Определение № 1014 от 01.12.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. гр. Добрич, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500772 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, като е образувано по частна жалба на Б. Д. Ц. с адрес в гр.Балчик, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №559/03.10.2023г. по гр.д.№577/2023г. на Балчишкия районен съд, с което поради неотстраняване на нередовности на исковата молба производството по делото е прекратено и е постановено връщане на исковата молба.

В частната жалба се възразява, че определението е неправилно. Указанията на съда за уточняване процесуалната легитимация на ответната страна били изпълнени, а поставените от съда изисквания за насочване на иска срещу всички лица – етажни собственици и за внасяне на държавна такса за всяко отделно решение на общото събрание на етажната собственост, чиято отмяна се търси, не намирали опора в закона и в съдебната практика. Настоява се за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. Д. Ц. спор по чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решения от 04.08.2023г. на общото събрание на етажната собственост на комплекс „Съни Дрийм“ в гр.Балчик, ул.“Албенски път“ №21, представлявана от председателя на управителния съвет М. Д. Б.. Иска се и да бъде обявено за нищожно и друго решение от предходна, неизвестна на ищцата дата, на общото събрание на етажната собственост, което решение е за опрощаване 1 задълженията на един от етажните собственици за вноски в бюджета на етажната собственост.

С разпореждане №990/05.09.2023г., постановено по реда на чл.129 ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд указал на ищцата в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като:

- уточни колко решения са взети на проведеното на 04.08.2023г. общо събрание на етажните собственици и кои от тях оспорва;

- според броя на оспорваните решения да доплати държавна такса от 30 лева за отмяна на едно решение и по 50 лева за отмяна на всяко следващо решение;

- уточни формата на управление на Етажната собственост - общо събрание или сдружение на собствениците и, ако твърди, че е общо събрание, да съобрази разпоредбата на чл.41 от ЗУЕС, че собствениците се представляват пред съда от председателя на управителния съвет, както и да посочи надлежните ответници по иска /име и адреси/;

- формулира на коя дата е взето решението на общото събрание за опрощаване на задълженията за вноски в бюджета на етажната собственост и какво конкретно е взетото решение;

- посочи присъствала ли е на общото събрание и, ако не е присъствала, да посочи на коя дата и по какъв начин е узнала за процесните решения.

Разпореждането е връчено на ищцата, чрез адвоката й, на 18.09.2023г. и в отговор е депозирана молба с вх.№4283/27.09.2023г. /изпратена по пощата на 25.09.2023г./.

Уточнено е с молбата, че формата на управление на етажната собственост е общо събрание, посочени са отново имената на председателя на управителния съвет М. Д. Б..

Уточнено е, че се иска отмяна на решенията по т.1, т.2, т.3 и т.7 от проведеното на 04.08.2023г. общо събрание на етажната собственост, а за решението за опрощаване на дължими вноски в бюджета на етажната собственост е посочено, че ищцата не е присъствала и не й е известно кога е взето това решение на общото събрание, но узнала за него от т.10 от протокола на общото събрание от 04.08.2023г.

Възразила е, че е предявила само един неоценяем иск и максималната такса, която би могла да дължи за него, е в размер на 80 лева, както и е приложила документ за довнесени по сметка на съда 30 лева / при внесени с първоначалната искова молба 50 лева/. Възразила е още, че управляваната от общо събрание етажна собственост се представлява пред съда от председателя на управителния съвет, без да се изисква конституирането като ответници на всички етажни собственици, респ. посочването на техните имена и адреси.

В обжалваното сега определение първоинстанционният съд е приел, че ищцата е отстранила част от указаните нередовности на исковата молба. Приел е още, че 2 неизпълнени са останали указанията за доплащане на държавна такса според атакуваните четири на брой решения на общото събрание, както и указанията за посочване на всички надлежни ответници по иска. С оглед така констатираните, останали неотстранени нередовности на исковата молба, на осн.чл.129 ал.3 от ГПК първоинстанционният съд прекратил производството по делото.

Определението е неправилно. Съдът е сезиран с иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост на сграда с административен адрес в гр.Балчик, ул.“Албенски път“ №21, представлявана от председателя на управителния съвет /управителя/ М. Д. Б.. Надлежен ищец в спора по чл.40 от ЗУЕС е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, решението на общото събрание на която етажна собственост, той атакува. Ответници по този спор са останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, които не обжалват решенията на общото събрание, но посочването им с имена и адреси в исковата молба не се изисква. По изричното правило на чл.41 от ЗУЕС те се представляват в съда от председателя на управителния съвет /управителя/ или упълномощено от тях лице. Разпоредбата въвежда специално процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК се счита за изпълнено, без да е необходимо посочването на имената и адресите на всички етажни собственици, щом като са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет /управителя/ на етажната собственост /решение №60167/06.01.2022 г. по гр.д.№2800/2021г. на 1-во ГО на ВКС/.

В случая още първоначалната искова молба е отговаряла на посоченото изискване и това прието от първоинстанционния съд основание за прекратяване на производството не е налице.

Не е налице и второто прието от първоинстанционния съд основание за прекратяване на производството – невнесена в пълния дължим и указан от съда размер държавна такса за водене на делото.

Искът за отмяна на решения от едно общо събрание на етажната собственост е само един – независимо колко решения от това общо събрание на етажната собственост се иска да бъдат отменени и на колко основания за незаконосъобразност /определение №588/18.07.2014г. по ч.гр.д.№4046/2014г. на 4-то ГО на ВКС, решение №37/20.04.2016г. по гр.д.№4432/2015г. на 1-во ГО на ВКС/.

В случая се иска отмяна на четири решения от проведено на 04.08.2023г. общото събрание на етажната собственост. Искът за тяхната отмяна е само един, неоценяем и за него се дължи една държавна такса, която съдът трябва да определи в параметрите по чл.3 от ТДТКССГПК.

Наред с това, ищцата атакува и още едно решение от проведено на друга, поранна /неизвестна на ищцата/ дата общо събрание на етажната собственост. Това 3 решение е предмет отделен неоценяем иск, за който се дължи отделна държавна такса в параметрите по чл.3 от ТДТКССГПК и тя също трябва да бъде определена от съда.

Или за водене на делото пред първоинстанционният съд дължимата държавна такса е не по-малко от 60 лева и не повече от 160 лева. Внесените от ищцата при предявяване на исковата молба 50 лева явно не са достатъчни и е било необходимо съдът да даде указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.

Но указанията на съда трябва да са съвсем ясни и конкретни. Указанията не трябва да са за начина, по който страната сама да си изчисли дължимата държавна такса. Съдът трябва правилно да съобрази броя и вида на предявените искове, на тази база да определи точния размер на дължимата от страната държавна такса и, като приспадне вече внесената такава, да посочи точно сумата, която ищецът следва да довнесе.

В случая дадените от първоинстанционния съд указания са непълни, неправилни и неконкретни. Те са ищцата да внесе повече от една държавни такси по иска за отмяна на решенията от 04.08.2023г. и сама да си ги изчисли; същевременно липсват указания за внасяне на държавна такса по иска за отмяна на другото, по-старото решение на общото събрание. При това положение не може да се приемае че, като ищцата е довнесла още само 30 лева за държавна такса, с общо внесените от нея 80 лева исковата й молба остава нередовна, както и, че ищцата трябва да носи негативни последици от неизпълнението на неправилните и непълни указания на съда.

От изложеното следва, че приетите от първоинстанционния съд основания по чл.129 ал.3 от ГПК за прекратяване на производството не са осъществени и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ районен съд и определение №559/03.10.2023г. по гр.д.№577/2023г. на Балчишкия ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5