Решение № 205 от 01.08.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. С., 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100389 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от адв. П. К., в качеството й на пълномощник на К. Т. Т., против ЗД „Б.“ АД искова молба, с която предявява искове, за осъждането на ЗД „Б.“ АД да заплати на ищцата, както следва: 1. Обезщетение в размер на 26 000 лева, предявен като частичен от 150 000 лева - за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие смъртта на съпруга й Д.М.Т., при ПТП от 24.07.2023 г.; лихва от датата 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Обстоятелствата на които се основават предявените права, са следните:

На 14.07.2023 г. около 11,33 ч., на път II-66, в посока гр. С., в района на кръстовище за с. Г., в землището на общ.С., при управление на специализиран автомобил линейка марка „П.“, модел „Б.И.“, с рег.№ ......., водачът С. Д. С., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал намиращият се на кръстовището л. а. „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ......, управляван от В.Д.А.. В следствие на така настъпилото ПТП е причинена смъртта на превозвания в линейката Д.М.Т..

Загиналия в ПТП Д.М.Т. и ищцата К. Т. Т. били женени от около 20 години. До последния си ден пострадалият бил отдаден съпруг и баща, който полагал грижи за семейството си. Ищцата преживявала тежко смъртта на своя съпруг. Между тях съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, чувство на обич, уважение и подкрепа. Той бил нейната опора, разчитала е на неговата подкрепа, бил нейната радост и утеха. Двамата са били неразделни, правили общи планове за бъдещето, насочени в посока изживяване на едни спокойни старини заедно. Неочакваната смърт сложила край на тези планове 1 и загубата се отразила крайно негативно върху психическото и здравословно съС.ие на ищцата, причинила й неизмерима и непреходна до края на живота й скръб. Моралните страдания от загубата се отразявали изключително тежко на здравословното и емоционалното й съС.ие, поради което настоява, че е справедливо да получи парично обезщетение.

Твърди се, че причината за настъпване на ПТП са допуснатите от С. С. нарушения на правилата за движение по пътищата, за което е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1031-310-1 от 24.07.2023 г. по описа на ОДМВР-С. и е образувано наказателно производство по ДП № 1043/2023г. по описа на РПУ- С. и пр. пр. 1354/2023 по описа на ОП-С..

Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б.“ АД, по застрахователна полица № BG/02/122003347636, валидна от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 31.08.2023 г. ищцата отправила писмено искане за уреждане по доброволен ред и изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. По повод на претенцията била образувана преписка по щета № 2310027070, по описа на ЗД „Б.“ АД. До изтичане на тримесечния срок за разглеждане на искането от застрахователя и към момента на подаване на исковата молба, ответното дружество не определило и не изплатило на ищцата търсеното от нея застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - ЗД „Б.“ АД, е подал отговор на исковата молба, с който в предявените искове се оспорват по основание и размер.

Твърди се, че причината за смъртта на Д.Т. не са претърпените от него увреждания в резултат на ПТП, а влошеното здравословно съС.ие, в което се намирал.

Оспорва се твърдението на ищцата за претърпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат от загубата на нейния съпруг.

Оспорва се твърдението,че приживе между тях са били на лице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.

Претендираният размер от 150 000 лв. се оспорва като силно завишен и несъответстващ на обективните критерии за справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, в която насока са развити правни доводи, аргументирани с изискването за обосноваване с обективни факти, икономически фактори, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната към датата на настъпилото застрахователно събитие, както и възражение, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на ищеца. Твърди се, че отговорността на застрахователя по 2 застраховка.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. линейка марка „П.”, модел „Б.И.”, с pen № ....... за периода от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.

С определение по протокол от открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2025 г., съдът допусна изменение на предявения иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, чрез увеличаването му по размер от 26 000 лв. от общо 150 000 лв. на 180 000 лв. от общо 200 000 лв., както и на претенцията за заплащане законната лихва върху увеличения размер, считано от 01.08.2023 г.

Не се оспорва факта, че на 24.07.2023 г. е настъпило ПТП с участие на посочения автомобил.

В с. з. за ищцата се явява процесуален представител по пълномощие – адв. Велкова по преупълномощаване от адв. П. К., която поддържа предявените искове като доказани чрез събраните по делото доказателства и основателни по изложените в исковата молба аргументи и доводи, като оспорва възраженията на ответното дружество. В представените писмени бележи по същество от адв. П. К. е изложен собствен анализ на доказателствата, като се настоява за уважаване на претенцията за пълния размер, за който е предявена съгласно допуснатото изменение чрез увеличаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, заедно с претендираните лихви.

Процесуалният представител на ЗД „Б.“ АД – адв. Г. Д., оспорва предявените искове относно техния размер, като несъобразен с критериите за справедливост, произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства и техния анализ поотделно и в съвкупност, относно релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът приема за установено от фактическа страна следнот

С влязла в сила присъда № 5 от 25.02.2025 г. по НОХД № 319/2024 г. по описа на СлОС, подсъдимият С. Д. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 24.07.2023 г., на път II-66, км 9.2, посока С., в района на кръстовище за с. Г., в землището на общ. С., при управление на моторно превозно средство – специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П. И.“ с рег. № ......., движейки се със специален режим на движение по смисъла на чл.

91, ал. 1 ЗДвП (подавайки едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал), със скорост от 122 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 92, ал. 1 т. 2 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество“ и чл. 92, ал. 2 от ЗДвП – „Разпоредбите на ал.1 не освобождават 3 водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение … от задължението да управляват по безопасен начин“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице (на две лица) – на превозвания в линейката пациент Д.М.Т. - на 68 г. от гр. Н.З. и на водача на л.а.“Ф. Г.“ с рег.№ ...... - В.Д.А. на 66 г. от гр.С., поради което и на основание чл. 343, ал. 3 предл.

4, б. “б“, предл. 1 (ред.ДВ, бр.74/2015г.), вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание – „лишаване от свобода“, за срок от три години, като е бил признат за невиновен по обвинението за извършване на престъплението, поради нарушаване правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП– „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с … характера и интензивността на движението …, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, за което е бил оправдан.

Няма спор и е видно от приложеното удостоверение за наследници - № 94-00-7037 от 07.08.2023 г., че ищцата – К. Т. Т. и пострадалия в процесното ПТП – Д.М.Т., са били съпрузи, от което произтича активната й материалноправна легитимация, съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ.

Безспорно е също, че за специализиран автомобил линейка „Б.И. ЖС –П.

И.“ с рег. № ......., към 24.07.2023 г. е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със „ЗД Б.“ АД, по застрахователна полица № BG/02/122003347636, действаща за периода от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.

От показанията на разпитаната по делото – св. Зорница С., се установява, че ищцата К. Т. и Д.Т. са живели заедно в гр. Н.З. от 15 години.

Започнали съвместния си живот в гр. Д. преди 27 години, а от 25 години до смъртта на т-н Д. Т. са били съпрузи. Съжителствали в любов и взаимни грижи един към друг и към дома им. Д. Тилев бил сръчен и работлив и ищцата разчитала на него за поддръжката на дома и двора им – засадил асми, поддържал водната инсталация на къщата и др. И двамата били пенсионери. Гн Д.Т. бил любознателен, изучавал чужди езици, обичал музиката и самият той бил музикант – свирел на акордеон. Живеели и се хранили здравословно, със замесен саморъчно от тях самите хляб, без употребяват алкохол цигари.

Липсвали всякакви прояви на агресия помежду им. Ищцата разчитала на съпруга си за осигуряване на битови ниужди, той разчитал на нея в подготовката на празници пари, имали планове да отидат на екскурзия до „Мадарския конник“. До датата на инцидента г-н Д.Т. не е имал симптоми на сърдечно заболяване, което било установено инцидентно в хода на извършен от личния лекар преглед, за което бил насочен към спешна помощ на 24.07.2023 г.

На посочената дата ищцата се е намирала в гр. С. пред Окръжна болница в С., в очакване съпругът й да бъде доведен по спешност за болнично лечение с линейка от гр. Н.З.. За настъпилия по време на превоза му инцидент и смъртта на Д.Т., св. З. С. – дъщеря от предходен брак на ищцата Кр. Т. и 4 ищцата, научили по телефона. Ищцата изпаднала в тежко емоционално съС.ие, поради което се наложило семеен приятел от друг град да съдейства за организацията и извършването на погребение. Спазвали всички християнски траурни обичаи. Наложило се ищцата да живее при дъщеря си - св. З. С., поради ежедневната нужда от помощ и утеха в продължение на половин година след инцидента и да я придружава всеки ден до гробищата. За първи път в живота на ищцата се наложило да приема валидол за успокоение. Не можела да спи и да се храни. Изпитвала силно страдание, което дълго не й позволявало да преодолее чувството на загуба и емоционално да премине към раздяла. След смъртта на съпруга си ищцата вече разчита само на майстори за ремонтни дейности по поддържането на дома. Успяла да съхрани личността си благодарение на афинитета си към изкуство.

Съдът кредитира показанията на св. З. С., отчитайки както липсата на вътрешно противоречие и последователно на подробните сведения в нейните показания, така и естеството на впечатленията относно преживяванията и тяхната емоционалната експресия от ищцата, каквито обичайно се споделят с най-близките хора, на които ищцата е разчитала в тежкия момент на загуба в живота си.

Съобразявайки се със задължителният характер на присъдата за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, съдът е обвързан да приеме по несъмнен начин, че смъртта на г-н Д.Т. е настъпила в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, възникнало на 24.07.2023 г., по вина на С. Д. С., ЕГН **********, като водач на Във връзка с това, изследваните обстоятелства по повод възражението за липса на причинноследствена между смъртта на г-н Д.Т. и ПТП на посочената дата, въведено с отговора на исковата молба, подаден преди приключването на наказателното производство, следва да се разглеждат само като съпътстващи и евентуално допринасяща за настъпване на смъртта. Такава допринасяща причина обаче се изключва по напълно и по несъмнен начин от заключението на в. л. – д-р Т. Ч., депозирано на 07.07.2025 г. В заключението си д-р Т. Ч. е изследвал задълбочено и обстоятелствено всички събрани по делото данни, както относно здравословното съС.ие на пострадалия преди инцидента, така и относно данните от аутопсията за претърпените в пътния инцидент травми.