Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 03.05.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 644/2022
Вид
Решение № 88
Подписан
03.05.2023
В сила
30.05.2023
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.354а · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Разлог, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200644 по описа за 2022 г.

Делото е образувано по жалба на адв. П.К. – САК, като пълномощник на С.В.Я., против Заповед за задържане на лице, рег. №3794/26.11.2022 г., издадена от полицейски инсп.

Г.С.П. на длъжност „разузнавач“ към РУ-Б. с искане за нейната отмяна.

В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна поради издаването й в нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби. Основните съображения са за нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, поради липсата на конкретни фактически обстоятелства, които да са основание за нейното издаване.

Заявено е искане за отмяна на обжалваната Заповед, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. В пледоарията си по същество счита, че по делото са събрани категорични доказателства за незаконосъобразност на заповедта. Позовавайки се на разпита на свидетелите П. и Д. счита за установено, че жалбоподателя по никакъв начин не е указал съпротива на органите на МВР при установяване на неговата самоличност и по никакъв начин не е пречил на тяхната работа, което да е обусловило задържането му. Също така от представените доказателства не се установява със задържаното лице да са били извършвани каквито и да е било действия, с оглед установяване на съпричастност към извършено престъпление. Отделно от изложеното поддържа становището си, че в процесната заповед не се съдържат всички законово изискуеми реквизити, доколкото липсват както фактически, така и правни основания за издаването й.

Ответната страна се явява лично полицейски инспектор Г.П. на длъжност „разузнавач“ към РУ-Б., издал заповедта. По същество изразява становище за законосъобразност на заповедта, тъй като С.Я. бил в пияно състояние и било невъзможно с него да бъдат проведени разпити, беседи и да бъдат снети обяснения. В тоалетната на заведението имало камера, която е заснела действията, но на по-късен етап съответно може да се направи извод, че е евентуално заподозрян във вр. с ДП 237 в качеството на обвинено лице по чл.354а. Предвид посоченото, се иска заповедта да бъде потвърдена.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От фактическа и правна страна се установява наличието на следната обстановка и приложими нормативни правила:

С.Я. е задържан на 26.11.2022 г., за което е издадена обжалваната Заповед, в която е 1 посочено, че задържането му е осъществено в 03.00 часа. Като автор на заповедта е посочен полицейски инспектор Г.С.П. на длъжност „разузнавач“ към РУ-Б.. Като основание за задържането на лицето в нея е посочено „чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР“. В мотивационната й част липсват фактически основания за издаването й, няма описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се извлече извод за приложението на така цитираната правна норма. В заповедта е отразено единствено, че се издава във вр. с ДП №237/2022 г. по описа на РУ-Б. по чл.354а, ал.3 НК.

По делото са разпитани като свидетели Г.Д. и В.П. – колеги на задържаното лице, които с показанията си установяват, че към датата на задържането на Д. са се намирали в г.Б. по повод предстоящите Коледни празници на „тийм билдинг“, организиран от „В.Б.“, в което дружество работели. При посещение в местната дискотека си поръчали питиета като малко след това нахлула полиция за проверка. Имало специализиран отряд. Спрели музиката, пуснали осветлението и започнали да проверяват документите за самоличност на тяхната компания, която била от около 20-30 човека. В един момент започнали да извежат на вън хора от компанията им по един или двама. Докато не се стигнало до извеждането на С.Я. и Б.Д., които били задържани в РУ-Б. Б. бил пуснат след около час, а С. следобед на следващия ден. Свидетелите посочват, че С. при поискване от полицейските органи, си предоставил л.к. и не е оказвал съпротива.

Към административната преписка са приложени протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение в помещение, обособено като мъжка тоалетна, находяща се в нощен клуб “T.C.“ в г.Б., в който е обективирано изземване на многоцветна салфетка, полиетиленов плик съдържащ бяло прахообразно вещество.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, компетентност.

Не се оспорва компетентността на автора на обжалваната Заповед. Същият има правомощието да наложи ПАМ от този вид, тъй като е полицейски орган, който на процесната дата е осъществявал служебните си задължения на територията на РУ-Б..

Заповедта е издадена от компетентен адм. орган, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма, на валидно правно основание.

В представената по делото преписка, за която се твърди че е във вр. с обжалваната Заповед не се съдържат данни на С.Я. да са били предявявани обвинения при задържането му. Няма данни същият да е имал поведение, с което да е създал пречки или затруднения за разследване на противоправно деяние, посочено в преписката. Основанията за издаването на акта и доказателствата за наличието на релевантните факти, които ги установяват, следва да са посочени в самия ИАА или в преписката по неговото издаване, като адресатът на акта следва да е запознат с тях. В случая тези изисквания не са спазени. В Заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта.

Издаваните в последствие такива документи не са част от административната преписка по самото издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират в последствие, вкл. и по време на процеса по оспорване на заповедта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се представят и на такъв по-късен етап, но те следва да установяват вече описана фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не да се изготвят в последствие за целите на защитната теза на ответника. Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната Заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Не на последно място следва да се изтъкне обстоятелството, че освен липсата на фактически обстоятелства в Заповедта, в същата не се прави и връзка между съставянето й и образуваното ДП№237/2022 г. по описа на РУ-Б., като по този начин трудно може да бъде 2 направена логическа връзка между обжалваната Заповед, образуваното досъдебно производство, както и деянието за което същото е образувано и лицето срещу което се води наказателното производство.

Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Посочването само на нормативната разпоредба не е достатъчно, за да мотивира Заповедта. Освен това от нея следва да е видно, че по отношение на С.Я. към момента на задържането му и издаването на Заповедта са налице такива данни, като се посочат същите, посредством описание на престъплението, фактическата обстановка на извършването му и участието на лицето в него. По делото няма данни към 26.11.2022 г. лицето да е било уличено в извършването на конкретно противоправно деяние, вкл. и като съучастник в която и да било от формите на извършване, познати по НК. В случая липсват основания дори за съмнение, че конкретно Я. е извършил престъпление. Наличието на данни за извършено престъпление не е еквивалент на изискването на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за наличие на данни негов извършител да е конкретно лице, а именно последното е от значение за случая.

Липсват данни по преписката С.Я. да е уличен в извършването на престъпление към момента на задържането му. Няма данни, че същият не е съдействал на органите на реда или да е създал пречки за последните да осъществят правомощията си. В тази вр. неоснователни са възраженията на ответника в хода на съдебните прения, че предвид заснемания на действия с камера в заведението лицето е било заподозряно в качеството си на обвинено лице по чл.354а от НК. Към преписката по издаване на ИАА липсват данни за повдигнато при задържането, а и след това обвинения по чл.354а от НК. Не са представени и доказателства за водени беседи или разпити със задържаното лице.

Приложените към преписката експертни справки, постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия и докладни записки не съставляват част от преписката по издаването на процесния ИАА, като издадени след него. От друга страна и от съдържанието на същите не може да се извлече извод за съпричастност на С.Я. към образуваното ДП 237/2022 г., което да обоснове извод за законосъобразността на неговото задържане.

От посочената Докладна записка с рег. №244-30925 от 26.11.2022 г., също не се съдържат данни за това, че Я. има отношение към престъплението за което е образувано цитираното ДП.

Не е допустимо мотивиране на Заповедта едва при оспорване на акта. Опит за това се прави от ответника след подаване на жалбата, в съдебно заседание, чрез представяне на постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия, видеозапис и докладни записки, т.е. много след издаването на процесната Заповед и не може да санира порока й – липса на фактически мотиви.

Освен така изложеното за липса на фактически мотиви за издаването на процесната заповед, съдът споделя константната съдебната практика цитирана и от жалбоподателя в депозираната от него жалба, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е принудителна адм. мярка, която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. В случая обаче липсват доказателства, че спрямо С.Я. са били налице тези предпоставки, тъй като не е обоснована от полицейския орган съпричастността му към извършеното престъпление по цитираното досъдебно производство.

Нормата, посочена като правно основание в Заповедта за издаването й предполага към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят предположението вероятно основателно. В случая не е ясно защо е прието, че лицето е свързано по някакъв начин с противоправното деяние по чл.354а, ал.3 от НК. От преписката по издаване на процесната Заповед не става ясно, че за него са налице подобни данни.

3

Нито ЗМВР, нито КРБ или международните правни актове, защитаващи човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и събрани доказателства за участието му в престъпно деяние. Целта на разпоредбата посочена като правно основание в Заповедта, е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя и не са налице данни за възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането му. /Решение №59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. №13359/2015 г., V о./ Това е още едно, самостоятелно основание за нейната отмяна.