Решение № 809 от 14.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14277/2025
- Вид
- Решение № 809
- Подписан
- 14.01.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 54802 от 01.04.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Определение № 40207 от 29.09.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 16970 от 05.02.2026 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 71871 от 11.06.2026 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 809 гр. София, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110114277 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 10356,46 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211813090 по застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил „БМВ 218“ с регистрационен № СВ0300ВЕ, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 01.08.2024 г. в гр. Казанлък, на бул. „Княз Александър Батенберг“ на паркинга на магазин „Т маркет“, причинени от виновно и противоправно поведение на водача на ремарке, с рег. № М1233ЕХ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 42,78 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 443,08 лева – мораторна лихва за периода от 19.11.2024 г. до 10.03.2025 г.
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че на 01.08.2024 г. в гр.
Казанлък, на бул. „Княз Александър Батенберг“, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „БМВ 218“ с рег. № СВ0300ВЕ при излизане от паркинга пред „Т маркет“ на преден ход се удря в твърд теглич на паркирано върху платното за движение и извън очертанията на паркинга ремарке, което не е сигнализирано и обезопасено. Ищецът посочва, че на мястото на настъпване на ПТП са извикани органите на МВР, които са установили, че не е употребявал алкохол, а също така са констатирали, че причина за настъпване 1 на ПТП е виновното поведение на водача на ремаркето, който е паркирал ремаркето на място, което създава опасност и пречка за движението и не е сигнализирал и обезопасил частта, която се разпростира на платното за движение. Твърди, че водачът на ремаркето с рег. № СА3161ХС е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че водачът на застрахования при ответника автомобил виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вследствие на което е настъпило процесното ПТП. Посочва, че за увредения лек автомобил марка „БМВ 218“ с рег. № СВ0300ВЕ, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” със ищцовото дружество „Дженерали Застраховане” АД, по полица № 0320240855004920. Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № 211813090 за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил „БМВ 218“ с рег. № СВ0300ВЕ, причинени вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от автосервиз „М КАР“ ООД, на който ищецът е заплатил сумата от 9723,58 лв., а също така посочва, че доколкото автомобилът не е можел да се движи на собствен ход за неговото извозване е използвана услуга репатрак на стойност 617,88 лв. с ДДС, която сума е заплатена от ищеца като застраховател по имуществена застраховка „Каско“.
Посочва, че в хода на обработване на преписката по щетата е заплатил 15,00 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП настъпило поради виновни и противоправни действия на водач на ремарке с рег. № М1233ЕХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока на валидно застрахователно покритие. Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана със съпроводително писмо изх. № 310007955 от 16.10.2024 г., но ответникът с писмо от 19.11.2024 г. е отказал да погаси задължението, като е обосновал отказа с липса на виновно поведение на водача, паркирал ремаркето. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като в исковата молба не е описан механизма на настъпване на процесното ПТП и не се посочва конкретно виновно лице за настъпване на процесното ПТП. Оспорва посочения механизъм на настъпване на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение на застрахован при ответника водач. Оспорва, че поведението на застрахован при ответника водач е причина за настъпване на процесното ПТП, като поддържа, че причина за настъпване на процесното ПТП е противоправно и виновно поведение на 2 застрахования при ищеца водач Н. Ц., който при управление на автомобила не е съобразил, че следва да управлява внимателно л.а. „БМВ“ с рег. № СВ0300ВЕ. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери иска за основателен, оспорва иска по размер, като твърди, че заплатените разноски за ремонт на автомобила са прекомерни и надвишават средните пазарни цени.
Въз основа на посоченото ищецът моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално – да го уважи частично.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване, обстоятелството, че е налице валидно застрахователно отношение между собственика на застрахованото ремарке с рег. № М1233ЕХ и ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че „Дженерали Застраховане“ АД е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 9723,58 лева за вредите по лек автомобил „БМВ 218“ с рег. № СВ0300ВЕ, сторил е разходи за репатриране на автомобила в размер на 617,88 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че описаните и обезщетени щети се явяват в причинно-следственавръзка с настъпилото на 17.07.2024 г. ПТП, както и че стойността необходима за възстановяване на МПС „БМВ 218“ с рег. № СВ0300ВЕ изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата 11668,30 лева.
От показанията на разпитания свидетел Н. Ц. Ц. се установява, че същият като водач на увредения автомобил възприел неправилно паркираното ремарке в близост до входа на магазина и паркирал до него. По-късно свидетелят се качил на автомобил и маневрирал назад и след това потеглил напред за излизане от паркинга и се ударил в теглича на ремаркето, което навлизало в неговото платно.
От показанията на свидетеля С. И. Томов не се установяват релевантни за правния спор факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при 3 осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на увредения автомобил „БМВ 218“, рег.№ СВ0300ВЕ, който е предприел маневра за потегляне без да се съобрази с пътната обстановка, без да се увери, че пространството пред автомобила е свободно, че може да извърши маневрата безопасно и без да причини ПТП с материални щети и поради невнимание е причинил ПТП с намиращото се в паркирано състояние ремарке. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Наведените от свидетеля Н. Ц. Ц. твърдения за обективна невъзможност да възприеме необезопасения теглич на ремаркето са откъслечни и вътрешно противоречиви. На първо място, свидетелят категорично заявява, че е възприел ремаркето като неправилно паркирало на инвалидно място и излизащо извън очертанията на същото още при пристигане и паркиране на автомобила на съседното паркомясто. При потегляне свидетелят пак е възприел, паркираното до него ремарке като не се твърди, нито се установява същото да е било междувременно премествано – ремаркето е било в паркирано състояние през цялото време.
Съдът счита, че водачът на увредения автомобил е имал възможност да възприеме и е възприел паркираното ремарке в цялост, както при влизане в паркинга на хранителния магазин и заобикаляне на ремаркето с теглича, за да паркира до същото, така и при отиване до автомобила преди потегляне и излизане от паркинга на обекта. Дейстивително водачът на ремаркето не е обезопасил теглича съгласно изискванията на закона, но доколкото ремаркето е било в покой, при паркиране на автомобила свидетелят Ц. е имал многократно възможност при ясно време с добра видимост в осветената част на денонощието, а и е възприел ремаркето в цялост, включително с необезопасения теглич. При потегляне обаче, не се е съобразил с габаритите на превозното средство. По този начин свидетелят Н. Ц. Ц. като водач на увредения автомобил „БМВ 218“ с регистрационен № СВ0300ВЕ е станал причина за реализиране на произшествието, поради което съдът счита, че по 4 делото е оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на застрахования при ответника водач.
С оглед гореизложеното, предявената главна искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева и 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2c3898c-d8a5-4c32-9177-7cad5788cf37