Определение № 3628 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3628 гр. Варна, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100501515 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю Г. С., ЕГН **********, с вх. № 42740/14.05.2025 г. по описа на ВРС, подадена чрез процесуалния представител й – адв. Ш., срещу определение № 5079/15.04.2025 г., с което е прекратено производството по ГД № 12247/2024 г. по описа на ВРС. С определението първоинстанционният съд е приел, че образуваното производство е недопустимо поради липса на правен интерес на предявения от Ю Г. С. срещу Община Варна положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 504 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***.897 по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени съд заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м ), целият с площ 1104 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, представляващ ПИ № 897 по ПНИ, одобрен със заповед № РД – 08 – 7706 – 178/05.06.2008 г. на областния управител на Област Варна, при съседи на целия имот: ПИ с идентификатори ***.9614, ***.896, ***.4952, ***.851 и ***.9922, на основание давностно владение, осъществявано от месец април 1993 г. до настоящия момент, като към владението на ищеца се прибави и владението на родителите й, считано от месец април 1993 г. до 2018 г. – за майката, и до 2020 г. – за бащата.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението. Жалбоподателят твърди, че процесният имот е частна общинска собственост. Посочва, че фактическият състав на процедурата по пар. 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ включва издаване на заповед на кмета на Община Варна, като придобиването на собствеността е по силата на този акт, поради което Община Варна се легитимирала като притежател на правото на собственост. Поддържа, че ответникът отрича твърдяното от ищеца основание 1 за придобиване правото на собственост, като препраща към процедурата по пар. 4з, ал. 2 ЗСПЗЗ. Намира, че в тази връзка Община Варна оспорва правото на собственост на ищеца и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не е постъпил отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от Община Варна.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, както и наведените с частната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Установява се, че производството по ГД № 12247/2024 г. по описа на ВРС е образувано по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Ю Г. С. срещу Община Варна, с който се претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 504 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***.897 по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени съд заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м ), целият с площ 1104 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, представляващ ПИ № 897 по ПНИ, одобрен със заповед № РД – 08 – 7706 – 178/05.06.2008 г. на областния управител на Област Варна, при съседи на целия имот: ПИ с идентификатори ***.9614, ***.896, ***.4952, ***.851 и ***.9922, на основание давностно владение, осъществявано от месец април 1993 г. до настоящия момент, като към владението на ищеца се прибави и владението на родителите й, считано от месец април 1993 г. до 2018 г. – за майката, и до 2020 г. – за бащата.

Обосновава правния си интерес от предявяване на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с твърдения, че Община Варна е придобила процесните 504 кв. м. ид. ч. от гореописания имот по силата на закона.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна заявява, че общината никога не е придобивала собствеността върху процесните идеални части, не е имала и няма претенции към ищеца, както и това, че процесният имот не е актуван с акт за общинска собственост. Респективно намира предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес.

С разпореждане № 3545/24.01.2025 г. по ГД № 12247/2024 г. по описа на ВРС на ищеца е указано да заяви конкретен правен интерес по отношение на претенцията, предявена срещу Община Варна. В срок ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба, в която пространно е изложил правни доводи, с които аргументира тезата си, че общината е 2 придобила правото на собственост върху процесните 504 кв. м. ид. ч. от гореописания имот.

Първоинстанционният съд постановява обжалваното в настоящото производство определение № 5079/15.04.2025 г., с което прекратява ГД № 12247/2024 г. по описа на РС – Варна поради липса на правен интерес.

Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес от предявяването му.

От изложените от ищеца фактически и правни твърдения в исковата молба, както и уточненията към нея, не се съдържат данни ответникът да е оспорвал правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на производството по чл. 124, ал. 1 ГПК. Не се установява чрез фактически или правни действия ответникът да е смущавал правото му на собственост върху имота. Не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост в хипотеза, при която нито се твърди от ищеца, нито по делото има данни ответникът по иска да оспорва правото на собственост на ищеца върху процесната вещ извънсъдебно или съдебно, директно или индиректно, чрез фактически или правни действия, да смущава, да създава пречки или да препятства упражняване на собствеността му, да е имал в миналото или да има понастоящем претенции за права върху обекта, изключващи или засягащи правото на собственост на ищеца, по какъвто и да било начин да поставя под съмнение или създава несигурност в правото на собственост на ищеца. Преценката за допустимост по чл. 130 ГПК е извършена след предоставяне на срок на ищеца да изложи фактически твърдения, обосноваващи правния интерес от иска, и непосочване на такива.

Позоваването на конкретни разпоредби от ЗСПЗЗ от страна на ответника в отговора на исковата молба представлява изразено от него становище относно това какво според него ищецът следва да предприеме като стъпки за придобиването на собствеността върху процесния имот, предмет на делото.

По никакъв начин това становище на ответника не представлява заявяване на самостоятелни права върху имота, както и оспорване правото на собственост на ищеца, като то не обвързва ищеца и не препятства упражняване на правата му.

Поради изложените съображения подадената частна жалба срещу определението, с което е прекратено производството по предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Ю Г. С., ЕГН **********, с вх. № 42740/14.05.2025 г. по описа на ВРС, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Ш., срещу определение № 5079/15.04.2025 г., с което е прекратено производството по ГД № 12247/2024 г. по описа на ВРС поради липса на правен интерес.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4