Решение № 1808 от 28.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4984/2021
- Вид
- Решение № 1808
- Подписан
- 28.10.2021
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- ЧЛ. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 274 и 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 и 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1808 гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330204984 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия Г, № 0032061, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 250 лева.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. По-конкретно представя доказателства, че вече е наказан за същия застрахователен период с ЕФ, който е заплатил.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения по делото списък с намерени фишове се установява, че процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на дата 23.06.2021г., жалбата е входирана на 1
07.07.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 23.04.2021 г. в 17:39 часа на републикански път II-64, км. 49+800, посока с. Труд, Ж. Д. Х. като физическо лице, което притежава МПС с рег.№ *******, не е сключил договор за застраховка ГО на автомобилистите. Управлението е установено с АТСС № MD1196.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD1196 . Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
-приложените справки от гаранционен фонд, видно от които към дата 23.04.2021г. за процесното МПС не е имало сключена валидн а застраховка гражданска отговорност, като последната такава е изтекла на дата 12.04.2021г.
2
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата 23.04.2021., на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС . Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив - съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити и който съгласно трайната съдебна практика представлява официален удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване 3 на контрола с АТСС. Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При коректно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, като са посочени:
-нормата, която създава задължение за собственика на МПС да сключва 4 задължителна застраховка ГО- чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ;
-нормата създаваща правното основание за издаване на ЕФ, при констатирано управление на МПС с АТСС без сключена застраховка ГО-чл.
638, ал.4 КЗ;
-нормата уреждаща санкцията за собственика-чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, към която препраща чл. 638, ал.4 КЗ.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания законоустановен размер.
ПО ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.
Изрично следва да се отбележи, че процесния ЕФ стриктно отговаря на изискванията за реквизити по чл. 189, ал.4 ЗДвП, като за разлика от десетки други случаи, при които електронни фишове са били отменяни, включително и от настоящия състав, на процесуално основание в настоящия случай в самото съдържание на ЕФ надлежно са очертани всички съставомерни признаци на административния състав, както следва:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
Посоченото индикира на стремеж от страна на наказващия орган за корекции и подобрения в дейността и за съобразяване с указанията на съда, което следва да бъде насърчено.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДВОЙНО НАКАЗВАНЕ ЗА ЕДНО И
СЪЩО НАРУШЕНИЕ.
Възражението се явява неоснователно, като това следва от особеностите на отделните административни състави визирани в чл. 638 КЗ.
Административното нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ се състои в бездействие – неизпълнение от собственика на задължението му да сключи валидна застраховка ГО за притежаваното от него МПС. С бездействието на 5 нарушителя се създава едно трайно /продължено/ противоправно състояние, което трае непрекъснато до неговото преустановяване. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ е ирелевантно дали МПС е било в движение или не. За неговото извършване е достатъчно да не е сключена застраховка ГО, независимо дали МПС е било управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване или е било в покой, щом то не е спряно от движение по предвидения в закона ред.
От гореизложеното следва, че независимо от срока на бездействие, със създаденото трайно противоправно състояние нарушителят върши едно единно административно нарушение, за което може да му се наложи едно административно наказание. В този смисъл възраженията на жалбоподателя биха се явили основателни, ако тя беше наказан за нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ.
Случаят обаче не е такъв. Действително чл. 638, ал.4 КЗ препраща към ал.1 КЗ, но само за размера на санкцията, но не и за елементите на фактически състав, които са самостоятелни.
От изричния текст на чл. 638, ал.4 КЗ е видно, че при него изпълнителното деяние се състои в действие, а именно предприето управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка ГО.
При действията като форма на изпълнителното деяние, за разлика от бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а нарушението се счита довършено със самото осъществяване на действието, като при всяко предприето ново действие от същия вид се върши отделно нарушение, за което на основание чл. 18 ЗАНН се носи самостоятелна отговорност.
От посоченото следва, че при административни състав по чл. 638, ал.4 КЗ деецът следва да понесе толкова пъти отговорност, колкото пъти е заснет да извършва управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за сключване на ГО.
Посоченият законодателен подход е изцяло споделим, доколкото управлението на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, засяга обществените отношения в значително по-голяма степен от самото 6 формално несключване на застраховка, без да е предприето управление , доколкото при участие на МПС в пътното движение риска от съставомерни последици (реализиране на МПС) многократно се увеличава. Именно затова и предприетото управление на МПС се санкционира по-тежко, като за всяко установено по надлежния ред чрез заснемане управление се налага отделна санкция.
Да се приеме противното означава, деецът след като веднъж е бил санкциониран по реда на чл. 638, ал.4 КЗ с глоба 250 лева да може безпрепятсвано да управлява МПС без сключена застрахова за неограничен период от време, което е идея чужда на законодателя.
С оглед гореизложените принципни положения възражението на жалбоподателя при наказване по чл. 638, ал.4 КЗ за нарушаване принципа не бис ин идем би било основателно, само ако се докаже, че действително двата ЕФ са издадени за едно и също управление, тоест за едно и също деяние под формата на едно и също действие.