Решение № 442 от 26.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500455 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 8926/12.06.2023 год. по описа на ЧСИ рег. № 928 с район на действие РС –гр. Елин Пелин, длъжникът по изп. дело № 20239280400259 „В.В.“ ЕООД, гр. Е. е обжалвал разпореждане от 05.06.2023 год., с което съдебният изпълнител е намалил приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя от 2800 лева на 1500 лева, като е приел за неоснователна молбата на длъжника вх. № 8270/31.05.2023 год. за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, тъй като действия по изпълнението са извършвани, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото следва да се формира, както следва: сумата 200 лева – за образуване на изпълнителното дело /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и сумата 1300 лева за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането /чл. 10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата/.

Счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като в изпълнителното производство не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, а е подадена само молба от взискателя за образуване на изпълнително дело. Сочи още, че дължимата сума е заплатена веднага след получаване на призовката за доброволно изпълнение. Моли разпореждането да бъде отменено в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение до 200 лева.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в разпореждане от 05.06.2023 год., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на 200 лв. Произнасянето на съдияизпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, което подлежи на обжалване.

Според установената практика на ВКС на РБ /определение № 403 от 01.12.2008 год. по ч.гр. дело № 1762/2008 год. и др./ длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя „Х.“ ООД срещу длъжника „В.В.“ ЕООД, гр. Е. въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2023 год. по гр. дело № 593/2022 год. по описа на СОС, според който длъжникът следва да заплати на взискателя сумата 16 500 лв. – наемно възнаграждение за ползване на недвижим имот в гр. Е. за периода 01.05.2013 год. – 31.10.2014 год. и сумата 5023,75 лева обезщетение за забава, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 год. до окончателното изплащане.

В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 16.05.2023 год. са посочени дължимите суми за главница съгласно представения изпълнителен лист, ведно със законната лихва, както и разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. В изпълнителното производство е приет за събиране и адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 2800 лева. С молба вх. № 8270/31.05.2023 год. длъжникът е поискал да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнително дело, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год.

Видно от пълномощното, представено с молбата за образуване на изпълнително производство, както и от приложеното копие на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя адв. Калинова е била ангажирана в производството по изпълнителното дело и за водене на същото, като е депозирала молби по делото, получавала е съобщения за изпълнение на конкретни указания, дадени от съдебния изпълнител, представяла е доказателства, водена е кореспонденция с адвоката на ел. адрес, депозирала е становища, с които действия е осъществявала и процесуално представителство с цел удовлетворяване на вземането.

2

В молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е посочил способ за събиране на вземането, а именно – възбрана върху конкретно посочени недвижими имоти, собственост на длъжника, като на 11.05.2023 год. съдебният изпълнител е наложил исканата възбрана. Пълномощникът на взискателя е поискал още извършването на съответни справки за налични банкови сметки на длъжника и налагане на запори, включително върху сметката на дружеството в „У.Б.“ АД, върху която преди това е бил наложен обезпечителен запор; поискано е и извършването на други справки, вкл. в КАТ с оглед налагане на запор върху притежаваните от длъжника МПС, както и справка в НАП за декларирано движимо и недвижимо имущество и др.

Според приложения по делото договор за правна защита от 21.04.2023 год. взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство – образуване и водене на изпълнителното производство. С разпореждане от 23.05.2023 год. по молба на взискателя съдебният изпълнител е присъединил за събиране по делото и направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. По молба на длъжника за намаляване на разноските поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на взискателя, с обжалваното разпореждане от 05.06.2023 год. съдебният изпълнител е уважил частично молбата, като е намалил разноските от 2800 лева на 1500 лева и е оставил без уважение искането за намаляване на разноските в останалата част до 200 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел ІІ от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с посочените в текста изключения, които не са налице в настоящия случай. Безспорно дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника /чл. 78, ал. 1 от ГПК/. В случая тези разноски са определени в размер на 1500 лв., които са съобразени с минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба, за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. В случая въз основа на молбата за образуване на изпълнително производство са извършени и други действия, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, а именно – възбрана върху собствените на длъжника недвижими имоти и запор върху посочената от взискателя сметка на дружеството в „У.Б.“ АД, което е довело до резултат и паричното вземане е удовлетворено, поради което в случая следва да се присъди и възнаграждение по чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, като минималният размер за образуване и водене на изпълнителното дело в случая възлиза общо на 1500 лв. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите 3 изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото (вж. решение № 82/08.05.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. 1891/2010 год.). Длъжникът отговаря и за разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършените изпълнителни действия. Ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси и за разноските във връзка с тези действия. Според решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и др. длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени. В случая разноските са направени не само за образуване на изпълнителното производство, но и за осъществен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, въз основа на който вземането е удовлетворено. С оглед това съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и не са налице основания за намаляване на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените действия в изпълнителното производство и разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 8926/12.06.2023 год. по описа на ЧСИ рег.

№ 928 с район на действие РС –гр. Елин Пелин, подадена от длъжника по изп. дело № 20239280400259 „В.В.“ ЕООД, гр. Е. срещу разпореждане от 05.06.2023 год., с което съдебният изпълнител е намалил приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя от 2800 лева на 1500 лева, като е отказал да уважи молбата на длъжника вх. № 8270/31.05.2023 год. за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5