Решение № 1067 от 18.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30899/2022
- Вид
- Решение № 1067
- Подписан
- 18.01.2024
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 1067 гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110130899 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е. Д. Г., за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 3207,73 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 484,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., сумата в размер на 26,41 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67270 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ул. „Цар Самуил“ № 16, вх. А, ап. 2, аб. № 342493, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставял топлинна енергия на стойност 3207,73 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 484,60 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г. Развива съображения, че ответницата му дължала и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 26,41 лева за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва на стойност 5,78 лева, за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.11.2021 г., до окончателното изплащане. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че не е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Прави се възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност. Навеждат се доводи, че претенцията за мораторна лихва не била установена по размер, освен това не била изпадала в забава, поради което не дължала претендираната сума.
Оспорва се наличието на валиден договор между ищеца и фирмата, извършила дялово разпределение. Оспорено е извършването на услуги по дялово разпределение, като се твърди, че ако такова е било извършено, то същото било неправилно. Посочва се, че ищецът не представял доказателства за формиране на сумите, фактурирани в общите фактури, поради което искът бил недоказан. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД, не е взело становище.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните състезания, само ответницата е била представлявана. Пълномощникът отново е заявил искането към съда за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски в полза на ответната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 25.11.2021 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за исковите сумите. В срок е постъпило възражение от длъжника. На 25.05.2022 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.
Съдът счита, че по делото са представени писмени доказателства, от които по косвен път се извежда, че ответницата се явява носител на правото на собственост върху процесния апартамент за исковия период. Видно от приложения на л. 19 от делото списък на живущите по апартаменти в сграда на адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 16, при данните за ап. 2 са вписани имената Е. Д. Д. и ЕГН-то на ответницата, поради което съдът счита, че е визирана именно тя. Представена е и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 25364/27.03.1998 г. от Е. Д. Д., ЕГН **********, т.е. това на ответницата, с която е декларирано, че деклараторът е единствен собственик на исковия апартамент. Предвид посоченото съдът счита, че е доказано, че визираното в писмените документи лице е именно ответницата и че същата е станала носител на правото на собственост върху процесния имот преди началото на 2 исковия период. По делото не се навеждат възражения или твърдения за прехвърляне на правото на собственост, поради което съдът счита, че към исковия период ответницата е била собственик на процесния имот. За пълнота следва да се посочи, че с исковата молба ищецът е представил договор за наем от 20.01.1995 г. Доколкото обаче копието от документа се явява нечетливо на частите от него относно страните, които го сключват, и имота, който касае, съдът счита, че не следва да го кредитира и обсъжда като относимо доказателство по делото.
С Договор от 28.05.2018 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице- помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 2239/04.10.2002 г. между „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. „Самуил“ № 16 и ул. „Парчевич“ № 17, става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 342493, е била присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент № 2, находящ се в град София, ул. „Цар Самуил“ № 16, вх. А, е бил топлофициран, че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество, посочени в исковата молба на стойност.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.
Според експерта сумата за главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., предвид сумите за доплащане по изравнителните сметки и сумите за възстановяване след промяна на цената на топлинна енергия, възлиза на 2683,75 лева. Съдът изцяло кредитира заключението като подробно и логично изготвено от специалист в съответната област.
Видно от представените индивидуални справки и документи за извършен отчет за процесния период са извършвани услуги по дялово разпределение. От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. общата цена възлиза на 26,41 лева, а за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 25,02 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове, предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна 3 енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.
Предвид представените и коментираните по-горе писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот и следва да отговаря за заплащане на калкулираните задължения.
Съдът следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасяване по давност на задълженията.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид регламентираното в приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на 25.11.2021 г., с което се прекъсва давността, предвид което задълженията с настъпил падеж преди 25.11.2018 г. са погасени по давност.
За задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 454 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Исковият период за задължението за незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Предвид това, районният съд счита, че вземанията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.09.2018 г. са погасени по давност, а за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. задълженията в размер на 2683,75 лева продължават да се дължат. Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена за сумата в размер на 2683,75 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и да бъде отхвърлена над тази сума до пълния претендиран размер от 3207,73 лева и за периода извън уважения.