Решение № 2164 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110206312 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. Л. като законен представител на „***“ ЕООД срещу електронен фиш серия К № 12322522, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Счита за недопустимо да се налага глоба на юридическо лице, което се преценява за допуснато съществено процесуално нарушение.

Наведен е довод за неправилна правна квалификация. Оспорва се годността на техническото средство, както и годността на заснемането. Оспорва се компетентността на АНО. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.

Г., който моли за отмяна на електронния фиш по съображенията в жалбата. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2025г. в 15:46 часа в община Столична, с. Долни Богров, по бул.

„Ботевградско шосе“ срещу ул. Втора с посока на движение от път I-6 към Околовръстен път лек автомобил „***“ с ДК № ********* се движел със скорост от 85 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак В 26.

Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с 1

№ 1250b25 – одобрен тип средство за измерване, успешно преминало първоначална техническа проверка на 24.06..2025г. съгласно съставен от Български институт по метрология протокол.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен носител - фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към 22.12.2025г. същото е собственост на „***“ ЕООД със законен представител А. К. Л..

С електронен фиш серия К № 12322522 на законния представител на дружеството А. К. Л. е наложена глоба в размер на 204.52 евро/равняващи се на 400 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на МПС „***“ с ДК № *********, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, протокол № 265-СГ-ИСИС/24.06.2025г. от извършена първоначална проверка на АТСС, издаден от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, извлечение от деловодната система на ОПП-СДВР, ежедневна форма на отчет, справка за нарушител/водач, разписка за връчване на електронен фиш, удостоверение за И. Д., както и веществените доказателствени средства – 3 бр. снимки с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС.

Събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост. Между доказателствения материал не са налице противоречия и несъответствия, поради което не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП/понастоящем ал. 5/, като съдържа всички задължителни реквизити, изрично и изчерпателно изброени в изречение второ на посочената разпоредба, а именно - данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане.

2

В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е нарушението установено с автоматизирана система - стационарна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; Б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП като законен представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението. Неоснователно е възражението, че електронният фиш е издаден на юридическото лице, а не на физическото лице А. К. Л.. В атакувания фиш изрично е отразено, че нарушител и лице, което се санкционира с глоба в размер на 204.52 евро, е физическото лице А. К. Л. като законен представител на „***“ ЕООД. С оглед на това законосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на физическото лице, законен представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението.

В обжалвания електронен фиш коректно, ясно и пълно е описано мястото на нарушението, като не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Изрично е отразено, че нарушението е извършено в община Столична, с.

Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“ срещу ул. Втора с посока на движение от път I-6 към Околовръстен път, като по този начин се съдържат твърдения както за мястото на заснемане с преносимата видеорадарна 3 система, така и за мястото на нарушението. Отразена е изрично и посоката на движение на заснетото МПС. В потвърждение на това е и вещественото доказателствено средство – снимка, отразяваща мястото на заснемане с АТСС.

Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като лек автомобил „***“ с ДК № ********* се е движел със скорост от 85 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В 26. Ограничението на скоростта за движение се установява както от протокола за използване на техническото средство, където е отразено и мястото на позициониране на АТСС, така и от вещественото доказателствено средство – 1 бр. снимка, отразяваща наличието на пътен знак В 26 с посоченото ограничение на скоростта на движение в процесния пътен участък. Приобщена е и снимка, отразяваща позиционирането на техническото средство, така че мястото на заснемане, както и мястото на извършване на нарушението, удостоверено със снимков материал, е несъмнено.

С оглед мястото на извършване на нарушението законосъобразно електронен фиш е издаден от СДВР.

От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата видеорадарна система, посочена в електронния фиш, която е надлежно индивидуализирана във фиша, е преминала първоначална проверка за изправност на 24.06.2025г., както и че същата е одобрен тип средство за измерване. Приобщеното веществено доказателствено средство - снимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство, доказва, че техническото средство е отчело скорост на движение от 88 км/ч, като след приспадане на допустимото отклонение, в ЕФ правилно е приета скорост на движение от 85 км/ч. С оглед на това е установено, че автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък, въведена с пътен знак В 26, с 35 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Деянието е правилно квалифицирано, като възражението в тази насока е неоснователно.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща максимално допустимата, въведена с пътен знак, и е целял това.

4

Предвид това съдът намира, че в процесния случай е осъществен състав на нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма, съдържаща се в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място, като за превишаване от 31 до 40 km/h, в която категория попада процесното нарушение, се налага административно наказание глоба в размер на 400 лв. Именно цитираните законови разпоредби АНО е приложил в настоящия случай, като е наложил административното наказание във фиксирания от закона размер, поради което съдът приема, че правилно е приложен материалният закон.

По изложените съображения съдът намери, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, е основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото съдът присъди в полза на СДВР 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 12322522, издаден от СДВР, с който на А. К. Л. като законен представител на „***“ ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА А. К. Л. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5