Решение № 15 от 29.05.2023, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- Административно наказателно дело 11/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 29.05.2023
- Състав
- РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал. 7, пр. последно · Закон за автомобилните превози
- чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91в, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Брезник, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20231710200011 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 63 д от ЗАНН.
Образувано е по жалба имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, н а Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, за изменение на Решение № 9 от 20.03.2023 г., постановено по нахд № 11 по описа на Районен съд Брезник за 2023 г., в частта за разноските.
Ответникът – „Брезина 2000“ ООД с ЕИК: ***********, представлявано от Управителя В. Д. К., в указания срок не е представил писмено становище по искането.
Районен съд Брезник, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
С решението, чието изменение се иска, е отменено наказателно постановление № 420004605 от 16.12.2022 г., издадено от и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с което на „Брезина 2000“ ООД с ЕИК: ***********, представлявано от Управителя В. Д. К., на основание чл. 104, ал. 7, пр. последно от ЗАвПр за нарушение по чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че уговорения адвокатски хонорар не кореспондира с извършената от процесуалния представител на дружеството работа и на основание чл.
63, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания е направено възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, тъй като в случая същият надвишавал размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В случая, искането за разноски пред настоящата инстанция е сторено своевременно от жалбоподателя – по време на съдебното заседание и същото е основателно по следните съображения:
В процесния случай производството пред настоящият съд е инициирано по жалба на санкционираното юридическо лице „Брезина 2000“ ООД с ЕИК: ***********, което е било представлявано по делото от надлежно упълномощения адвокат – И. М. от АК Перник, а оспореното наказателно постановление е отменено от съда.
При тези обстоятелства съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страната има право на разноски, като при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице.
В издадената на основание чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са предвидени възнаграждения по наказателни и административно наказателни дела за една инстанция, като съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималния размер на адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В настоящият казус е обжалвано НП, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. или минималния размер на адвокатско възнаграждение е 500 лв. (400 лв. + 10% от 1000 лв. = 100 лв.)
Видно от приложените към делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ, бр. 88 от 2022 г.) и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 о т Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на 2
Върховния касационен съд. Предвид изложеното Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, следва да заплати на жалбоподателя процесната сума.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтП, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
По тези съображения настоящият състав намира, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Районен съд Брезник, 1-ви състав,
РЕШИ:
Оставя без уважение молбата на Ч. К., в качеството му на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, за изменение на Решение № 9 от 20.03.2023 г., постановено по нахд № 11 по описа на Районен съд Брезник за 2023 г., в частта за разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – Перник, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 3