Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 31.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 814/2024
Вид
Решение № 179
Подписан
31.07.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ловеч, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500814 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.108, чл.79 от ЗС и чл.13 и сл. от ЗН.

С Решение №164/09.10.2024г.,пост.по гр.д.№817/2023г. РС-Т е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от С. П. П. и Ц. П. К.-двамата от гр.Т, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК срещу С. Д. Ф. от гр.Т, за ревандикиране на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на р.Т, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на ИД-р на АГКК , с площ от 2213кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; заедно с построените в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 77 кв. м., двуетажна, еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 37кв.м., едноетажна, еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 39кв. м., едноетажна, селскостопанска сграда и за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №60,т.І, н.д.

№42 от 2014г. на Нотариус Борис Кожухаров, до размера на ½ ид.част от процесния имот. Ищците са осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в размер на 3620лв.

Подадена е въззивна жалба от С. П. П.-лично и като пълномощник на Ц. П. К.- неин брат, срещу решението. Обжалват го изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Считат,че неправилно съдът е приел, че ответникът е наследник по закон-като внук на дядо си С.К. Ф. и е придобил имота по силата на направено в негова полза завещание.Не споделят и приетото,че няма данни кога е сключен гражданският брак на С Ф. и Ц Ф.а.

Излагат подробно фактическата обстановка по делото и твърдят,че към 14.01.2014г. собственици на имота по наследство и давност са Д Ф. и наследниците на М К.а-т.е. ищците.

Считат,че неправилно съдът придава обратна сила на приемането на наследството. Твърдят,че 1 имотът не е принадлежал на завещателя към момента на съставянето му и затова ответникът не е могъл да стане собственик на това придобивно основание. След обявяване на завещанието не е налице давностно владение, годно да го направи собственик,тъй като липсва противопоставяне на останалите съсобственици. През годините във връзка с имота те са търсени именно в качеството им на съсобственици и ответникът не е отричал този факт. Твърдят,че липсва и изискваният 10годишен давностен срок на непрекъснато и неоспорвано владение. Неправилно е анализирана подадената през 2014г. декларация от Д Ф.,в която имотът е деклариран на името на всички наследници. Не се съгласяват и с неприетото оспорване на авторството на завещанието, като смятат, че ангажираните от ответната страна писмени доказателства не са имали стойността на официални,а на частни документи, а заключението на експерта не е с нужната категоричност.

Отново правят доказателствено искане да се допусне до разпит свидетел, който да установи здравословното състояние на С Ф. през последния месец от живота му,като твърдят, че е бил болен на легло,с тежка диагноза,със силно треперещи ръце и в пълна неадекватност.

Възразяват,че съдът е допуснал процесуално нарушение като се е произнесъл по непредявено възражение. Считат,че в отговора е заявено само придобивно основание-давностно владение,не и завещание и неправилно съдът се е произнесъл по второто.Молят да се отмени решението в тази част като недопустимо и делото се върне за ново разглеждане.Ако не се сподели това-молят да се отмени решението и уважи предявеният иск изцяло,с присъждане на направените разноски.

След указания от съда въззивникът Ц. П.К. потвърди подаването на въззивната жалба и представи пълномощно за процесуално представителство на адв.В.А.-ЛАК.

В срок е постъпил отговор от С. Д. Ф.,в който възразява,че въззивната жалба е недопустима по отношение заявените права на Ц. К., тъй като сестра му не може да бъде негов пълномощник по правилата на чл.32,т.2 от ГПК,затова моли в тази част да се приеме,че производството е недопустимо и да се прекрати.

В останалата част счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Излага подробно фактическата обстановка по делото и прави извод за липса на категорични доказателства,че спорната сграда е била построена по време на брака на С и Ц Ф.и,през 1962г.Не са представени строителни книжа или други документи, касаещи строителството.Нито един от разпитаните свидетели не е бил очевидец на строителството. Показанията на свидетеля И.Ц. К.а не могат да се ползват с нужната обективност,тъй като е дъщеря на ищеца Ц. К..

Твърди,че дядо му е бил собственик както на земята,така и на изградените постройки по силата на нормата на чл.92 от ЗС,а баба му не е имала дял в тази собственост.Затова разпореждането с имота,направено в завещанието, е валидно.

Твърди,че е придобил имота и по силата на упражнявано давностно владение,което е било непрекъснато и без противопоставяне от страна на ищците. Обяснява,че овощната градина,която св.П.К.а описва,че са си разпределили свекърва й и брат й,е друг съседен на процесния имот.Каса е се за овощна градина,но не и собственост върху спорното дворно място и постройки.Отрича да е предлагал на ищците да изкупи техните дялове от имота.Няма и основание да го прави.Твърди,че ищците много рядко са посещавали имота и винаги са знаели,че идват на гости. Потвърждава,че с отговора като придобивно основание е заявил както завещанието, така и упражнявано давностно владение.Моли да не се уважава доказателственото искане на въззивниците,а ако се допусне-желае и в негова полза да се допусне свидетел за установяване на физическото състояние на дядо му през последния месец от живота му. Моли да се потвърди обжалваното решение,претендира присъждане и на направените разноски.

В хода на въззивното производство възизваемият С. Ф. представи Протокол от 9 март 1942г.на Тския околийски съд за одобряване на спогодба за подялба на наследство,с която С.К. Ф. получава в дял имоти, между които е и „..1.Къща с дворно място и плевня в м.“Трапето“ около 1 дка със : път,Д М. Д и М.К.Ф...Всички имоти..се намират в Тско землище..“. Твърди,че е открил документа на 09.01.2025г.(след образуване на въззивното производство) при почистване на стар скрин в сградата с ид.***. Твърди,че до момента не му е било известно съществуването на този документ.Моли да се приеме като доказателство. Представи и доказателства за подадена от него молба до РС-Т за снабдяване с документите по това делбено производство-Заявление №328/20.01.2025г. до РС-Т.

За приемането на документа се изслуша свидетел-очевидец при намирането-св.З.Б.Б.,с 2 която Ф. живее на съпружески начала,която потвърди изложената от него версия за откриване на документа.

Съдът прие документа като писмено доказателство по делото,по реда на чл.266,ал.2,т.1 от ГПК и го съобразява при поризнасянето.

Пред въззивната инстанция се представиха и приеха и копие от Преписка №560Т/07.11.1991г.на ОС“З“-Т, нотариално дело №26/2024г.на Нотариус с №337 в НК и район на действие РС-Т, ангажираха свидетелски показания, допусна се и СТЕ, изготвена от инж.Г. И..

В съдебните заседания пред настоящата инстанция страните се явяват лично и с пълномощниците им и подържат заявените им позиции.От въззиваемия е представена писмена защита.

Въззивният състав приема следното от фактическа и правна страна:

Страните са наследници на С.К. Ф., б.ж. на гр.Т, починал на 25.02.1990г.-негови внуци.

След смъртта си С Ф. оставя за свои наследници-съпруга Ц Д.Ф.а(поч.06.04.2007г.) и децата имсин-Д С.Ф.-баща на отв.С. Д.Ф. и дъщеря-М С.К.а. След смъртта на М С.К.а-поч.06.01.2005г.,тя оставя наследници съпруг-П Ц.К.(поч.20.07.2019г.) и децата им Ц. П.К. и С. П. П.-последните двама са настоящите ищци.

В първоинстанционното производство е приложен Препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак от С.К. Ф. и Ц Д.а Т.а(Ф.а), на 07.03.1940г.(л.80) От представения от С. Ф. Протокол от 9 март 1942г.,по дело за делба на наследство №90/1942г.на Тския Околийски съд, става ясно,че С Ф. придобива в дял имоти,между които е и „..1.Къща с дворно място и плевня в м.“Трапето“ около 1дка със : път,Д М. Д и М.К.Ф.…Всички имоти..се намират в Тско землище..“.

Назначената от настоящата инстанция СТЕ дава заключение за невъзможност –поради липса на достатъчно данни, да се идентифицира с точност този имот-дали е идентичен с процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр.Т.

По делото е приложено Строително разрешение №49/03.07.1962г.,с което на С Ф. е разрешено в собственото си място в м.“Долно Трапе“, да си построи жилищна сграда от 76кв.м.

На 07.02.1990г. С Ф. съставя саморъчно завещание, с което завещава на внука си С. Д.

Ф . „..цялото си движимо и недвижимо имущество,което притежавам към момента на моята смърт..“. Завещанието е предадено за съхранение в Нотариата при РС-Т, заведено под №2021,зав.дело №97/14.02.1990г. Обявено е с Протокол от 14.01.2014г.на Съдията по вписванията при РС-Т,по молба на Д С.Ф..

За проверка на автентичността на завещанието пред РС-Т са назначени съдебни графологични експертизи,изготвени от експерта Д.М.. Заключението от 08.05.2024г. е с констатации,че почеркът,с който е изписан ръкописният текст на завещанието,по графичните си признаци,е идентичен с почерка на С К.Ф..Подписът под „завещател“ по графичните си признаци,е идентичен на подписа на С К.Ф.. Допусната е и втора експертиза,заключението на която е,че почеркът и подписът в завещанието не са идентични на тези на Д С.Ф.. Съдът приема заключенията като обективни и компетентни.

Не се спори,че процесният имот е с идентификатор *** по КККР на гр.Т,одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК.Приложена е актуална скица на поземления имот,с отразени в него три самостоятелни обекта-сграда с ид. *** – с площ от 77кв.м.,етажи-2,предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Обект с ид.***- с площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда ,еднофамилна, Обект с ид.***- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение селскостопанска сграда.

По делото От Община Т е представено удостоверение №735/11.04.2024г.,в което свидетелстват,че за процесния имот е подавана декларация по чл.14 от ЗМДТ,на 24.03.1998г.от Д С.Ф., в която са декларирани съсобственици Д С.Ф., Ц Д.Ф.а и М С.К.а, като наследници на С К.Ф..

Посочено е, че жилищната сграда е строена през 1962г. Следваща декларация по този ред и с такива данни е подадена на 20.01.2014г.,като имотът отново е деклариран като съсобствен-с площ от 500кв.м., жилище с РЗП 160кв.м.,второстепенна постройка с РЗП 60кв.м.-година на построяване 1963г., второстепенна постройка с РЗП 20кв.м.-година на построяване 1963г., гараж с РЗП 15кв.м.,година на построяване 1975г. и навес с РЗП 15кв.м.година на построяване 1963г. На 26.01.2007г. декларация за имота е подадена и от Ц. П.К.,като на мястото на М С.К.а са вписани 3 наследниците й.На 12.09.2007г. е предеклариран делът на Ц Д.Ф.а(у-ние ТСУ-1138(2)09.04.2025г.на Община Т). Подадена е декларация от 04.03.2014г. от С. Д.Ф., с приложен документ за придобиване-Нотариален акт №14,т.ІІ, вх.рег.№363/24.02.2014г. Партидата е закрита на 24.02.2014г. Посочено е,че за имота са внасяни данъци от 2009г.до 2014г. от Ц. П.К., С. П. П., П Ц.Камачалов и Д С.Ф.(приложени са преводни квитанции). За периода от 2015г. до 2023г. данъкът е внасян от С. Д.Ф..На 08.11.2021г.от С. Д.Ф. е поискано изменение на КК за вписването му като собственик,легитимирайки се с Нотариален акт №14,т.2,рег.№363,д.124 от 24.02.2014г.

(съгл.регистратурата на АВп.)

Установява се,че С. Д.Ф. се снабдява с Нотариален акт №60,т.І,рег.

№550,д.42/24.02.2014г.,с който е констатирано правото му на собственост върху спорния имот по силата на давностно владение.Площа на имота е 2 213кв.м.

С удостоверения №ТСУ-11-76/10.05.2024г. и №УТ-440/01.07.2024г.,двете на Община Т, се потвърждава,че за съседния поземлен имот- ***, отреден за „За жилищно застрояване, (кв.Балкан), през 2018г. е искано съгласието на останалите съсобственици-П К., С. П. и Ц. П.К..