Решение № 2164 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100508102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20354 от 22.01.2020 г., постановено по гр.д. №23478 по описа на СРС за 2018 г., III-то ГО, 90-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ООД срещу ЧСИ М. И. Б., частичен иск, с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 8000,00 лв., формирана като сбор от сумата от 1160.23лв. - адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело, 870.00 лв.- възнаграждение за адвокат по заповедно производство по ч.гр.д.№11067/2013г. по описа на СРС, сумата от 236,34 лв. - държавна такса внесена по заповедно производство по ч.гр.д.№11067/2013г. по описа на СРС, сумата от 82,15 лв., представляваща левовата равностойност на 42.00 евро- неустойка по договор за спогодба от 23.01.2013 г., сумата от 651,28 лв. - законната лихва върху присъдена главница за периода от 15.05.2013 г. до 11.04.2018 г. и сумата от 5000.00 лв .- главница по договор за спогодба сключена на 23.01.2013 г., който сбор от вземания, представлява част от вземане в общ размер от 19770,58 лв., цедирано в полза на ищцовото дружество от цедента „Д. П.“ ЕООД с Договор за цесия от 18.12.2017 г., за обезщетяване на претърпени от цедента имуществени вреди за пропуснати ползи, вследствие на виновни и противоправни действия и бездействия на ответника, изразяващи се във вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изп.дело №3389/2013 г. по описа на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД на 15.05.2013 г., непредприемане на своевременни действия по принудително изпълнение във връзка с постъпили от взискателя молби от 22.05.2013 г. и 14.06.2013 г. за насочване на изпълнението спрямо движими и недвижими вещи на длъжника и забавяне на прехвърлянето на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител, с което е препятствана възможността да бъде събрано вземането по изпълнителен лист издаден на 18.03.2013 г. по ч.гр.д.№11067/2013 г. по описа на СРС и образуваното въз основа на него изп.дело №3389/2013 г. по описа на ответника и увеличен патримониума на цедента „Д. П.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2013 г. до окончателното 1 изплащане на задължението.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 1500.00 лева, представляваща разноски по делото пред СРС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Б.Д.“ ООД, чрез пълномощника си - адв. С. Б., с надлежно установена по делото представителна власт, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че със своите действия и бездействия ответникът е причинил твърдените имуществени вреди. Излага оплаквания и за необоснованост на изводите на СРС при извършване оценка на събраните по делото доказателства, които установявали твърдения вид на деликта, наличието на вреди и посочения в исковата молба размер, излагайки подробна фактологична оценка на събраните по делото доказателства.

Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявения частичен иск, както и да присъди направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ЧСИ М. Б., действащ чрез пълномощника си - адв. А. Т. от САК, с надлежно учредена представителна власт по делото, с който оспорва жалбата, излагайки подробни съображения за липса на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 441 ГПК.

Оспорва се активната процесуална и материална легитимация на ищеца поради нищожността на сключения договор за цесия, чрез който се легитимира като правоимащо лице. Отрича въззивникът да е претърпял каквито и да било вреди вследствие на незаконосъобразни действия от страна ЧСИ Б. в хода на изпълнителното производство.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от страна по делото срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок, като са заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна и допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Имуществената отговорност на ЧСИ се основава на чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и касае вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител. Вземането за вреди срещу ЧСИ по реда на специалния деликтен състав възниква при наличие на предпоставките: 1) противоправни действия/бездействия на частния съдебен изпълнител; 2) настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ; 3) причинна връзка между действията/бездействията на ЧСИ и причинените вреди; 4) вина (в тази връзка виж Решение № 128 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 2374 / 2020 г. на Върховен касационен съд, I V-то ГО).

Първите три елемента от състава се доказват от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а презумпцията за вина следва да се обори от ответника при условията на обратно доказване.

По отношение на доводите в отговора на въззивната жалба, касаещи липсата на активна процесуална и материална легитимация на ищеца за предявяване, съответно уважаване на иска срещу ЧСИ Б., тъй като процесният договор за цесия на вземане за обезщетение от непозволено увреждане вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на ЧСИ, сключен между „Д. П.“ ООД и „Б.Д.“ ООД, няма предмет 2

/основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД/, тъй като процесното вземане не било възникнало още към датата на сключване на договора и не било установено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. По делото е установено, че с Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2014 г. /лист 26-28 по делото на СРС/ „Д. П.“ ООД е прехвърлило на „Б.Д.“ ООД всички свои вземания срещу цедирания длъжник „П. 08“ ООД с ЕИК: ******* в общ размер на 16 217.15 лева.

Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист 30 по делото на СРС/, изготвено от „Д. П.“ ООД като цедент е връчено на 12.02.2015 г. на длъжника „П. 08“ ООД съгласно приложената обратна разписка /лист 30 по делото/. Важно е да се отбележи, че въпросната цесия е сключена след неуспешното принудително изпълнение срещу длъжника. Впоследствие между същите страни е сключен „Договор за цесия“ от 18.12.2017 г. /лист 37-38 по делото на СРС/ за цедиране на вземането на „Д. П.“ ООД срещу ЧСИ М. Б. за обезщетение вследствие на противоправни действия/бездействия в хода на реализиране на принудителното изпълнение в общ размер от 19770.58 лева. Изготвено е уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 39 по делото на СРС/ от цедента към ЧСИ Б., което е входирано под №22696/10.04.2018 г. по описа на същото ЧСИ, с което цесията е породила действия по отношение на него и всички трети лица. С оглед изложеното, двата договора за цесия са валидни и са породили своето действие. Несъстоятелни са възраженията на въззиваемата страна, че вземанията са „бъдещи“ и съответно не могат да представляват годен предмет на договор за цесия.

Процесните вреди, съобразно твърденията, са се проявили на 15.05.2013 г. с вдигането на запора на сметките на длъжника и са продължили най-късно до прехвърлянето на изпълнителното дело на следващия съдебен изпълнител /ЧСИ О.М./ на 20.08.2013 г. / лист 124 по делото на СРС/. Първият договор за цесия е сключен на 16.10.2014 г., който момент следва осуетяването на успешното провеждане на принудителното изпълнение от страна на въззиваемата страна, поради което вземането за вреди вече е съществувало и не се явява „бъдещо“ такова. Нещо повече, разпоредбите на чл. 99 – 100 ЗЗД не вменяват изискването вземането, което се цедира, да бъде ликвидно, за да може договорът да породи ефект.

С оглед изложеното, ищецът притежава активна материална, съответно и процесуална и легитимация да претендира исканото обезщетение.

От представените доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба, с който се представя препис от изп.д. №3389/2013 г. по описа на ЧСИ Б., се установява, че изпълнителното производство е започнало с молба от „Д. П.“ ООД до ЧСИ Б. за образуване на изпълнително дело и привеждане в изпълнение на представения по делото изпълнителен лист, като ЧСИ е бил овластен съгласно чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

За събирането на това вземане въз основа на издадения изпълнителен лист и молба от взискателя от 05.04.2013 г. до ЧСИ е било образувано изп.дело №20138380403389 по описа на ЧСИ Б.. На същата дата ЧСИ е постановил извършването на справки за установяването на имуществото на длъжника и налагането на запори върху вземанията на дружеството от всички банки в страната. На 25.04.2013 г. са изпратени запорни съобщения до всички банки.

С писмо от 29.04.2013 г. „УниКредит Булбанк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че върху сметките на длъжника е наложен запор, като част от дължимата сума в размер на 235.15 лева е преведена на ЧСИ. Видно от писмо от банката /л.164-166/ в полза на ЧСИ от запорираните две сметки на длъжника са преведени 77,41 лв. и 157,74 лв., както и, че към 15.05.2013 г. по сметките на длъжника в банката са били налични общо 2.00 лв.

На 15.05.2013 г. от името на дружеството длъжник чрез лицето Н.П., за която по делото не се установява да е била законен или упълномощен представител на дружеството длъжник в ИП, съответно да има каквито и да било правомощия да извършва валидни и обвързващи изявления за сметка на длъжника, в кантората на ЧСИ постъпва молба с вх.

№23990/15.05.2013 г. /л. 116/, с която се иска разсрочване на задължението на месечни вноски от по 500.00 лв. Не се съдържат данни по делото дали тази молба е удовлетворена, но без да излага конкретни мотиви на 15.05.2013 г . ЧСИ Б. изпраща до „УниКредит Булбанк“ АД съобщение за вдигане на наложения запор върху сметките на „П. 08“ ООД /л.

115/. Вдигането на запора от страна на съдебния изпълнител е процесуално 3 незаконосъобразно действие, доколкото същият, без да провери дали молбата за разсрочване е подадена от надлежно представляващ дружеството длъжник лице, е вдигнал запора върху сметките на длъжника, въпреки че в писмото от банката от 29.04.2013 г. ясно е указано, че сумите са преведени частично, което индикира, че в авоарите по сметката няма достатъчна наличност за изпълнение на цялото задължение.

След вдигането на запора от 15.05.2013 г. е постъпила сумата от 1020.00 лева по сметката на длъжника на 16.05.2013 г., в 09:17:36 ч. – денят, следващ вдигането на запора, наредени по сметката на длъжника от лицето Н.П., с вписано основание: „захранване“. В същия ден, в 15:11:24 ч., от сметката на длъжника посочената сума от 1020.00 лева е наредена по сметката на лицето В.А.С. с основание на транзакцията: „наем“. Изложеното налага обоснован извод, че ако запорът не беше вдигнат, сумата от 1020.00 лева щеше да бъде преведена от банката по сметката на ЧСИ за погасяване на дълга. Макар и овластен по реда на чл.18 ЗЧСИ, съдебният изпълнител не е имал основание да вдигне запора на сметките на длъжника, като е знаел че авоарите по тях не са били достатъчни за удовлетворяване на вземането на взискателя, още повече когато не е установил други годни за изпълнение активи или насочил действия по изпълнението срещу тях. От същото писмо се установява, че длъжникът е закрил сметките си в „УниКредит Булбанк“ АД на 03.06.2013 г. – в кратък период след вдигането на запора. Това е разпоредително действие, което принципно би било невъзможно при наличието на наложен запор върху сметките и така не би се осуетило изпълнението върху вземания на длъжника по парични влогове за постъпващи суми.