал и подписвал разписка, с която да се задължи да му върне дадената сума.Ответникът твърди и че никога не е подписвал и разписката, която ищецът е приложил по делото и от която черпи права, както и че няма представа как се е сдобил с нея.С оглед изложеното на основание чл.193 от ГПК оспорва истиността на разписката и прави искане да бъде открито производство по нейното оспорване.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба се прави искане производството по делото да бъде прекратено, тъй като предявеният иск бил неясен, недопустим и неоснователен.

На първо място се сочи, че искът е недопустим, тъй като производството по делото е подсъдно на ОС – Враца като първа инстанция, тъй като цената на иска е над 25000.00 лева, поради което следвало да се изпрати по компетентност на ОС – Враца.

На следващо място се сочи, че въпреки уточняващата молба, искът бил все така неясен, тъй като с молбата от дата 04.05.2023г. били наведени нови твърдения за дадени в заем суми, с които се надвишавала цената на иска от 41700.00 лева.В тази връзка е отразено, че в т.1 от молбата, ищецът бил посочил, че на 06.06.2017г. и на 22.06.2017г. е предоставил на ответника по силата на устен заем сумата от общо 5000.00 лева, като от изложеното не ставало ясно дали тази сума е включена в исковата претенция от 41700 лева или са други суми, които не се претендират по делото.В тази връзка се прави искане ищецът да бъде задължен да уточни дали е включил тази сума в цената на иска и ако същата е включена и се претендира, да бъдат представени доказателства за нейното предаване.В случай, че ищецът претендирал тази 3 сума е отразено, че същата не се дължи, тъй като била погасена по давност, която била настъпила на 06.06.2022г. за сумата от 3000.00 лева и на 22.06.2022г., за сумата от 2000.00 лева.

На следващо място е отразено, че в исковата молба в т.1 се твърдяло, че по силата на устен заем, ищецът бил предоставил на ответника сума в размер на 39000.00 лева, като исковата претенция била за 41700.00 лева.Предвид разминаването на сумите се прави искане ищецът да бъде задължен да посочи какъв е действителния размер на дадените в заем суми, как е формирана исковата претенция и на какво се дължи разликата.Сочи се още, че отделно ищецът твърдял, че от дадената в заем сума от 39000.00 лева, ответникът му е върнал 13000.00 лева, като вместо цената на иска да намалявала, същата се увеличавала, което правели иска неясен.

На следващо място се счита, че иска е изцяло погасен по давност.В тази връзка се сочи, че в т.2 от молбата, ищецът е заявил, че сумата по заема е изискуема от 22.07.2017г., следователно от тази дата се счита, че е започнала да тече погасителната давност за цялото вземане и същата била изтекла на 22.07.2022г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 13.09.2022г..

Също така се оспорва твърдението изложено в исковата молба по настоящето дело, че ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 13000.00 лева и след като е преустановил плащанията, ответникът е подписал на ищеца представената с исковата молба разписка от 14.06.2020г..В тази връзка се сочи, че страните от години са във влошени отношения, а това било опит за изнудване на ответника от страна на ищеца.Настоящият иск се сочи, че бил доказателство за тези отношения и действия, тъй като бил пореден опит за злоупотреба и натиск от ищеца спрямо ответника и неговото семейство.Отразено е, че причината страните да влошат отношенията си бил заем, който ищецът предоставил на ответника с банков превод от 15.09.2016г. за сумата от 14000.00 лева.Изложени са твърдения, че след като ответникът получил последната и след предварителна уговорка за начин на плащане, почти бил върнал сумата до началото на извънредното положение през месец март 2020г..Този факт бил установен и от съдебния състав, разгледал гражданско дело, образувано по иск на ищеца срещу ответника за сумата от 14000.00 лева.Сочи се, че с Решение, постановено по ГД №1029/2021г. по описа на РС – Козлодуй, съдът е отхвърлил иска за сумата над 1000.00 лева до исковата претенция от 14000.00 лева.Отразено е, че Решението не е влязло в сила.

Ответникът твърди, че това бил единствения заем и единствените финансови средства, които ищецът му бил предоставил.Също така сочи, че будело недоумение поведението на ищеца, тъй като същия в заседанията пред РС – Козлодуй и ОС – Враца твърдял, че ищецът не му е върнал никаква част от заема, а с молбата от 04.05.2023г. е направил признание на плащането, по месеци и суми, както било описано в решението.

4

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че последният му е предоставил сумата от 41700.00 лева, като заявява, че ищецът никога не му е предоставял подобна сума, още по – малко в заем.Счита се, че доколкото по делото нямало приложен договор за заем, то твърдението на ищеца, че се касае за устен заем било голословно и следвало да бъде отхвърлено.Ответникът заявява, че никога не бил сключвал с ищеца договор за устен заем, поради което и не дължал претендираната от него сума.

В тази връзка се сочи, че не можело да се приеме, че между страните е налице устен договор за заем, тъй като в представената от ищеца разписка нямало място и дата, на която е сключен договора, както и липсвало основание, на което се дължала посочената сума.Такива уточнения се сочи, че нямало и в молбата от 04.05.2023г..

Отразено е, че не ставало ясно какво представлявала датата, посочена от ищеца в исковата молба и молбата от 04.05.2023г., и формулирана по следния начин „ към 14.06.2020г. „, т.е. дали представлява дата или период.Тази неяснота водела до невъзможност дали това е датата на сключване на договора или е датата, на която е трябвало да се плати заема.В тази връзка се прави искане доколкото с молбата отново не било направено уточнение, производството по делото да бъде прекратено.

Също така се сочи, че в разписката нямало име нито на лицето, което я е издало, нито на лицето, което трябва да върне сумата, поради което се счита, че оставало загадка как и на какво основание ищецът е приел, че именно ответникът е лицето получило сумата, а ищецът е адресат на разписката.Отразено е, че подписът също бил без име, така че не ставало ясно чий е вуйчото, както и кое лице трябва да се индивидуализира като „ вуйчо „.

Разпечатката съдържа 31 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2c98a1b-79d3-47aa-a8a4-f5248b551cd1