Определение № 1548 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100600578 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК във вр. с Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по повод частна жалба, депозирана лично от жалбоподателя К. Н. М., срещу Определение на СРС, НО, 18-и състав от 16.10.2025 г., с което жалбоподателят М. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на М.С.П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В частната жалба се твърди, че наказателното производство е било приключило с решение на въззивната инстанция – Софийски градски съд, с което първоинстанционната присъда била отменена само в наказателноосъдителната й част, а производството било прекратено, nopaди изтичане на давностния срок. Гражданскоправната част на присъдата била потвърдена, т.е. подсъдимият е признат за виновен по отношение на причинените вреди и бил осъден да ги обезщети. Така целта на закона е била постигната и виновното лице е осъдено за противоправното му поведение. Неправилно били приложени разпоредбите на чл. 189 и чл.190 от НПК. В случая, макар наказателното производство да е прекратено поради изтичане на давност, подсъдимият не е оправдан, а напротив – виновността му била потвърдена.

Това изключвало приложението на нормата, която цели защита на невинния подсъдим.

Съдът бил омаловажил факта, че гражданският иск е уважен, което означава че частният тъжител бил постигнал частичен успех. В този контекст, осъждането му да заплати разноски на подсъдимия било необосновано и противоречало на принципа за справедливост и съразмерност.

С оглед наведените съображения се отправя молба до въззивната 1 инстанция от страна на жалбоподателя М. за отмяна на контролирания акт и постановяване на нов такъв, с който постановеният първоинстанционен акт да бъде отменен

Постъпило е и становище от М.П., чрез пълномощника му адв. Златанов.

В него се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да се потвърди обжалваното определение на СРС.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С решение №395/30.05.2025 г. по ВНЧХД № 6689/24 г. е отменена присъда, постановена на 06.06.2024 г. по НЧХД № 15676/2020 г. на СРС, НО, 18 състав и на основания чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във вр. чл. 81, ал. 3, във вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК е прекратил наказателното производство водено срещу подсъдимия М.С.П. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, извършено на 25.09.2020 г., поради изтекла абсолютна давност.

Присъдата е потвърдена само в гражданскоправната й част, с което подсъдимия е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на К. М. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняването им, 25.09.2020 г. и е отхвърлен до претендираната сума от 5000 лева.

С оглед изхода на спора било иницирано производство от подсъдимия за присъждане на разноски в размер на 600 лева във връзка с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение от 16.10.2025 г. по НЧХД №15676/2020г. на СРС, НО, 18-и състав е осъдил частният тъжител К. Н. М. да заплати на подсъдимия М.С.П. сумата от 400 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение (част от общо заплатено такова в размер на 800 лева.) на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Именно, горният посочен акт е предмет на въззивна проверка от настоящия състав.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Съдът се произнася по разноските с присъдата /чл. 301, т.12 от НПК/ или с определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. Процесуалният закон урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187 - чл.190 от НПК.

В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение на 2 въпроса в тежест на коя страна остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер, пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай - на частния тъжител. Частният тъжител при оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В конкретиката на настоящия случай се установява, че заведеното наказателно производство от частния тъжител К. Н. М. срещу М.С.П. е приключило с прекратителен акт, поради изтичане на давностния срок за преследване по предявеното обвинение, като в гражданскоправната част искът е уважен частично.

Основен принцип в наказателното право е този за стриктно и стеснително тълкуване на наказателният закон, поради което и настоящата инстанция намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 190, ал. и ал. 2 намира приложение. Изводът за това, че в ал. 1 на чл. 190 НПК не е посочен разграничителен критерий относно вината, съот. прекратяването на наказателното производство, и с оглед оправдаването на преследваното лице механизмът на разпоредбата може да бъде задействан. В чл. 190, ал. 1 НПК ясно е посочено, че в случай на прекратяване на наказателното производство разноските са за сметка на частния тъжител. Ако законодателят е имал предвид да разграничи основанията за прекратяване, това изрично щеше да бъде посочено в наказателно-процесуалната норма на чл. 190, ал. 1 НПК.

Визират се всички случаи на прекратяване, посочени в разпоредбата на чл. 24 от НПК. Още повече, че не би могло да се обоснови вина, тъй като няма влязъл в сила наказателен акт и производството е прекратено. Презумпцията за невиновност е фундаментален правен принцип, според който всеки обвиняем се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. В конкретния случай такъв акт липсва. Обратното би означавало да се допусне произвол и нарушаване на правата на лицето срещу което е заведено настоящото производство.

Следователно, от всичко гореизложено настоящият съд намира обжалваният акт за правилен и законосъобразен.

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС, НО, 18-и състав от 16.10.2025 г., с което жалбоподателят М. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на М.С.П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4