Определение № 4454 от 06.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 06.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100502593 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 66982/20.12.2022 г. по регистъра на ЧСИ Г.К. на „К.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20229240401759 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, с район на действие Софийски градски съд срещу постановление за разноски от 01.12.2022 г., постановено по изпълнително дело № 20229240401759 по описа на ЧСИ Г.К..

В жалбата се оспорват дължимостта на разноските по изпълнението. Навеждат се доводи, че длъжникът е направил опит за доброволно плащане чрез изпращане на паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор „Спиди“ до кредитора адв. Б.. Твръди, че кредиторът неоправдано не приема предложеното ѝ изпълнение, като не се явява в офис за получаване на сумата в брой, поради което същият е изпаднал в забава. Посочва, че до кредитора адв. Б. са били изпратени покани-уведомления за доброволно плащане на на няколко адреса, вкл. по електронна поща, като била търсена многократно и по телефон, но безуспешно. Длъжникът оспорва уведомяването му за извършена цесия на вземането, като твърди, че същият е узнал едва с връчване на поканата за доброволно плащане от ЧСИ К..

При това положение длъжникът твърди, че не дължи разноски по изпълнението на онс. чл.

95-96 от ЗЗД вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК. Отправя се искане за отмяна на постановлението за разноските по изпълнението и възлагането им на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на взискателя.

Постъпило е възражение от взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез адв. С., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията, изложени в жалбата, че кредиторът е изпаднал в забава, както и твърденията, че длъжникът не е бил уведомен за цесията. Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 400 лева, за които се представя списък по чл. 80 ГПК.

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Посочва, че дългът не е платен преди образуване на изпълнителното производство, поради което разноските по изпълнението се дължат от длъжника. По отношение изложените доводи за изпадане на кредитора в забава и за злоупотреба с права излага становище за невъзможност въпроси от материалноправен характер да се разрешават в контролно-отменително производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съдебният изпълнител в хода на образувано изпълнително производство разполага с 1 правомощието да се произнесе касателно отговорността за направените във връзка с принудителното изпълнение разноски съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК.

Произнасянето в тази насока не представлява изпълнително действие, насочено към осъществяване на притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, а представлява по своето естество реализация на общия принцип за отговорността за разноски по ГПК. Поради това по отношение на тези правомощия на съдебния изпълнител се прилагат общите правила на ГПК. При това положение страните в изпълнителното производство имат възможност да поискат от съдебният изпълнител да измени постановлението си в частта за разноските и компетентен да се произнесе е ръководно-решаващият орган, който в изпълнителния процес е съденият изпълнител. На съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител, с който се произнася по възражението срещу начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело.

В конкретния случай искането на длъжника, обективирано в нарочна жалба, адресирана до съда, представлява несъгласие с начислените от съдебния изпълнител разноски и такси по изпълнението. Макар жалбата да е насочена към съда, съдържащото се в нея искане определя компетентния орган за произнасяне по същото, който се явява съдебният изпълнител. Това е така, тъй като длъжникът е възразил срещу дължимостта на разноските по изпълнителното производство, поради което и независимо, че жалбата му е адресирана до съда, произнасяне дължи съдебният изпълнител. Съобразно константата практика на съдилищата, за да се произнесе съдът по искане за отпадане на разноските по изпълнението или намаляването им, следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, каквото в настоящия случай не е налице.

При така възприето съдът приема, че т.нар. „жалба“ следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне, защото представлява възражението срещу начислените разноски. Едва след произнасяне от страна на частния съдебен изпълнител по така направеното възражение със съответния акт, за длъжника е открита възможността да обжалва постановения такъв.

Доколкото в настоящото производство съдът не разрешава спора, повдигнат с възражението, то не следва да се разпределят и разноски.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2593 по описа за 2023г. по описа на СГС и ИЗПРАЩА възражение, наименовано „жалба“ , с вх. № 66982/20.12.2022 г. по регистъра на ЧСИ Г.К., по изпълнително дело № 20229240401759 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, с район на действие Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2