Решение № 18733 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18733 гр. С, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110137288 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр.С, р-н К С, Б Ц И Ц Б , бул. „Ц Б III“ №..., ет. 2 и 3, насочени срещу В. З. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Д-р Г.В“ № 12, ет.4, над партер, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 21718/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 3127.29 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот, отчитан с договорна /съдебна/ сметка ..., създадена към клиентски номер ..., за период от 01.03.2019 г. до 16.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането; и сумата от 640.43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.05.2019 г. до 16.10.2021 г.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че между стрА.те е налице облгационно правоотношение, възникнало на основА.е чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.200 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. СъдържА.ето на облигационното правоотношение е установено в Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението между стрА.те е възникнало с присъединяването на ответниците към вдоснабдителната и канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирали такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва иска с мотив, че е нелогично за исковия период да са потребени сочените количества вода. Отбелязва, че в имота не се живее, като на 05.03.2019 г. е извършена обстойна проверка и са снети показА.ята на индивидуалните водомери в жилището, а именно 00803. Твърди се, че на 19.05.2022 г. е сменен водомера, а сваленият такъв е бил с показА.я ...

На самостоятелно основА.е исковете се оспорват и като погасени по давност за периода от 01.03.2019 г. до 06.04.2020 г.

1

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски по делото.

В съдебно заседА.е ищецът не изпраща представител. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа подадения отговор на исковата молба.

По делото са ангажирА. писмени доказателства, назначена и изслушана е комплексна счетоводно-техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основА.е чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 21718/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата 3 127.29 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, отчитан с договорна /съдебна/ сметка ..., създадена към клиентски номер ..., за период от 01.03.2019 г. до 16.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 640.43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.05.2019 г. до 16.10.2021 г.

С възражение от 06.06.2023 г. длъжникът е оспорил вземането без мотив.

При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземА.я и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между стрА.те по делото, по силата на което ищецът да е доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

С отговора на исковата молба не е изрично оспорено ответникът да е потребител на ВиК услуги. Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от приетата като писмено доказателство справка от Агенция по вписвА.ята, е видно, че ответницата е придобила собствеността върху апартамента, разположен на ет.5 /4 над партер/ на ул.“Д-р Г.В“ № 12, на 14.08.2007 г. чрез дарение от ..., като на 10.12.2007 г. е вписан отказ от учредени вещни права на трет олице върху жилището.

При тези данни съдът намира, че през исковия период е установява наличието на облигационно правоотношение между стрА.те, доколкото такова възниква по реда на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според цитираната разпоредба, потребители на услугите ВиК са следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявА. имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявА.те обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

За установяване количеството потребена вода в имота, е назначена комплексна счетоводно-техническа експертиза. От неоспореното заключение по същата се установява, 2 че за исковия период са начислени общо 148.32 куб.м. вода, от които 146 куб.м. за индивидуални нужди и 2.32 куб.м. за битови нужди. При проверката си експертите са установили, че сметката за дължимите суми е формирана от показА.ята на монтиран на водопроводната инсталация през 2018 г. уред с фабричен номер ..., като същият е отчитан 2 пъти от проверител, 1 път са подавА. данни от потребителя /самоотчет/, а 29 пъти показА.ята са изчислявА. на базата на предишни отчети поради неосигурен или отказан достъп за отчет. Тук за пълнота на изложението и с оглед направените в отговора на исковата молба възражения, следва да се отбележи, че съдът не може да сравнява показА.ята на водомерите, вписА. в представените от ответницата контролен лист от 2018 г. и приемопредавателен протокол от 2022 г. доколкото същите касая монтаж на измервателни уреди в различни обекти на измерване – съответно потреблението на етежната собственост, в която се намира процесния имот и потреблението в самия имот.

Съобразявайки действителното потребеното количество вода, вещите лица са посочили, че дължимата сума за извършените ВиК услуги от ищеца възлиза на 3127.29 лв., респ. 3767.72 лв. с натрупА.те лихви за забава, като погасяване чрез плащане не е отразено, а е намалено задължението със сумата от 204.56 лв., която е прихваната от старо салдо.

Съдът кредитира изцяло заключението по счетоводната експертиза като изготвено от лица със специални знА.я в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на него.

Именно с оглед на заключението на вещите лица, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е извършило ВиК услуги за имота на ответницата на стойност 3127.29 лв. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е предвиден реда за формиране на задълженията на потребителите на ВиК услуги. Според предвиденото в цитираната норма, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирА.те водомери на всяко водопроводно отклонение, като при сгради - етажна собственост, или при водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Така отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за съответния период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер. При разлика в отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост, но според ал.7 на чл.32 от цитираната Наредба, това не е основА.е за неплащане на изразходваното количество вода. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.

На следващо място, съгласно чл.8 от цитираната Наредба № 4 п олучаването на услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, които общи условия операторите следва задължително да публикуват най-малко в един централен и един местен ежедневник и да осигурят достъп на потребителите до тях. Съобразно предвиденото в чл.33 от Общите условия, представени в приобщеното ч.гр.д.№ 21718/2022 г. по описа на СРС, заплащането на задълженията за предоставени ВиК услуги се извършва 3 в 30-дневен срок от издаване на фактурата за всяко едно от тях.

От страна на ответницата е направено възражение за погасяване на вземА.ята по давност, което съдът намира за основателно. По отношение характера на вземА.ята за ВиК услуги и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащА.я, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. Тук обаче следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., съобразно която в срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С оглед на това към 26.04.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основА.е чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията с настъпил падеж /определен съобразно изложеното по-горе/ за период от 3 години преди посочената дата, вкл. и тези по фактурите от 17.02.2020 г. и 17.03.2020 г., за които давността е спряна на основА.е чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г. Така погасени по давност са задълженията по издадени фактури от 01.03.2019 г. до 16.01.2020 г., с период на консумация от 10.10.2018 г. до 09.01.2020 г. в размер на 2733.09 лв. Разликата от 394.20 лв. с период на консумация от 10.01.2020 г. до 09.09.2021 г. е дължима и искът следва да бъде уважен за този период и размер на вземането. Върху същата, както се посочи вече се дължи лихва с начален момент 21.05.2020 г. /съобразно цитираната по-горе разпоредба от ОУ и чл.3, т.2 от З акона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г. / до заявената в исковата молба крайна дата - 16.10.2021 г., чийто размер възлиза на 556.96 лв.