Решение № 993 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330115564 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 66, против В. М. А., ЕГН **********, с адрес ****************, като наследник на М. А. А., ЕГН **********, починал на *********., с адрес в ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за главница в размер на 1 500 лв. , представляваща стойността на предоставена на пациента М. А.

А. медицинска помощ по време на болничния му престой, продължил от 28.01.2022 г. до 11.02.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 31.10.2022 г., до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15687/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че по повод спешно състояние на ответника на 28.01.2022 г. е извършен преглед в спешен кабинет, а впоследствие е насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия, където бил хоспитализиран от 28.01.2022 г. до 11.02.2022 г. Поддържа се, че пациентът е подписал Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. Твърди се, че първоначално бил приет по клинична пътека № 216, но впоследствие след положителен тест за КОВИД, лечението приключило по клинична пътека № 104.

1

Сочи се, че по време на болничния престой пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени до изписването му. Излагат се твърдения, че стойността на лечението е определено съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД. гр. Пловдив. Твърди се, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „Сметка на пациент“.

Ищецът сочи, че изпратил покана до ответника за плащане на оказаната болнична помощ, върната в цялост като непотърсена.

Претендира се заплащането на разноските в двете производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява се, че ответникът е наследник на починалото лице, нито че е приел или се е отказал от наследството. Оспорва се, че починалото лице е било с прекъснати и невъзстановени здравоосигурителни права към момента на престоя си в болничното заведение. Излага се, че не са представени доказателства за ценоразписа на услугите от болницата, който да е актуален към датата на хоспитализацията.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване, че на пациента М. А. А. е оказана медицинска помощ извън спешното му състояние, в сочения в исковата молба обем, вкл. болничен престой за процесния период по посочената клинична пътека; лечебното заведение е изправна страна по облигационното правоотношение; пациентът е бил с прекъснати и невъзстановени здравноосигурителни права по време на болничния престой; ценоразписът на лечебното заведение е бил общодостъпен – разлепен на видни места и публикуван в сайта на болницата, респ. пациентът е бил запознат с ценоразписа; търсената сума отговаря на този ценоразпис; пациентът е починал и негов наследник е ответникът.

В тежест на ответника е да докаже заплащането на търсената сума.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед връчване заповедта за изпълнение на наследника на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Длъжникът на вземането М. А. А., ЕГН **********, е починал на *********., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение по ЧГД на 08.11.2022 г. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници ответникът по иска В. М. А. се явява единствен наследник от първи ред на починалия длъжник по вземането. Следователно В. А. е легитимиран да отговаря за задълженията на наследодателя си.

От приложените по делото доказателства се установява, че пациентът М.

А. А. е постъпил по спешност в болницата на ищеца и е бил хоспитализиран за процесния период, посочен от ищеца.

Съдът намира, че се установява и обстоятелството, че ищецът е оказал 2 н а пациента М. А. А. медицинска помощ именно по сочената клинична пътека. Предоставената медицинска помощ е съответна и адекватна, като за доказването й съдът кредитира приетите по делото медицински документи, които кореспондират по между си. Съгласно тези доказателствени източници е изпълнен законовия алгоритъм на пътеката чрез минимален болничен престой и минимален на брой диагностични и терапевтични процедури.

От постъпилото по делото писмо от ТД на НАП – гр. Пловдив се установява, че пациента М. А. А. е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния престой. Без значение е обстоятелството дали правата му са били възстановени, тъй като с аргумент от чл.109, ал.3 от ЗЗО правата се възстановяват занапред, от датата на плащане на вноските. А по данните от делото същият не е възстановил правата си до своята смърт. Ето защо в твърдения период на болничен престой лицето е било неосигурено и дължи плащане на оказаната медицинска помощ.

Претендираната стойност на горепосочената клинична пътека, по която се твърди пациентът да е лекуван, съответства на представения по делото ценоразпис. Видно от съдържанието на самия ценоразпис, той е актуален към периода на болничния престой на пациента, доколкото в него е посочено, че последното му изменение е от 08.12.2021 г. От приложените по делото епикриза и медицински документи се установява, че изследванията и прегледите, за които се претендират търсените суми, са извършени.

Установява се от представената декларация за информирано съгласие, подписана от пациента М. А. А., че същият е бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение (т. V от декларацията). Следователно ищецът е изправна страна в правоотношението и е изпълнил задължението си да информира пациента за тези цени, кореспондиращо на правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.

Възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, като съдът подробно е посочил в мотивите си по-горе защо не ги приема. Без значение е по настоящото дело дали ответникът като наследник на починалия длъжник е приел, или се е отказал от наследството – в приложеното удостоверение за наследници пише неговите имена, поради което ответникът се легитимира като наследник. Ако същият се откаже от наследството впоследствие, това е въпрос, който може да възникне в изпълнителния процес, и няма отношение към настоящия правен спор за дължимост на задълженията.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 60 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 400 лв. за депозит за особен представител на ответника, 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за адвокатски хонорар, заплатен по банков път с приложено платежно (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Следователно ищецът има право на тези разноски.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, че В. М. А., ЕГН **********, с адрес ****************, като наследник на М. А. А., ЕГН **********, починал на *********., с адрес в ****************, дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, сума в размер на 1 500 лв., представляваща стойността на предоставена на наследодателя М. А. А. медицинска помощ по време на болничния му престой, продължил от 28.01.2022 г. до 11.02.2022 г., дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 31.10.2022 г., до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15687/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. М. А., ЕГН **********, като наследник на М. А. А., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, сумата в размер на 765 лв. – сторени разноски в заповедното и в исковото производства.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: **********************************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4