Определение № 1688 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500656 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Г. И. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В. Б., срещу определение от 26.03.2024г., обективиращо отказ №54/26.03.2024г., постановен от съдия по вписванията при ВРС, по заявление с вх.рег. №8946/2024г. на АВпс за заличаване на вписана възбрана от 08.08.2011, вх. Рег. №**, т.8, акт. 31. В жалбата се излага, че определението за отказ е незаконосъобразно. Сочи, че съдията по вписванията е следвало да извърши исканото заличаване, доколкото след изменението на чл.433 ал.4 ГПК заличаването на възбраната има действие занапред и не е необходимо издаване на изричен акт по чл.31 ал.2 ПВп. Твърди, че по силата на Постановление за възлагане е придобил от публична продан недвижимия имот, върху който през 2011г. е била наложена от съдебен изпълнител възбраната, чието заличаване се иска. И доколкото с вписването на възбраната се цели запазване на имота и съхраняването му до извършване на проданта, то с приключването на публичната продан тази цел е постигната и запазването на възбраната е неоправдано. Твърди се, че съдебната практика е изцяло в тази насока, като е цитирана такава. Сочи, че ГПК е с по-висок ранг от ПВп, поради което приложение има новата разпоредба на чл.433 ал.4 ГПК. Моли да бъде отменен незаконосъобразния 1 отказ на съдията по вписванията. Моли да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител и да му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

По същество съдът намира следното:

Със заявление с вх.рег. №8946/2024г. на АВпс Г* И. Т. чрез процесуален представител адв. Б. е поискал заличаване на вписана възбрана от 08.08.2011, вх. Рег. №**, т.8, акт. 31, върху имот с идентификатор ********, съставляващ Самостоятелен обект в сграда с площ по док. 103.71 кв. м., представляващ жилище-апартамент в гр.Варна, ул. „*****“, No 46, ет.4, ап.7, а по док. на ет. 5 в сграда № 1 в ПИ с ид. № ********, номер по предходен план: ***, парцел ***- 6 кв. 9, както и върху 23 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ********, Ниско застрояване (до 10 т), представляващ Поземлен имот площ по док. 204 кв. м., в гр.Варна, ул. „*****“, No 46, номер по предходен план: ***, парцел ***- 6 кв. 9, с площ от 200 кв.м.

В молбата се излага, че имотите са придобити по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот Вписано в АВ - гр. Варна с вх.рег. № 27771/05.12.2014г. от Г. И. Т.. Твърди се, че след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433 ал. 4 ГПК /нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/,следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан без да е необходимо нареждане по чл.31 от ПВп на длъжностното лице, наложило възбраната. С молбата са представени молба по изп.д.

№5/2011г. по описа на ЧСИ Н* Д* до СВп, с която ЧСИ е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот в гр. Варна, ул. „*****“ №46 ет.5, ап.7, състоящ се от входно антре, двевна, кухня, баня, тоалет, дрешник, две спални, кабинет, два балкона и две тераси с обща площ от 103,71 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №10 с площ от 15,50 кв.м., 18,6750% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, както и върху 23 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ №ХVІ-6 в кв.9 по плана на 182 ти микрорайон, целият имот с площ от 200 кв.м. Посочено е, че наложената възбрана е за обезпечение на вземането на „***“ ЕООД по изп.д. №5/2011г., образувано въз основа на изп. лист, издаден по гр.д. №15251/10г. по описа на ВРС. Възбраната е вписана в СлВп с акт №31/08.08.2011г. по т. VІІІ, вх. Рег.

№17440.

С молбата е приложено и Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.11.2014г., влязло в законна сила на 27.11.2014г., от което е видно, че на заявителя Г. И. Т. е възложен изнесения на публична продан недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатора ********, представляващ ЖИЛИЩЕ -АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр.

Варна, община Варна, област Варна, ул. „*****" № 46, ет. 5 /пет/, със застроена площ от 103.71 кв,м., състоящ се от: входно антре, дневна, кухня, баня, тоалет, дрешник, две спални, кабинет, два балкона и две тераси, при граници по документ за собственост: ул. „*****", два калкана, стълбищна клетка и вътрешен двор и при граници/съседи по КК - обекти с идентификатори: на същия етаж - ********.1.8, под обекта - ********.1.5 /, над обекта - ********.1.9 , заедно с принадлежащото избено помещение № 10, с площ от 15.50 кв.м., при граници: избен коридор, стълбищна клетка, изба № 2, вътрешен двор, ведно със 18.6750% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ********.1 и от правото на строеж, заедно с 23 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо идентификатор ********, с площ по документ за собственост от 200 /двеста/ кв.м., а по скица от АГКК Варна - с площ 204 кв.м., номер по предходен план: ***, кв.9, парцел *** - 6 съседи по КК обекти с идентификатори: *****, 1******, *******,******, *******.

С определение за отказ №54/26.03.2024г. съдията по вписванията отказал да заличи възбраната с мотив, че нормата на чл.31 ПВ изисква писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, наложило възбраната. Изложени са и мотиви, че съдията по вписванията няма право на преценка дали възбраната продължава да брани права, като този извод следва да бъде направен от органа по чл.31 ПВ.

Определението е незаконосъобразно.

3

Безспорно т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК предвиди, че вписаните възбрани по реда на чл.

397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. За да се стигне до формирания в тълкувателния акт извод, следва да се разгледат подробно мотивите на върховните съдии. Същите са изходили от целта, която води до налагане на възбраната, а именно- че наложената в обезпечителното производство възбрана има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателякредитор. Приели са, че наложената в изпълнителното производство възбрана „цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота“. Продължавайки нататък, ВКС е приел, че затова наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан, който "встъпва" едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по -ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане.“ С изменението на ГПК, следхождащо по време цитираното погоре ТР № 1/2018г. на ОСГТК, нормата на чл.433 ал.4 ГПК (Нова – ДВ, бр.

100 от 2019 г.) предвижда, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тази разпоредба 4 отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие, като се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им, което означава, че се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. По този начин изрично се предвижда, че непротивопоставими на купувача от публичната продан стават само тези действия, извършени след придобиване на правото на собственост от него в резултат на извършената публична продан. Останалите действия преди вдигане на възбраната, извършени от вписалите преди възбраната актове лица, запазват действието си и са противопоставими на купувача от публичната продан, тъй като както вече се изложи, същият встъпва както в правата на собственика на имота, така и в правното положение на кредиторите. Последните обаче са намерили вече реализация на претенциите си /изцяло или частично/, участвайки в разпределението на сумата от публичната продан. Удовлетворените вземания от проданта на имота сочат на извод, че целта на наложената възбрана, която е именно да бъде съхранен имота до продажбата му с оглед избягване възможността за осуетяване реализиране правата на кредиторите по изпълнителния титул. Следователно и може да бъде направен обоснования извод, че когато един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата н а чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. Този извод е застъпен и актуалната съдебна практика, постановена след изменението на нормата на чл.433 ал.4 ГПК.

Постановеното по-рано ТР №1/2018г. не е актуално в приетото по т.3 разрешение, касателно наложените по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК възбрани, а именно тези, наложени в изпълнителното производство. За да се установи, че възбраната не е обезпечителна /т.е такава в производството по чл.397 ГПК/, а изпълнителна такава, е необходимо при подаване на заявлението молителят да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна. Това е сторено, доколкото е представен и 5 посочен номера на акта, с който възбраната върху имотите е наложена.

Настоящият състав напълно споделя извода на ВКС, направен в Определение № 381 от 10.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4378/2022 г., I г. о. , че когато върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, независимо дали взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан, или не, и независимо дали са включени в разпределението, то след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. Затова и след извършване на публичната продан наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването й.