Определение № 610 от 14.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина П.а

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901501 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

След влизане в сила на определение № 201/31.01.2024 г., постановено по настоящото търговско дело, за частично оставяне без разглеждане на касационната жалба на Ф. П. Ф. като недопустима, предмет на делото остава касационната м у жалба против решение № 125/05.04.2023 г. по в.т.д. № 456/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2 търговски състав, в частта, с която е частично потвърдено решение № 151/18.12.2019 г. по т.д. № 181/2018 г. на Окръжен съд – Хасково за признаване за установено съществуването на вземането на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК ” АД, ЕИК 831919536, против Ф. П. Ф. в размер на 25 438,52 евро – главница по договор за кредит № 54/27.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до изплащането й, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2667/2017 г. на Районен съд – Хасково.

С касационната жалба са въведени оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 1, т.2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Оспорват се като неправилни изводите на въззивния съд по доводите на ответника и настоящ касатор по чл. 369 ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове, доколкото, макар банковият кредит да е абсолютна търговска сделка, ответникът е потребител.

Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд за неоснователност на направеното възражение за недопустимост на ищцовата претенция по чл. 422 ГПК срещу ответника Ф. Ф., който имал обичайно местопребиваване в Република Германия, поради което съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 1

№ 1215/2012 г. международно компетентен да разреши спора е германският съд. Възразява се, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК заповедният съд не разполага с компетентност да издаде заповед за изпълнение, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, процесната заповед е нищожна, а въззивният съд е следвало да прецени това и да прекрати производството по делото. Излагат подробни доводи за нередовност на исковата молба, които се сочи, че въззивният съд не е съобразил. Изтъкнато е, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакването на ответника, че по процесния договор за кредит № 54/27.03.2008 г. няма погасителен план. Обосновава се, че решаващият състав не е обсъдил и довода, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, и се поддържа, че исковата претенция е неоснователна поради неизискуемост на претендираната сума. Направено е оплакване, че няма произнасяне и по възраженията за нищожност на процесния договор за кредит, съответно на отделни негови клаузи – чл. 4.1а, 4.2, 4.3, 9.2, 11.1.2, 11.1.3, 11.2, 11.3, 12.5 и 12.6, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД поради противоречие със закона и съответно поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че са нарушени разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 58, ал.

2 ЗКИ, чл. 430 ТЗ, чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Добавя се, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите на ответника, че с анексите към договора за кредит банката е извършила недопустимо капитализиране на лихви и такси към олихвяемата главница.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване поради вероятна нищожност и поради “очевидна неправилност” на въззивното решение. Искането за допуск до касация се основава и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления. Релевира се, че ако по посочените от касатора въпроси няма такъв, за който да е налице основание за допускане на касационно обжалване, да бъдат изведени от настоящия състав допълнителни правни въпроси от изложените касационни основания за вероятна нищожност и “очевидна неправилност”.

Ответникът по касационната жалба “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК ” АД възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба в горецитираната част е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията 2 на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Приел е, че същото е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявените пред него искове по чл. 422 ГПК при наличието на изискуемите предпоставки – издадена заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на длъжника, респ. връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Аргументирал се е, че в случая не са ангажирани от страна на ответника Ф. П. Ф. преки доказателства, че се е установил преимуществено да живее в държава членка, различна от България, за да се приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Съобразил е, че при липсата на доказателства по делото за обстоятелства от личен или професионален характер, обвързващи ответника с Германия, извършената в гр. Мюнхен заверка на пълномощното на представител, подписал от негово име Анекс № 4, може да доведе единствено до извод, че към датата на заверката Ф. е бил в тази страна, но не и че преимуществено се е установил да живее там. Добавил е, че такъв извод не следва и от факта, че поканата за предсрочната изискуемост и призовката по делото не са връчени лично на страната, при условие, че при извършване на тези действия липсват събрани данни, че лицето пребивава обичайно в Германия. Апелативният съд е изложил съображения, че с представения договор за банков кредит № 54/27.08.2008 г. ищецът в качеството на кредитор е предоставил на Ф. Ф. в качеството му на кредитополучател ипотечен кредит в размер на 28 400 евро за рефинансиране на дълг към “Прокредитбанк България” АД и за текущи нужди. Уговорено е, че кредитът се погасява до 26.03.2028 г. на равни месечни вноски, платими на 30-то число всеки месец, както и че Петя Георгиева Ф.а, Росица Атанасова Данева и Йорданка Иванова Никова, действаща като едноличен търговец с фирма “Валпетрос – Йорданка Никова ”, се задължават да отговарят за задълженията на кредитополучателя като солидарни длъжници. Посочил е, че по отношение на оспорването с отговора на исковата молба на подписите на кредитополучателя и на солидарните длъжници върху 4 бр. анекси към договора, след дадените указания относно разпределение на доказателствената тежест за установяване на неистинността им, действия в тази насока от ответника не са предприети. По релевираното оспорване на четвъртия анекс, че не е подписан от пълномощник с права да представлява страните, въззивният съд е счел, че не се оспорва авторството на същия, а е оспорена представителната власт на положилото подпис от името на ответника Ф. лице, която обаче е установено от представеното по делото пълномощно. Решаващият състав е преценил, че в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП. Акцентирал е, че по делото не са представени конкретни доказателства за наличието на индивидуални договорки, а обстоятелството, че кредитът е отпуснат за рефинансиране на дълг към друга банка не води до извод за такава индивидуална договорка. Съобразявайки, че по делото липсват доказателства за предоставянето на кредитополучателя и солидарните длъжници на действащите при сключване на договора от 3

27.03.2008 г. общи условия, въззивната инстанция е обосновала, че отношенията между тези лица и банката следва да се преценяват единствено на база материализираното съвпадение на волеизявления в представения писмен договор и по отношение на него следва да се прави преценката за пълна или частична нищожност с оглед направените в отговора възражения.

За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора за кредит в цялост поради противоречие с чл. 58, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗКИ, тъй като в същия се съдържа необходимата информация за лихвен процент, изразен в годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, разходите по кредита. За неоснователно е счетено и възражението за нищожност на договора в цялост поради противоречие с чл. 430 ТЗ, доколкото е спазена предвидената писмена форма, по същия на кредитополучателя е отпусната определена парична сума, посочена е целта на кредита, договорена е лихва, т.е. налице са изискванията на закона. Приел е, че договорът за кредит не е нищожен и поради накърняване на добрите нрави.

След извършения анализ на клаузите на договора, в които е предвидена неустойка за забава върху просрочената главница и съответно върху непадежиралата главница, въззивният съд е стигнал до извода, че същите не противоречат на добрите нрави. Преценявайки разпоредбите на чл. 4, чл. 4.1а, чл. 11 от процесния договор, определящи зависимостта на лихвата от БЛП и даващи възможност за едностранна промяна от страна на банката на дължимите лихви, въззивният съд е намерил, че същите са неравноправни и като такива – нищожни. Счел е, че с оглед на това и при липса на други договорки дължимата лихва по кредита е в размера, първоначално уговорен в чл. 4.1а от договора - от 7,7 %. Кредитът се издължава на равни месечни анюитетни вноски, които са известни на кредитополучателя към датата на подписването му, доколкото същият според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е извършвал погашения. По отношение на сключените четири анекса към договора въззивният съд е аргументирал, че са нищожни клаузите, предвиждащи включването на падежиралата и неплатена лихва към размера на новия редовен дълг, т.нар. анатоцизъм. Вземайки предвид обаче, че постигнатите в анексите договорености досежно размера на платената, респ. неплатената главница, лихви и т.н., са обусловени от текстовете на първоначалния договор, които са нищожни, въззивният съд се е позовал, че на това основание са нищожни анексите в цялост. Съобразявайки това, е извършил преценка за основателността на ищцовата претенция единствено на действителните договорки по самия договор от 27.03.2008 г.

Въззивният съд е намерил за нищожни и клаузите на чл. 16.1. и чл. 16.1.1. от договора, предвиждащи възможност за настъпване на предсрочна изискуемост поради неплащане на дължима анюитетна вноска, доколкото същите противоречат на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Обосновал е, че в случая е настъпила предсрочна изискуемост на кредитното задължение поради неплащането на дължимите вноски, установено в заключението на съдебно4 счетоводната експертиза, и уведомяването на кредитополучателя и солидарния длъжник ответник с нотариални покани, връчени на 21.09.2017 г. съгласно чл. 47 ГПК. За неоснователни са приети възраженията на ответниците за липса на представителна власт на лицата, подписали поканата от името на банката, тъй като действията по отправяне на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са потвърдени от страна на банката с факта на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съответно с подаването на исковата молба по чл. 422 ГПК. При така изложените съображения и с оглед първоначалните условия на кредита, въззивният съд е стигнал до крайния извод, че дължимата от ответниците главница е в размер на 25 438,52 евро, за който искът е основателен, а подлежи за отхвърляне за горницата до 27 160, 63 евро. Приел е и че за процесния период от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г. в заключението на вещото лице не се установяват дължими суми за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, поради което в тази част ищцовата претенция е отхвърлена.