Решение № 186 от 27.05.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П. 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100582 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т.

С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и Ив.

Ив. Еп. – председател на Управителен съвет, действащо чрез процесуален представител-пълномощник М. К., срещу „Агр. – Б.“ ЕООД, ЕИК **** с адрес на управление гр. П., ул. „С.“ № *, представлявано от управителя В.Н.Г. ЕГН **********.

Ищецът сочи, че на 22.11.2023 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 334930 срещу "Агр. - Б." ЕООД за сумата от 675.60 лева, от които 547.36 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. - 04.2022 г. и законова лихва за забава в размер на 128.24 лева, за период на забава от 01.07.2021 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава на главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 113/2024 г. по описа на PC П. е уважено подаденото от ищеца заявление и е издадена заповед за 1 изпълнение срещу длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК ответното дружество, чрез свой пълномощник, е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с което е оспорил съществуването на вземането. В тази връзка на заявителя е указано - съобщение, получено на 28.03.2024 г., че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Ищецът твърди, че между „Агр. – Б.“ ЕООД и "Т. С." ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, за собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство, аб. 342137, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружество ищец, до размера на обедняването. Ищцовото дружество е изпратило писмо/покана за заплащане на задълженията както следва: П-11923/14.10.2022 г. и П-2621/10.03.2021 г., надлежно получени от ответната страна, съгласно представени разписки, но погасяване чрез изпълнение не е извършено.

Сочи § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, съгласно който потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация. горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Твърди, че с оглед гореизложеното и по силата на нормативните актове "Агр. Б." ЕООД е потребител на ТЕ, в качеството на собственик на гореописания имот, и за него важи действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. З от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Общите условия се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/ към Министерски съвет /КЕВР към настоящия момент/. С тези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на 2 задълженията и др.

Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т. С." ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на КЕВР. Решение № ОУ[1]013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ[1]033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

Сочи Глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1, регламентираща реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В тази връзка счита, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от същия суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Посочва, че в случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал.2 от ОУ. Твърди, че до настоящия момент в деловодството на дружеството не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Сочи чл. 139 от Закона за енергетиката, въз основа на който разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. А съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски. Посочва, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Бр." ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, приложени към 3 исковата молба, в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на "Агр. - Б." ЕООД, че последното дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а именно сумата от 547.36 /петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева представляваща дължима и неплатена цена на топлинна енергия /ТЕ/, доставена от ищеца в собствен на ответника недвижим имот, находящ се в гр.

С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство, аб. 342137, за периода 05.2021 г. - 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава на главницата, за период на забава от 01.07.2021 г. до 14.11.2023 г. в размер на 128,24 /сто двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата. Ищецът претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Прави доказателствени искания. Прилага писмени доказателства, както и копие от исковата молба за ответника.

В законоустановения срок ответното дружество чрез законния си представител депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Не оспорва, че дружеството притежава недвижим имот в гр. С., придобит през м. май 2018 г. Същият бил собственост на „КТБ“ АД в несъстоятелност и бил ползван за архив от банката. Доста време било необходимо, за да бъде освободен /изпразнен/ от книжата, намиращи се в имота. Това продължило до края на годината. През първата половина на 2019 г. се извършили ремонтни дейности в имота, с оглед привеждането му в състояние, което да позволи ползването му като офиси и през есента на 2019 г. бил предоставен за ползване под наем на „С. Е. Д. М." ЕООД, а от 2020 г. останалите обособени части от имота се предоставили за ползване под наем на „Сл." ЕООД, което дружество имало право да преотдава части от имота. „Сл." ЕООД от своя страна е преотдало части от имота на „Стр. к. **" ЕООД и на „Ит. др. е. ш." ЕООД.Твърди, че процесният имот не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца, поради което ответника не ползва топлинна 4 енергия за парно отопление и топла вода в процесния магазин. Сочи, че имотът има самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало монтирани отоплителни тела - радиатори, щранг-лири и през него не минават нито хоризонтални, нито вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани към топлопреносната мрежа на ищеца.

Счита, че горепосочените обстоятелства се установяват от Протокол от 10.06.2002 г., съгласно който „Ф." ООД /предходен собственик на процесния имот/, ползващ цялото подблоково пространство и титуляр на партиди с № 342135, 342137 и 342139, с изцяло демонтирани радиатори, ще ползва само топла вода. Партидата, посочена в заявлението по чл.410 от ГПК, респективно в издадената заповед за изпълнение е с № 342137. Обосновава позиция, че ответното дружество не се е обогатило за сметка на ищеца. Счита, че „Агр.-Б." АД не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че общите части в сградата също не се отопляват.

Твърди, че имотът не е ползван от ответното дружество през процесния период, тъй като същият имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице.

С посоченото ответникът на самостоятелно основание обосновава теза, че не е се обогатило за сметка на ищеца и прави искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Представя писмени доказателства.

С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото. Уважено е и искането на ищеца за конституиране на основание чл.220 ГПК на ФДР „Бр.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Бр.Б.“ № ** / „Д.“ ООД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „Бр.Б.“ № ** / като трето лице-помагач на „Т. С." ЕАД. Към делото е приложено ч. гр. дело № 113/2024 година по описа на Районен съд гр. П. от което се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Агр.-Б.“ ЕООД за сумите - предмет на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.

Депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове и сторените с исковата молба доказателствени искания. Оспорва като неоснователни доводите и възраженията, с които ответникът обосновава позицията си по делото. По същество пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни. Представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява 5 възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа отговора на исковата молба.

По същество на делото пледира за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Третото лице –помагач не изпраща процесуален представител в открито с.з.

Не изразява становище по предявените искове, по позицията на ответника, по проекта на доклад по делото. Представя писмени доказателства, същите са приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

В хода на съдебното дирене по искане на ищеца са назначени съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица са изслушани в съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствата по делото. Събрани са представените от страните писмени доказателства.

След като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните фактическа и правни изводи: