Определение № 5283 от 31.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5283 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110132658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби на ответниците, с които молят за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, предвид че делото не се отличавало с правна и фактическа сложност. Молителят „*********“ ЕАД моли същото да бъде намалено до 150лв., а молителят „****“ ЕООД до размер не по-висок от този по Наредба № 1/2004г.

Насрещната страна е подала отговори, в които излага съображения за неоснователност на молбите. Твърди, че адвокатското възнаграждение не е по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а е реално заплатено. Посочва, че ответникът „*********“ ЕАД не е направил възражение за прекомерност, поради което е недопустимо да го прави за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК. По отношение на другата молба посочва, че възнаграждението е под минимума по Наредбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, като в случая не е необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което молбите са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По делото не е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, в който случай същото се определя от съда, а за реално заплатено възнаграждение. В този случай важи правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, според което по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адв. възнаграждение, но не по-малко от минималния размер съобразно Наредба № 1/2004г. Тоест, за да бъде намалено като прекомерно реално заплатеното адвокатско възнаграждение, задължителна предпоставка е възражение от насрещната страна в тази насока, в който смисъл е и практиката на ВКС. В настоящата хипотеза, от страна на ответника „*********“ ЕАД няма въведено своевременно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Същият оспорва материалната затрудненост на ищеца за дължимост на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 1

ЗАдв., но това е неотносимо към настоящия случай. Направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК възражението за прекомерност се явява недопустимо. Отделно от това, претендираното от ищеца адв. възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/2004г.

По отношение на адвокатското възнаграждение за иска срещу ответника „****“ ЕООД, следва да се посочи, че същият отправя искане възнаграждението да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. Цената на този установителен иск е равна на стойността на договора – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. По договора за предоставяне на поръчителство уговореното възнаграждение е в размер на 3927,11лв., което представлява стойността на договора и съответно цената на установителния иск.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение при такъв материален интерес възлиза на 692,71лв. според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Ищецът е заплатил и му е присъдено възнаграждение в размер от 650лв., като този размер очевидно е понисък от минималния по Наредбата.

С оглед изложеното, молбите се явяват неоснователни.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ответниците от 16.12.2024г. за изменение на решението по реда чл. 248 ГПК в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2